също и парцали мъгла. Сигурно вътре има блата.
— Не видя ли покрив на павилион или малка къщичка? — попита съдията.
— Не — отвърна Ма Жун, — отгоре се вижда само море от зелени върхари!
— Странно — замисли се съдията. — Щом губернаторът е прекарвал часове наред в този лабиринт, би трябвало да си е обзавел някакво кътче в него — той стана и отърси робата си. — Да огледаме по- внимателно къщата.
Още веднъж минаха край павилиона в градината и двете тела под магнолията и се качиха на терасата. Огледаха десетки стаи — и малки, и големи. Навсякъде дърворезбата бе изгнила, през мазилката се виждаха тухлите. Съдията навлезе в един тъмен коридор. Ма Жун, който вървеше пред него, викна:
— Господарю, една затворена врата!
Съдията Ди и сержант Хун се приближиха. Ма Жун им посочи масивна дървена врата, при това в отлично състояние.
— Първата врата в тази къща, която се затваря, както трябва — отбеляза сержантът.
Ма Жун блъсна силно с рамо и за малко не се строполи вътре. Вратата се завъртя безшумно на добре смазани панти. Съдията Ди прекрачи прага. Стаята имаше само един прозорец със стабилна желязна решетка. Вътре нямаше друго, освен грубо скован бамбуков нар в ъгъла. Подът изглеждаше прясно пометен. Сержант Хун последва съдията в стаята и пристъпи до прозореца. Ма Жун побърза да изскочи навън.
— След преживелиците ни под бронзовата камбана — подвикна той на съдията от коридора — изпитвам ужас от затворени помещения. Докато оглеждате със сержанта, ще ви пазя в коридора, да не би някой доброжелател да затръшне вратата и да си останете вътре.
Съдията Ди се усмихна уморено. Хвърли един поглед към решетката на прозореца и високия таван и отбеляза:
— Напълно си прав, Ма Жун. Затвори ли се вратата, не виждам как можем да се измъкнем оттук.
Прокара длан по гладкия бамбук на нара, без прашинка по него, и додаде:
— Някой е живял тук доскоро.
— Не е зле за скривалище — изтъкна сержантът. — Може да е било бърлога на някой престъпник.
— На престъпник или на затворник… — умислено каза съдията Ди.
После нареди на сержант Хун да запечати вратата. Огледаха и останалите стаи, но не откриха нищо. Наближаваше пладне и съдията Ди реши, че е време да се връщат в съдилището.
Глава 18
Съдията Ди решава да посети един стар отшелник; Ма Жун арестува човек в кулата с барабана.
Щом се прибраха в съдилището, съдията Ди веднага прати да повикат началника Фън. Заповяда му да отиде с десет стражници и две носилки в имението на губернатора, за да донесат тленните останки на стария пазач и съпругата му. След това поднесоха обяда на съдията в кабинета му. Докато обядваше, нареди да повикат архиваря — шейсетгодишен мъж, кореняк, препоръчан от старейшината на търговците на коприна. Навремето и той се бе занимавал с търговия на коприна, но вече се бе оттеглил. Докато довършваше супата си, съдията попита:
— Случайно да сте чували за един старец, който се подписва като „Отшелникът в жеравови пера“?
— Негово превъзходителство може би говори за учителя Жеравова Роба — каза архиварят.
— Като че ли става дума за един и същ човек — кимна съдията. — Заселил се е някъде извън града, нали?
— Да, очевидно е учителят Жеравова Роба. Той е отшелник и доколкото си спомням, живее в планината отвъд Южната врата. Никой не знае на колко е години.
— Бих искал да се срещна с него — каза съдията. Възрастният служител го погледна колебливо:
— Няма да е лесно, ваше превъзходителство. Старият учител никога не напуска своята планинска долина и не приема посетители. Дори не бях сигурен дали е още жив, но миналата седмица чух двама дървари да разправят, че го видели да копае в градината си. Голям мъдрец и много начетен човек, ваше превъзходителство. Някои дори разправят, че бил открил еликсир за вечен живот и скоро щял да се прости с нашия свят като безсмъртен.
Съдията Ди бавно поглади дългата си брада.
— Чувал съм какви ли не истории за такива отшелници — каза той. — Нерядко се оказват мързеливци и невежи люде. Но аз видях с очите си надпис, направен от този човек. По-съвършена калиграфия едва ли има. Така че може и да е изключение. Как се стига до обиталището му?
— Негово превъзходителство ще трябва да извърви по-голямата част от пътя пеш — отвърна архиварят. — Планинската пътека е толкова стръмна и тясна, че и най-малката носилка не може да мине.
Докато съдията благодареше на архиваря, в кабинета влезе Цяо Тай. Изглеждаше разтревожен.
— Надявам се, че нищо нередно не се е случило в дома на Шиен, Цяо Тай? — попита съдията.
Цяо Тай седна и засука късия си мустак. После каза:
— Не зная как да ви обясня, господарю, но усещам, че се готви нещо. Войниците се промениха. Може да е само моя догадка, но от два дни сякаш нещо ги мъчи. Говорих и с ефрейтор Лин, който също е притеснен. Някои от войниците харчат много повече, отколкото е заплатата им.
Съдията Ди го слушаше напрегнато.
— Като че ли наистина се подготвя нещо сериозно! — бавно каза той. — Цяо Тай, изслушай и какво е научил Ма Жун.
Ма Жун отново разказа за дочутото в северния квартал.
— Опасявам се, че ще имаме премеждия, ваше превъзходителство — поклати глава Цяо Тай. — Хитрината ни за несъществуващия полк, обикалящ границата, може да се превърне в капан за нас самите. Така успяхме да се справим с Шиен Моу и хората му, но, от друга страна, нищо чудно варварите да решат да нападнат преди пристигането на редовния гарнизон. За тях сега е най-удобният момент.
Съдията Ди подръпна бакенбардите си.
— Само варварско нападение ни липсваше! — гневно извика той. — Като че ли не ни стигат другите главоболия! Подозирам, че в дъното и на тази работа е същият загадъчен подстрекател, наставникът на Шиен Моу. С колко сигурни войници разполагаме според теб?
Цяо Тай помисли и каза:
— С не повече от петдесетина, господарю.
Настъпи мълчание и после съдията Ди удари с юмрук по бюрото.
— Може и да не е много късно! Забележката ти, Цяо Тай, че може и сами да попаднем в капана, който приготвихме, ми подсказва нещо. Ма Жун, трябва незабавно да арестуваш онзи уйгур, с когото си щял да се срещнеш снощи. Можеш ли да свършиш това, без никой да усети?
Лицето на Ма Жун грейна. Той сложи огромните си ръчища на коленете и каза усмихнат:
— Малко се усложнява задачата от това, че трябва да стане посред бял ден, но ще се справим.
— Тръгвайте веднага с Цяо Тай! — нареди съдията. — И не забравяйте, никой не бива да разбере. Ако ще се разчуе, по-добре се откажете.
Ма Жун кимна. Стана и даде знак на Цяо Тай да го последва. Двамата отидоха в караулното и седнаха в един ъгъл. Известно време се съвещаваха шепнешком, после Ма Жун стана и излезе сам.
Заобиколи сградата на съда и с нехаен вид пое по главната улица към Северната врата. Спря се за известно време пред една гостилница и влезе вътре. Вече беше идвал тук и съдържателят го поздрави по име.
— Ще хапна в някоя от стаичките горе! — заяви Ма Жун и се качи по стълбата.
На горния кат се разположи в една ъглова стаичка. Тъкмо си бе поръчал обяда, когато се появи Цяо Тай. Беше се вмъкнал през задния вход. Ма Жун бързешком свали куртката и шапчицата си. Докато Цяо Тай ги увиваше на вързоп, той тръсна глава и върза през челото си един мръсен парцал. Затъкна полите на робата си в широкия пояс и нави ръкави. Кимна на Цяо Тай и се измъкна. Слезе на пръсти до кухнята.
— Ей, търбух, дай една маслена питка! — изкрещя той в ухото на готвача, който се потеше край огъня.
