— Тези разбойници явно искат да те вземат за нападение срещу някое друго племе — каза той накрая. — На твое място не бих ходил с тях оттатък реката — Ма Жун поклати глава със съмнение, но съдията продължи: — Утре сутрин искам да отидем тримата със сержант Хун в имението на губернатора Ю. Вечерта можеш да отскочиш отново до северния квартал, за да се опиташ да научиш нещо повече за главатаря на тази варварска шайка.
Глава 17
Госпожа Ю посещава повторно съдилището; неочакван край на един излет.
Съдията Ди възнамеряваше да потеглят рано сутринта за извънградското имение на губернатора. Но докато пиеше сутрешния си чай, влезе сержант Хун и съобщи, че госпожа Ю се явява със сина си Ю Шан по молба на съдията. Той нареди да ги въведат.
Ю Шан бе високо за възрастта си момче с открито будно лице и решителен израз, което се хареса на съдията. Той покани госпожа Ю и сина й да седнат пред бюрото. След размяната на обичайните учтиви приветствия съдията каза:
— Съжалявам, госпожо, че други неотложни дела не ми позволиха да отделя за вашия случай толкова време, колкото бих желал. Още не съм успял да разбуля загадката в пейзажа на губернатора. Но имам чувството, че ще бъда улеснен, ако науча повече за живота в дома ви преди кончината на вашия съпруг. Затова позволете ми да ви задам няколко въпроса за мое сведение — госпожа Ю се поклони. — Преди всичко — продължи съдията — питам се какво е било отношението на стария губернатор към големия му син Ю Ки. Според вас давал ли си е сметка той за порочния, както вие го описахте, нрав на Ю Ки?
— Длъжна съм да отбележа — започна госпожа Ю, — че преди смъртта на баща си Ю Ки се държеше безупречно. И през ум не ми е минавало тогава, че може да е тъй коравосърдечен и жесток, какъвто се прояви след това. Съпругът ми винаги говореше с обич за него и често подчертаваше, че е усърден в работата и незаменим помощник при воденето на семейните дела. По това време за мен Ю Ки беше образец за синовна преданост, готов да предугади и най-малкото желание на баща си.
— Освен това, госпожо, бих ви помолил да ми посочите няколко имена на приятели на губернатора тук, в Ланфан.
Госпожа Ю се поколеба, преди да отговори:
— Губернаторът беше саможив човек, ваше превъзходителство. Денят му беше строго разпределен. Сутрините обикаляше своите полски имоти, следобед обикновено прекарваше по няколко часа в лабиринта.
— Вие влизали ли сте в този лабиринт? — прекъсна я съдията.
— Не, губернаторът казваше, че вътре е прекалено влажно за една жена. След като излезеше оттам, имаше навика да пие чай в малкия павилион зад къщата, където четеше или рисуваше. По това време общувах с една дама. Казва се госпожа Ли, художничка е, много талантлива. Съпругът ми често ни канеше двете в павилиона, където обсъждахме картините му.
— Госпожа Ли жива ли е? — запита съдията.
— Да, струва ми се. Живееше недалеч от градския ни дом и често ни идваше на гости. Много мила жена, загубила съпруга си малко след женитбата. За пръв път се срещнахме, когато бе излязла на разходка в оризищата край нашия чифлик. Изглежда, от пръв поглед й допаднах. Останахме приятелки и след като губернаторът се ожени за мен, а и съпругът ми насърчаваше дружбата ни. Толкова внимателен човек беше, ваше превъзходителство! Разбираше, че често се чувствам самотна в задължението си да ръководя един голям дом. Затова насърчаваше госпожа Ли по-често да ни навестява, макар, общо взето, да не обичаше гости.
— След смъртта на губернатора госпожа Ли прекъсна ли отношенията си с вас? — попита съдията.
Госпожа Ю поаленя.
— Не, изцяло моя е вината за прекъсването на отношенията. Толкова унизена и посрамена се почувствах, след като Ю Ки ме изгони от дома, че се затворих в чифлика на баща си. Не съм се виждала повече с госпожа Ли.
За да я поуспокои, съдията побърза да повтори въпроса си:
— Значи според вас губернаторът не е имал нито един приятел в Ланфан, така ли?
Госпожа Ю се овладя с усилие и кимна:
— Съпругът ми предпочиташе да е сам. Но веднъж ми каза, че някъде из околните планини живеел негов стар и много близък приятел.
Съдията Ди се наведе напред.
— Кой е той, госпожо? — нетърпеливо попита той.
— Съпругът ми никога не го назова по име, но останах с впечатление, че много го обича и му се възхищава.
Лицето на съдията помръкна.
— Госпожо, това е изключително важно! Опитайте се да си припомните всичко, което знаете за този човек.
Госпожа Ю отпи глътка чай и след малко каза:
— Сега си спомням, че той веднъж посети по доста странен начин губернатора. Съпругът ми обикновено приемаше селяните веднъж месечно, за да изслуша от какво се нуждаят, и да ги посъветва за това-онова. Един ден на двора го чакаше стар човек, селянин наглед. Щом го видя, губернаторът отдалеч се спусна към него и дълбоко му се поклони. Отведе го в библиотеката си и двамата прекараха няколко часа там. Тогава си помислих, че това трябва да е приятелят на моя съпруг, вероятно станал отшелник. Но не посмях да попитам.
Съдията Ди поглади брадата си.
— Предполагам — след кратко мълчание каза той, — че пазите някакви ръкописи на съпруга си.
Госпожа Ю поклати глава.
— Когато губернаторът се ожени за мен, не умеех нито да чета, нито да пиша — простодушно призна тя. — Той лично ме понаучи, но никога не достигнах такова равнище, че да оценя по достойнство постиженията му в калиграфията. Ю Ки със сигурност трябва да е съхранил някакви ръкописи на баща си. Негово превъзходителство може да се обърне към него.
Съдията Ди стана.
— Много съм ви признателен, госпожо, за това, че отговорихте на молбата ми и дойдохте. Бъдете сигурна, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да разгадая тайния смисъл на тази картина. Позволете ми да ви поздравя за вашия чудесен син. Изглежда изключително будно момче.
Госпожа Ю и Ю Шан се поклониха дълбоко и сержант Хун ги изпрати. Когато се върна, извика още от прага:
— Излиза, че най-трудно е да се намери нещо, написано от ръката на губернатора, господарю! Дали пък да не се обърнем към столичните власти? При императорския секретар не може да не се е запазил някой негов доклад.
— Изключено е — отвърна съдията. — Ще отидат поне три-четири седмици. Но може би тази художничка, гостенката, притежава някоя рисунка, надписана от губернатора. Хун, опитай се да разбереш дали е още жива и къде живее. Нямам особена надежда, че ще успеем да намерим този стар отшелник, за когото разказа госпожа Ю. Твърде смътни са сведенията за него. Нищо чудно и да е умрял.
— Господарю, мислите ли да продължите с делото на кандидата Дън на следобедното заседание? — попита сержантът.
Предната вечер съдията Ди не обясни какво бе открил в стиховете на младия Дън, и сега любопитството глождеше сержанта. Съдията Ди не отговори веднага. След няколко минути се изправи и каза:
— Честно казано, Хун, още не съм решил. Ще помислим, след като се върнем от имението. Иди сега да провериш дали носилката е готова, и извикай Ма Жун.
Сержант Хун разбра, че е безсмислено да настоява. Когато всичко бе готово, съдията се качи в носилката, а сержант Хун и Ма Жун пришпориха конете си.
Излязоха от града през Източната врата и известно време вървяха по тесен път сред оризищата. Пред един хълм Ма Жун попита някакъв селянин за пътя и той им каза да свият вдясно на първия разклон.
