Съдията взе един документ от купчината, която Тао Ган бе струпал на писалището му в негово отсъствие. Но на сержант Хун като че ли изобщо не му се тръгваше. Поколеба се за миг и каза:
— Не мога да се освободя от чувството, господарю, че нещо изпуснахме в библиотеката на генерал Дън. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че ключът към загадката се намира още там!
Съдията Ди остави документа и съсредоточено погледна сержанта. Отвори една лакирана кутийка и извади от нея направеното от Тао Ган копие на миниатюрното ножче. Сложи го на дланта си и каза уморено:
— Знаеш, че нямам тайни от теб. Колкото и да мисля върху различните предположения за това, как е бил убит генералът, признавам, че изобщо нямам представа, нито как е било забито това нещо, нито по какъв начин убиецът е влязъл, а след това — излязъл от библиотеката.
Двамата замълчаха. Изведнъж съдията взе решение:
— Хун, утре сутринта ще отидем пак в къщата на Дън и ще претърсим библиотеката. Може да си прав и наистина там да трябва да се търси ключът към престъплението!
Глава 14
Изненада в библиотеката на генерала; съдията Ди нарежда да се арестува един младеж.
На сутринта грееше ясно слънце. След като закуси, съдията Ди съобщи на сержант Хун, че възнамерява да отиде пеш до дома на Дън.
— Ще вземем и Тао Ган — додаде той. — Нека също се поразтъпче малко!
Излязоха през западната врата на съдилището. Съдията не бе предизвестил за пристигането си и завариха дома в подготовка за погребението.
Домоуправителят въведе съдията и двамата му спътници в едно странично помещение. Приемната бе превърната в стая за поклонение. Тялото на генерала бе положено в голям лакиран ковчег, пред него дванайсет будистки монаси четяха сутрите си. Монотонният им напев и ударите на дървени гонгове кънтяха из цялата къща, изпълнена с тежкия мирис от запалените благовонни пръчици. В коридора съдията Ди забеляза маса, отрупана с подаръците от юбилея на генерала, всички опаковани в червена хартия, с прибавени поздравителни картички. Домоуправителят забеляза смаяния поглед на съдията и побърза да се извини. Тези придобили изведнъж толкова зловещо значение дарове трябвало отдавна да изчезнат оттук, но цялата прислуга била заета с приготовленията за погребението. Младият Дън се втурна в стаята в бяла ленена траурна роба и започна да се извинява за бъркотията в дома.
— Днес или утре случаят ще бъда разгледан в съда — прекъсна го съдията. — Дошъл съм неофициално, остават още две-три неща за доизясняване. Трябва отново да посетя библиотеката на покойния ви баща. Моля не си правете труда да ни придружавате.
В тъмния коридор към библиотеката стояха двама стражници. Според доклада им никой не беше идвал насам. Съдията Ди разчупи печата и отвори вратата. В следващия миг отскочи назад, прикрил лице с дългия си ръкав. Отвътре го лъхна отвратителна смрад.
— Нещо се разлага там — каза той. — Тао Ган, иди в приемната и поискай от монасите няколко пръчици!
Тао Ган забърза към централната част на дома и се върна с по три димящи пръчици във всяка ръка. Тежкото благовоние изпълни коридора. Съдията ги взе и повторно прекрачи прага на библиотеката сред облак от синкав дим. Сержантът и Тао Ган изчакаха отвън. След малко съдията се появи. Носеше тънка разцепена пръчка, с каквито се закачват свитъците по стените. На върха й висеше полуразложеното тяло на една мишка. Съдията подаде пръчката на Тао Ган и се разпореди:
— Стражниците да запечатат трупа на животното в една кутия!
Съдията Ди остана пред отворената врата. Бе втъкнал благовонията в поставката за четки на писалището. През вратата излизаше дим на валма. Докато чакаха да се разнесе вонята, сержант Хун се обади усмихнат:
— Това дребно животинче ме уплаши, господарю!
Лицето на съдията Ди остана безучастно:
— Няма да ти е до смях, Хун, когато влезеш вътре. Всичко е пропито от духа на насилствената смърт!
Тао Ган се върна и тримата влязоха в библиотеката. Съдията Ди посочи една картонена кутийка, паднала на пода.
— Оня ден я оставих на писалището до блокчето туш — отбеляза той. — Това е кутийката със захаросани сливи, която намерихме в ръкава на генерала. Мишката явно ги е подушила. Ето, отпечатъците от лапичките й ясно се виждат върху праха по писалището.
Съдията се наведе, вдигна внимателно кутийката с два пръста и отново я постави на писалището. Ъгълчето на капака беше прегризано. Съдията я отвори. Една слива липсваше.
— Това е било резервното оръжие на убиеца — заключи съдията Ди. — Сливите са отровни! — той се обърна към Тао Ган и му нареди: — Огледай по пода за нахапаната слива, но не я докосвай!
Тао Ган коленичи. Намери наполовина изядения плод под една от полиците с книги. Съдията Ди извади от шева на робата си зъбочистка и забоде с нея сливата. Прибра я обратно в кутията и я захлупи.
— Увийте тази кутийка в намаслена хартия — каза той на сержант Хун. — В съдилището ще я проучим по-подробно — съдията се огледа и поклати глава: — Да си вървим!
Тао Ган да запечата пак вратата и двамата стражници да останат на пост отвън.
Тримата закрачиха мълчаливо. Щом влезе в кабинета си, съдията извика на чиновниците да му донесат горещ чай. Седна зад бюрото си. Тао Ган и сержантът се разположиха както винаги на столчетата. Без да продумат, изпиха по чаша чай. Едва тогава съдията заговори:
— Хун, прати да повикат регистратора на смъртните случаи! — сержантът излезе, а съдията се обърна към Тао Ган: — Това убийство се заплита все повече. Още не сме разбрали как убиецът е нанесъл удара си, и се оказва, че е имал и резервно оръжие. Установяваме, че обвиняваният за убийството У си има някаква загадъчна любима, за да излезе наяве, че и тъжителят Дън си има тайна любовница!
— Да не би да става дума за една и съща жена, господарю? — предпазливо се обади Тао Ган. — Ако У и Дън са съперници в любовта, обвинението на Дън се явява в съвсем различна светлина!
Съдията Ди го погледна със задоволство:
— Много интересно предположение!
Тао Ган помълча, после отново поде:
— Не ми е ясно как убиецът е накарал генерал Дън да приеме кутийката с отровните сливи. Бил е длъжен да му я даде лично. Нали видяхме купчината подаръци за юбилея на масата в коридора? Убиецът не би я оставил там, ако е искал да е сигурен, че генералът ще вземе точно този подарък. Съвсем спокойно и кандидатът Дън или някой друг от семейството е можел да отвори кутията. И още нещо — отбеляза помощникът, — защо убиецът не я е извадил от ръкава на генерала, след като го е убил? Защо е оставил такова доказателство на местопрестъплението? — Тао Ган объркано поклати глава. След малко продължи:
— Рядко сме имали толкова тежки случаи наведнъж. Освен това убийство остава скритото в картината на стената послание, а през това време тайнственият посетител в дома на Шиен Моу се разхожда на свобода и кой знае какво още готви. Нищо ново ли не се е разбрало за него?
— Нищо — уморено се усмихна съдията. — Снощи Цяо Тай докладва за разпитите на бившите охранители на Шиен и на съветниците му. Никой не знае нищо повече. Непознатият идвал само късно нощем, увит от глава до пети в дълго наметало. Никой не е говорил с него. Лицето му било винаги превързано с кърпа, а очите и челото му оставали в сянката на качулката. Дори ръцете си не показвал, криел ги в ръкавите.
В стаята настана мълчание. Двамата изпиха по още една чаша чай. Един чиновник доложи, че регистраторът е пристигнал. Съдията Ди изгледа изпитателно възрастния аптекар и каза:
— Онзи ден, като правихте аутопсията на генерала, заявихте, че почти не съществува отрова, поемана през устата, която да не може да се установи. В тази кутийка има захаросани сливи. Една мишка е гризала от тях и е умряла на място. Искам да знам каква е отровата. Ако се налага, можете да изследвате и
