умрялата мишка.
Съдията подаде картонената кутийка на регистратора. Старият човек развърза вързопчето, което носеше, и извади кожен калъф. В него бяха подредени ножчета с къси остриета и несъразмерно дълги дръжки. Той избра едно, тънко и остро като бръснач. След това извади от ръкава си квадратно листче бяла хартия и го сложи в ъгъла на писалището. Подхвана с щипци нагризаната слива и я постави на листчето. С изумителна сръчност отряза от плода овално парче, тънко като копринена хартия.
Съдията и двамата му помощници следяха всеки негов жест. Регистраторът заглади прозирното парченце върху листчето с върха на ножа и се взря в него. После вдигна очи и поиска чаша преварена вода, неупотребявана четчица за писане и свещ. Един писар донесе всичко, а регистраторът топна четчицата във водата и навлажни с нея резенчето. После извади друго бяло листче, този път от гланцирана хартия, покри с него парченцето слива и го притисна силно с длан. Запали свещта, вдигна гланцираното листче и го показа на съдията. На него се виждаше мокрият отпечатък от сливата. Регистраторът го подържа малко над пламъка на свещта, докато изсъхна. Отиде с листчето до прозореца и известно време го разглежда милиметър по милиметър, като плавно и внимателно прокарваше показалец по него. Тао Ган стана от столчето си и занаднича през рамото му. Възрастният човек се обърна и подаде листчето на съдията с думите:
— Позволявам си да доложа на негово превъзходителство, че тази слива съдържа голяма доза от отровата гамбог, вкарана в плода с куха игла.
Съдията Ди бавно поглаждаше бакенбардите си. Хвърли поглед към листчето и запита:
— Как ще го докажете?
— В нашия занаят този начин се използва от векове — усмихна се регистраторът. — Чуждото вещество, съдържащо се в сока на сливата, се разпознава по цвета и зърнистата структура на плода. Ако негово превъзходителство се вгледа в отпечатъка, ще различи една жълта следа. А промените в зърнистата структура могат да се усетят само от пръстите на опитен аптекар. От капчиците, които долавям, съдя, че отровата е била вкарана с куха игла.
— Великолепно! — с одобрение заключи съдията. — А сега изследвайте и останалите сливи.
Старият аптекар се захвана за работа, а съдията нехайно запремята празната картонена кутийка в ръце и издърпа белия лист, с който бе покрито дъното й. В следващия миг се сведе, загледан в един бледочервен отпечатък в крайчето на листа.
— Гледай ти, гледай ти, каква невероятна небрежност!
Сержант Хун и Тао Ган станаха и сведоха глава над хартийката. Съдията Ди посочи червения отпечатък.
— Та това е част от печата на У! — възкликна сержантът. — Същият както върху рисунката, която ви даде оня ден!
Съдията се облегна в креслото си.
— И така, вече две следи водят към нашия художник — отсече той. — Първо, всички художници използват гамбог като жълт оцветител и са наясно, че е опасна отрова. Второ, това листче, с което е подпълнено дъното на кутийката. Сигурно го е използвал като подложка, докато е подпечатвал някоя рисунка, и не е забелязал, че половината печат е останал на листа.
— Точно от такава улика се нуждаехме! — развълнувано възкликна Тао Ган.
Съдията не каза нищо. Изчака мълчаливо регистраторът да приключи с проучването на останалите сливи. Най-сетне възрастният човек докладва:
— Ваше превъзходителство, всички плодове съдържат смъртоносна доза гамбог.
Съдията взе една бланка от писалището си и я побутна към регистратора.
— Запишете показанията си тук, ако обичате — нареди той, — и поставете отпечатък от палеца си най- долу в потвърждение на твърденията си!
Старият аптекар навлажни четчицата си за писане и попълни документа. После положи и отпечатък от палеца си и съдията любезно го освободи. След това нареди да извикат началника Фън. Когато той влезе, съдията заповяда рязко:
— Вземете четирима стражници и арестувайте художника У Фан!
Глава 15
Художникът У разкрива своята тайна; съдията Ди нарежда да се претърси един квартал.
Големият гонг на съдилището удари три пъти, за да оповести началото на следобедното заседание. В залата се бяха наблъскали стотици граждани. Старият генерал Дън бе известна личност в Ланфан. Съдията Ди седна зад масата и нареди на кандидата Дън да излезе отпред. Докато той коленичеше пред подиума, съдията заговори:
— Онзи ден вие предявихте в съда обвинение срещу У Фан, че е убил баща ви. Проведох внимателно разследване и в резултат на него издадох заповед за арестуването на У. Но остават още някои въпроси за изясняване. Сега ще изслушам обвиняемия, слушайте внимателно и вие. Не се колебайте да се намесите, ако сте в състояние да дадете допълнителни сведения.
Съдията Ди попълни нареждане за тъмничаря. След малко двама стражници въведоха У в съдебната зала. Съдията забеляза, че е съвсем спокоен, докато пристъпваше към масата. У коленичи и почтително зачака съдията да заговори.
— Кажете ясно и високо как се казвате и какво ви е занятието! — заповяда съдията.
— Недостойната особа, коленичила пред негово превъзходителство — поде У, — се нарича У Фан. Младши кандидат съм за литературните изпити, но по силата на личните си предпочитания упражнявам благородния занаят на художник.
— Обвинен сте — строго изрече съдията — в убийството на генерал Дън Хугуо. Говорете истината и само истината!
— Ваше превъзходителство — спокойно започна У, — категорично отхвърлям обвинението. Името на жертвата ми е известно, както и престъплението, заради което генералът е трябвало да напусне военната служба. Баща ми често е разказвал за това позорно деяние. Но твърдо заявявам, че никога не съм се срещал с генерала. Дори не знаех, че живее в Ланфан, докато синът му не започна да разпространява злостни клевети по мой адрес. Не обърнах никакво внимание на хулите му, защото те сами по себе си бяха тъй нелепи, че не се нуждаеха от опровержение.
— Щом е така — изрече съдията с леден глас, — защо генералът толкова се е страхувал от вас? Защо е разпоредил вратите на дома му денонощно да бъдат заключени и се е затварял в библиотеката си? И защо сте наели съучастници, които да следят дома му, ако не сте замисляли покушение над живота на генерала?
— Трудно ми е да отговоря на първите два въпроса, ваше превъзходителство — отговори със същия уверен глас У, — защото се отнасят до вътрешния ред в дома на Дън, към който нямам никакво отношение. Колкото до третия, отричам да съм наемал, когото и да било, за да следи дома на Дън. Нека обвинителят доведе тук поне едного, когото, както той твърди, съм бил наел, за да се изправим очи в очи!
— Не бъдете толкова самоуверен, млади човече — строго каза съдията. — Всъщност аз вече открих един от тези негодници и когато му дойде времето, ще направя очна ставка помежду ви.
— Мерзавецът Дън го е подкупил да лъжесвидетелства! — гневно извика У.
Съдията Ди със задоволство установи, че бе успял да извади У от равновесие, и си каза, че сега е моментът да го изненада още веднъж. Той се изпъна в цял ръст и каза с режещ глас:
— Аз, окръжният съдия, ще ви кажа защо мразите семейство Дън! Не е заради враждата между баща ви и генерал Дън, а по съвсем лична и позорна причина. Погледнете портрета на тази жена!
Съдията извади от ръкава си изрязаното от рисунката на У лице на богинята Куан Ин. Връчи я на началника Фън да я подаде на У, без да сваля очи от обвиняемия и от кандидата Дън. Забеляза, че щом спомена за жена, и двамата пребледняха, а очите на Дън се отвориха широко от ужас. В този миг съдията чу сподавен вик. Началникът Фън все още стоеше с рисунката в ръка. Лицето му бе пепеляво на цвят, сякаш бе видял призрак.
— Господарю — викна той, — това е голямата ми дъщеря — Бяла Орхидея!
