Фън. Ма Жун и Тао Ган седнаха на столчетата си пред бюрото. Когато Фън влезе, съдията каза:
— Началник, това беше тежко изпитание за теб. Съжалявам, че не ти показах рисунката по-рано, но не можех да предположа, че има нещо общо с голямата ти дъщеря. Поне най-сетне разполагаме с някаква следа.
Докато говореше, съдията взе лакираната си червена четка и попълни три бланки.
— Вземи двайсет въоръжени стражници и тръгвайте веднага към онзи храм! — нареди той. — Ма Жун и Тао Ган ще ви водят. Можеш да бъдеш сигурен, че по-добри от тях за такава работа няма. Тези нареждания ви дават право да влизате и да претърсвате всяка къща в квартала.
Съдията удари големия печат на съдилището върху документите и ги подаде на Ма Жун. Той ги пъхна в ръкава си и тримата изхвърчаха навън. Съдията Ди нареди на писаря да донесе свеж чай. Изпи една чаша и се обърна към сержант Хун:
— Радвам се, че най-сетне изскочи нещо за изчезналата дъщеря на началника. Значи У нея е рисувал навсякъде. Наистина, прилича донякъде на по-малката дъщеря на Фън — Черна Орхидея. Трябваше веднага да забележа.
— Хм, изглежда, единственият, който има набито око за женските лица — лукаво вметна сержантът, — е нашият непобедим Ма Жун.
Съдията се поусмихна.
— Прав си, изглежда. Ма Жун е наблюдавал Черна Орхидея по-внимателно от всички нас — след това лицето на съдията отново доби обичайното си строго изражение. — Само небесата знаят в какво състояние ще намерят клетото момиче, ако изобщо го намерят, разбира се. Преведем ли поетичното описание, което направи нашият художник, на делничен език, излиза, че оная нощ Бяла Орхидея е отишла в храма само по нощна риза. А това означава, че най-вероятно някой развратник я държи затворена в околностите на храма. Нищо чудно, ако е разбрал, че е излизала тайно, да се е уплашил и да я е убил. Някой ден можем да открием тялото й, хвърлено в пресъхнал кладенец…
— Всичко това — отбеляза сержант Хун — ни най-малко не ни помага, за да изясним убийството на генерала. Май ще се наложи този проклет художник да бъде разпитан с бич.
Съдията подмина думите на сержанта и каза:
— Едно нещо ми направи впечатление по време на разпита. Когато споменах, че е замесена жена, и У, и Дън пребледняха. Дън съвсем явно се изплаши. Но видимо му олекна, когато разбра, че става дума за дъщерята на началника. Изглежда, някаква жена играе роля и в убийството на генерала. Вероятно същата, на която Дън посвещава разпасаните си стихове.
На вратата се почука. Сержант Хун стана и отвори. Влезе Черна Орхидея, поклони се дълбоко пред съдията и каза:
— Моля негово превъзходителство да ме извини за дързостта, но не намерих баща си, затова се осмелих сама да се явя, за да докладвам.
— Навреме идваш, дете мое! — побърза да я успокои съдията. — Тъкмо говорехме за семейство Дън. Забелязала ли си младият господар да отсъства продължително от дома?
Черна Орхидея поклати малката си главица.
— Не, ваше превъзходителство, той почти не излиза. И на слугите им е омръзнало. Нямат мира от него, непрекъснато се мотае из къщата и все слухти и мърмори, че това са сбъркали или онова са пропуснали. Една прислужничка дори го видяла през нощта да дебне в коридора. Тръгнал да лови слугите, докато играят комар.
— Как посрещна той неочакваното ми посещение тази сутрин? — попита съдията.
— Аз бях в стаята на младия господар, когато един слуга извести за пристигането на негово превъзходителство. Двамата със съпругата му пресмятаха колко ще струва погребението. Младият господар много се зарадва, че негово превъзходителство идва пак, и рече на жена си: „Нали ти казах, първия път огледаха библиотеката съвсем бегло. Радвам се, че съдията идва пак. Сто на сто са пропуснали важни улики!“ Жена му го скастри да не се мисли за по-умен от един магистрат и той се измъкна набързо, за да посрещне негово превъзходителство.
Съдията мълчаливо отпи глътка чай. После каза:
— Благодаря ти, чудесна работа свърши! Имаш зорки очи и уши! Няма нужда повече да ходиш у Дън. Днес следобед получихме сведения за по-голямата ти сестра и баща ти отиде да я търси. Сега иди в стаята си. Искрено се надявам баща ти да се върне с добри новини!
Черна Орхидея побърза да се сбогува.
— Странно! — обади се сержант Хун. — Бях готов да се обзаложа, че кандидатът Дън си е свил някъде тайно любовно гнездо, където се среща със своята непозната хубавица.
Съдията Ди кимна.
— От друга страна — каза той, — това може да е старо увлечение, отдавна приключено и забравено. Някои хора имат неприятния навик да трупат такива спомени. И все пак съм сигурен, че стиховете, които донесе Черна Орхидея, са писани скоро. Тао Ган откри ли в тях нещо за тайнствената непозната, на която са посветени?
— Не — отвърна сержант Хун, — но много се забавляваше с тях. През цялото време се кикотеше, докато ги преписваше с този негов изискан почерк.
Съдията Ди се усмихна снизходително. Потърси в купчината книжа на писалището си и измъкна стиховете, които Тао Ган бе преписал грижливо на фина хартия за писма. Облегна се назад и зачете. След малко заяви:
— Едно и също навсякъде. Каква досада! Явно е хлътнал до уши. Сякаш поезията няма много по-висше назначение! Слушай:
Съдията хвърли с нескрито презрение листа на бюрото.
— Детинско стихоплетство! — отсече той и подръпна дългите си бакенбарди.
Лицето му изглеждаше съвсем отнесено, но изведнъж чертите му се изопнаха. Той грабна листа, който току-що бе захвърлил, и внимателно прочете отново стихотворението. Сержант Хун разбра, че е открил нещо. Стана и надникна през рамото му. Съдията Ди удари с юмрук по бюрото.
— Дай ми показанията на домоуправителя при предварителното следствие в дома на Дън! — заповяда той.
Сержант Хун извади един подпечатан лист от кожената кутия, в която бяха събрани всички документи, свързани с убийството на генерал Дън. Съдията Ди го изчете от край до край и го върна обратно. После стана от креслото и закрачи из кабинета.
— До каква степен оглупява човек, когато се влюби! — неочаквано възкликна той. — Убийството на генерала вече е наполовина изяснено. Ама че мерзост!
