При това неочаквано разкритие тълпата се раздвижи.
— Тишина! — гръмко викна съдията и без да издава собственото си слисване, по-тихо добави: — Началник, покажете рисунката на обвиняемия!
От погледа на съдията не убягна, че при вика на началника У видимо се стъписа, докато младият Дън въздъхна дълбоко, сякаш бреме се бе смъкнало от плещите му, и бледостта му се стопи. У втренчи поглед в рисунката.
— Говорете! — ревна съдията. — Какви са отношенията ви с това момиче?
У бе мъртвешки блед, но каза с нетрепващ глас:
— Отказвам да отговоря!
Съдията се облегна назад и каза студено:
— Обвиняемият, изглежда, забравя, че се намира пред съда. Заповядвам ви да отговорите на въпроса ми!
— И до смърт да ме изтезавате — отчетливо и ясно отвърна У, — няма да отговоря на този въпрос!
Съдията Ди въздъхна и каза:
— Обвинявам ви в неуважение към съда!
После даде знак на двама стражници и те смъкнаха робата от гърба на У. Други двама го сграбчиха за ръцете и го натиснаха надолу, докато лицето му опря пода. После погледнаха очаквателно началника си, който стоеше пред тях с тежкия бич в ръка. Фън вдигна изтерзаното си лице. Съдията Ди разбра. Фън бе почтен човек и се страхуваше да не пребие в гнева си У до смърт. Съдията посочи един як набит стражник. Той пое бича, вдигна мускулестата си ръка и ремъкът се стовари върху голия гръб на У. Художникът изохкваше при всяко врязване на камшика в плътта. След десетия удар от нацепения му гръб потече кръв. Но той очевидно нямаше намерение да говори. След двайсетия удар тялото му се свлече на пода. Стражниците докладваха, че е припаднал. По знак на съдията двама от тях го изправиха на колене и тикнаха в ноздрите му кърпа, напоена с оцет, докато се свести.
— Погледни съдията си в очите! — заповяда съдията Ди. Един стражник сграбчи У за косата и дръпна главата му рязко назад. Съдията се наведе и напрегнато се взря в сгърченото лице. Устните на У конвулсивно помръднаха и изрекоха едва доловимо:
— Няма да говоря!
Стражникът замахна да удари У с тежката дръжка на бича през лицето, но съдията вдигна ръка. Заговори със спокоен глас:
— У, вие сте много умен младеж. Не може да не разбирате колко глупаво постъпвате. Предупреждавам ви, че зная за връзката ви с клетото девойче повече, отколкото предполагате.
У поклати глава.
— Зная всичко — спокойно продължи съдията — за срещите ви с Бяла Орхидея в скита „Трите съкровища“ при Източната врата…
У скочи на крака. Олюля се и един стражник го подхвана под мишницата, за да не падне, но младежът не му обърна внимание. Вдигна голата си дясна ръка, обляна в кръв, и като размаха юмрук срещу съдията, викна пронизително:
— Свършено е с нея! Ти, чиновническо куче, ти я уби!
От тълпата се дочуха гневни викове. Началникът Фън заговори нещо несвързано. Стражниците се объркаха, не знаеха какво да правят. Съдията Ди стовари чукчето си на масата и заглуши всички с гръмовния си глас:
— Тишина!
Всички замряха.
— Ако се наложи още веднъж да въдворявам ред — строго предупреди съдията, — ще опразня залата! Всички да стоят на местата си!
У се бе свлякъл на пода и тялото му се тресеше от ридания. Началникът Фън се бе изопнал като струна и хапеше устни, докато от брадичката му не покапаха капки кръв. Съдията Ди бавно подръпна бакенбардите си. После дълбокият му глас прокънтя сред напрегнатата тишина:
— Младши кандидат У, осъзнавате ли, че не ви остава друго, освен да кажете цялата истина. Ако, както разбирам от последните ви думи, съм поставил живота на Бяла Орхидея в опасност, споменавайки вашите срещи с нея в онзи запуснат храм, ваша е отговорността за злочестината й. Имахте предостатъчно възможности да ме предупредите.
Съдията направи знак на стражниците. Те дадоха на У чаша силен чай. У го изпи наведнъж и отговори:
— Сега вече целият град знае тайната й! Никой не може да я спаси!
— Оставете на съда да прецени дали може да бъде спасена, или не! — сухо каза съдията. — Отново ви заповядвам да кажете цялата истина!
У се овладя и заговори тихо:
— Недалеч от Източната врата има един малък будистки храм. Нарича се скит „Трите съкровища“. Строили са го монаси от Котан още преди години, когато пътят за западните земи е минавал през Ланфан. После си заминали и оттогава храмът се руши. Хората от квартала разграбили вратите и останалата дървения за огрев. Но великолепните стенописи, направени от монасите, си стоят. Открих ги случайно, докато обикалях града да търся будистки произведения на изкуството. Често ходех там и прерисувах фреските. С времето малката градинка зад храма ми стана любимо място. Обичах да ходя нощем в нея и да се любувам на луната. Една вечер, преди близо три седмици, след един запой тръгнах да се разходя до храма, за да ми се избистри главата. Неочаквано, както си седях на каменната пейка, влезе една девойка.
У сведе още по-ниско глава. В залата се бе възцарила гробна тишина. У вдигна невиждащи очи и продължи:
— Стори ми се, че самата милосърдна повелителка Куан Ин е слязла на земята. Момичето бе само по тънка бяла копринена роба и с бял копринен шал на главата. На лицето й се четеше дълбока тъга, по бледите й страни блестяха сълзи. И досега това божествено лице е пред очите ми. Цял живот няма да го забравя.
У закри лице с длани, но бързо отпусна равнодушно ръце надолу.
— Завтекох се към нея и й наговорих някакви думи, не знам точно какви. Дори заеквах от вълнение. Тя отстъпи назад и прошепна: „Не говорете, моля ви! И ме оставете, страх ме е!“ Паднах на колене пред нея и я замолих да ми се довери. Тя се загърна плътно с робата си и каза тихичко: „Забранено ми е да излизам, но тази вечер успях да се измъкна. Трябва да се върна, ако разберат, ще ме убият! Не казвайте никому. Ще дойда пак!“ В този миг облак забули луната и аз чух само забързаните й стъпки. Същата нощ претърсих педя по педя храма, пребродих и квартала, но от нея нямаше и следа.
У замълча. Съдията Ди направи знак да му дадат отново чай, но У поклати нетърпеливо глава и продължи:
— От онази незабравима нощ почти всяка вечер ходя в храма, но тя не се появи повече. Явно я държат под ключ. А сега, когато разходката й до храма вече не е тайна, злият демон, който я държи затворена, ще я убие.
У избухна в ридания. Съдията Ди помълча известно време, после каза:
— Сега сам виждате колко опасно е човек да премълчава истината. Съдът ще направи всичко възможно, за да намери девойката. А междувременно ви съветвам да признаете как убихте генерал Дън!
— Ще призная каквото искате — извика У, — но не сега! Умолявам негово превъзходителство да изпрати хората си на часа, за да я спасят! Може би все още не е късно.
Съдията Ди сви рамене и кимна към стражниците. Те вдигнаха У и го повлякоха обратно в тъмницата.
— Кандидат Дън — поде съдията, — заседанието придоби крайно неочакван развой, който няма никаква връзка с обвинението ви срещу У. Но обвиняемият засега не е в състояние да даде показания. Временно преустановявам разглеждането на жалбата ви, което ще продължа в подходящ момент.
Съдията удари с чукчето по масата, стана и изчезна зад завесата. Тълпата бавно се заизнизва от съдебната зала. Всеки искаше да изкаже мнението си за потресаващия развой на събитията.
Докато се преобличаше в делничната си роба, съдията Ди нареди на сержант Хун да повика началника
