насядалите около скарата. За да е в тон, смъкна горнището на робата си през ръкавите и ги върза на кръста. После седна на единствената свободна пейка. Останалите умислено оглеждаха могъщия му торс, целия покрит с белези. Ма Жун извади един шиш от огъня. Той беше посвоему ценител на доброто хапване и от миризмата на граниво му се повдигна. Но си наложи да заръфа лакомо къс месо. Единият уйгур беше вече пиян. Прегърнал през кръста жената до себе си, той се люлееше напред-назад и тихичко подпяваше нещо неразбираемо. Пот се лееше като из ведро от главата и раменете му. Другите двама изглеждаха трезви. Бяха мършави, но Ма Жун знаеше, че не бива да подценява жилавите им мускули. Говореха си нещо на своя език.
Съдържателят постави на пода до Ма Жун малка глинена кана. Една от жените стана и отиде до тезгяха. Взе от полицата на стената триструнен саз, облегна се и запя. Гласът й бе дрезгав, но напевът бе игрив и не непоносим. Ма Жун одобрително огледа бедрата й, които прозираха през тънката муселинена фуста.
На вратата в дъното се появи четвърта жена, посвоему очарователна, макар и вулгарна на вид. Беше боса и всъщност нямаше друга дреха, освен просулена пола от избеляла коприна. Голите й гърди и ръце бяха изцапани със сажди. Явно идваше от кухнята. Тя се настани до Ма Жун и кръглото й лице грейна в усмивка. Той надигна каничката и отпи юнашка глътка от киселото вино. Изплю се в жаравата и попита:
— Как те викат, хубавице?
Момичето се усмихна и поклати глава. Не разбираше китайски.
— Хубаво, че с жените можеш и без приказки да се оправиш! — обърна се Ма Жун към двамата мъже срещу него.
По-високият се изсмя и попита на отвратителен китайски:
— Ти как се казва, страннико?
— Жун Бао — отговори Ма Жун. — А ти?
— Ловеца ми вика хора — отвърна мъжът. — А момиче — Тълби. Какъв вятър вее тебе?
Ма Жун го изгледа многозначително, като сложи ръка върху бедрото на засуканата си съседка.
— За туй много път бил чак тука — ухили се Ловеца. Ма Жун свъси гневно вежди и се изправи. Момичето се опита да го задържи, но той я отблъсна грубо. Заобиколи скарата, грабна Ловеца под мишница и го вдигна на крака.
— Какво току ме подпитваш, куче краставо? — изрева той в ухото му.
Ловеца погледна към останалите. Вторият уйгур не вдигаше очи от парчето месо. Съдържателят се бе облегнал на тезгяха и съсредоточено си чоплеше зъбите. Като че ли никой не изгаряше от желание да му се притече на помощ.
— Не докачай, Жун Бао! Попитах, щото китаец рядко тук идва.
Ма Жун го пусна и се върна на мястото си. Момичето го прегърна през рамото, той я погали по гърдите. След това пресуши каничката си на един дъх, изтри уста с опакото на дланта си и каза:
— Е, сега вече, след като се сприятелихме, защо да не ти кажа каквото ме питаш. Преди една-две луни поспорихме приятелски с едного в един военен пост, на три дни път оттук. Подавам му аз ръка, а той да вземе да си счупи черепа в юмрука ми. Случват се тия неща, само че властите не ги разбират, та рекох да се поразходя малко. И ей ме на, седя при вас с последните си грошове. Ако имаш някоя работа за човек като мен, насреща съм!
Ловеца набързо преведе думите на Ма Жун на приятеля си, едър мъж с голяма валчеста глава. Двамата огледаха изпитателно Ма Жун.
— Сега, брато, далавера хич — предпазливо каза Ловеца. Това не обезсърчи Ма Жун.
— А да отвлечем някое китайско момиче? — каза той. — Такава стока винаги върви.
— В тоз град не. Тук бардак претъпкан. Преди години, кога път на запад минава през Ланфан, едно момиче — торба жълтици. Сега не дава!
— В този квартал нито една китайка ли няма? — попита Ма Жун.
Ловеца поклати глава.
— Няма. Таз жена не харесва тебе?
Ма Жун развърза полата на момичето.
— Напротив! — отвърна той. — Но аз много не придирям.
— И ти като друг китаец, плюе на наша жена — процеди през зъби Ловеца.
Ма Жун реши този път да избегне кавгата.
— Аз не съм такъв. Падам си по вашите жени — и понеже момичето не направи никакъв опит да се прикрие, добави: — Не са префърцунени.
— Вярно — съгласи се Ловеца. — Ние силна раса. И по мъж от вас, китайци. Един ден залее всичко от север и запад, помете от край до край Китай!
— Няма да съм жив да го видя! — весело се засмя Ма Жун. Ловеца пак го изгледа изпитателно и започна да обяснява нещо на другия уйгур. Отначало той клатеше енергично глава, но после като че ли се поддаде на уговорките. Ловеца стана и заобиколи скарата. Избута безцеремонно момичето и седна до Ма Жун.
— Слуша, брато — с поверителен тон поде той, — може да вземе тебе за хубава работа. Ти познаваш оръжие на ваша войска?
Въпросът се стори много любопитен на Ма Жун и той побърза да отговори:
— Че как, няколко години бях войник. За армията всичко знам!
Ловеца кимна:
— Скоро стане малко тупурдия, а мъж на място печели добре в таквиз работа!
Ма Жун протегна отворена длан.
— Не, не сега. Като почне подир някой ден, много пара в таз ръка!
— Готов съм! — разпалено извика Ма Жун. — Как да намеря вашите хора?
Ловеца отново заприказва бързо-бързо на другия уйгур. После се изправи:
— Тръгва, брато, води тебе при главен човек.
Ма Жун скочи на крака и намъкна ръце в ръкавите на робата си. Потупа дружелюбно момичето по бузата и каза:
— Ще се върна, Тълби!
Двамата излязоха от къщата. Ловеца поведе Ма Жун по истински лабиринт от тъмни улички, докато стигнаха до някаква изпотрошена тараба. Спряха пред една къщичка. Уйгурът почука на вратата. Никой не отвори. Ловеца сви рамене, отвори вратата с ритник и направи знак на Ма Жун да го последва. Стаята бе гола. Имаше само една дървена пейка, покрита с овчи кожи, и те седнаха на нея.
— Главен човек идва скоро — каза Ловеца.
Ма Жун кимна и се приготви за дълго чакане. Вратата изведнъж се отвори и в стаята влетя един широкоплещест мъж, който извика нещо възбудено на Ловеца.
— Какви ги разправя тоя? — попита Ма Жун. Ловеца изглеждаше сепнат:
— Казва, стражник тършува в източен квартал.
Ма Жун скочи.
— Мен да ме няма, приятели! — отсече той. — Дойдат ли тук, загубен съм! Ще се върна утре. Как да намеря тая дупка?
— Попитай къде Оролакчи — отговори уйгурът.
— Сега тръгвам. Хубавицата ще почака — и изскочи навън. Завари съдията сам в кабинета му, потънал в мисли.
Когато го видя, Ди се намръщи:
— Тао Ган и началникът Фън се върнаха преди малко. Докладваха ми, че нищо не са намерили. Тао Ган обиколил южния квартал, но там от половин година ново момиче не е постъпвало. Ти какво научи в северния?
— За отвлеченото момиче — нищо — отговори Ма Жун. — Но попаднах на нещо, което може би ще ви заинтересува, господарю.
И той дума по дума разказа за премеждията си с Ловеца и Тълби. Съдията Ди го слушаше разсеяно.
