— В същото време — продължи съдията — той е скрил в тази рисунка указание, че половината или по- голямата част от наследството се полага на Ю Шан. Това личи от странния начин, по който губернаторът е изразил устно последната си воля. Заявил е, че коприненият свитък остава за Ю Шан, а останалото — за Ю Ки. Внимателно е избегнал да уточни какво разбира под „останалото“. Губернаторът е искал да предпази невръстния си син, докато порасне и стане млад мъж, способен да поеме собствеността над своето наследство. Надявал се е, че в продължение на десетина-петнайсет години ще се появи някой мъдър съдия, който да разбере скритото в свитъка послание и да върне на Ю Ши полагащото му се по право. Затова и е зарекъл жена си да показва рисунката на всеки новоназначен съдия.
— Но откъде сме сигурни, господарю, че това наистина са били последните думи на губернатора? — намеси се Тао Ган. — Единственият свидетел, от когото знаем какво е казал, е госпожа Ю. По моему този документ доказва от ясно по-ясно, че Ю Шан е незаконно дете. Губернаторът е бил възпитан и сдържан човек и не е желаел Ю Ки да отмъщава за баща си. Същевременно е искал, като му дойде времето, истината непременно да излезе наяве. Затова е скрил този документ в свитъка, който би позволил на един проницателен съдия да отхвърли претенциите на госпожа Ю.
След като го изслуша внимателно, съдията попита:
— Как тогава ще обясниш усилията на госпожа Ю да се разбули загадката на свитъка?
— Жените често надценяват влиянието си над влюбения в тях мъж — отвърна Тао Ган. — Госпожа Ю навярно си представя, че в свитъка е пъхнат някакъв платежен документ или дори план за скривалище със скрити пари като възмездие за отнетото наследство.
Съдията поклати глава.
— Това, което казваш, е логично — отбеляза той, — но никак не се връзва с характера на стария губернатор. Аз съм убеден, че този документ е фалшификат, изработен от Ю Ки. Губернаторът е пъхнал в свитъка някакъв документ без значение, за да подведе Ю Ки. Много недодялана хитрост би било от негова страна така да скрие един действително важен документ. Но освен лъжливата следа със сигурност в картината е заложено и някакво истинско, далеч по-хитроумно прикрито послание. За да не се усъмни Ю Ки, че в свитъка има нещо наистина ценно, и съответно да го унищожи, губернаторът е втъкнал в уплътнението документ, който Ю Ки да намери. Така е бил сигурен, че Ю Ки няма да търси истинската следа, след като открие подхвърленото. Госпожа Ю ми каза, че Ю Ки е задържал свитъка повече от седмица. Значи е имал достатъчно време да намери лъжливия документ. Не знаем какъв е бил, но Ю Ки го е заменил с това подправено завещание, за да е спокоен занапред, каквото и да предприеме госпожа Ю със свитъка.
Тао Ган кимна и каза:
— Признавам, господарю, че и тази хипотеза е много примамлива. Но все още ми се струва, че моята е по-простичка.
— Едва ли ще е трудно — намеси се сержант Хун — да намерим образец от почерка на губернатора. За жалост надписът на картината е с архаизиран шрифт.
— И без това съм намислил да навестя Ю Ки — умислено каза съдията Ди. — Ще отида днес следобед и ще се опитам да взема образец от почерка и от подписа на баща му. Хун, иди да предизвестиш за посещението ми.
Тримата помощници станаха и излязоха. Докато пресичаха двора, сержант Хун каза:
— Ма Жун, сега ти трябва една голяма кана горещ горчив чай. Да поседнем в караулното. Не ми се иска да те оставям такъв — ни жив, ни умрял.
Ма Жун се съгласи. В караулното завариха началника Фън и сина му, потънали в сериозен разговор около масата. Щом тримата мъже се показаха на прага, младежът скочи и предложи столчето си. Всички се настаниха и сержантът нареди на дежурния стражник да им донесе горещ чай. Поприказваха за едно — друго, после началникът Фън каза:
— Ние със сина ми тъкмо обсъждахме къде да търсим голямата ми дъщеря.
Сержант Хун отпи малка глътка чай и каза бавно:
— Не искам да засягам болното ти място, Фън, но ми се струва, че не бива да се пренебрегва вероятността Бяла Орхидея тайно да си е имала любовник и да е избягала с него.
Фън категорично поклати глава:
— Тя не е като малката ми дъщеря, съвсем различна е. Черна Орхидея е вироглава и като си навие нещо на пръста, не го изпуска. Едвам ми стигаше до коляното, а вече знаеше какво иска. Родена е за момче. По-голямата, тъкмо обратното, е тиха и покорна, с благ и отстъпчив характер. Не, сигурен съм, че не е и помисляла за любовник, камо ли да тръгне с него!
— Щом е тъй — обади се Тао Ган, — опасявам се, че трябва да си готов за най-лошото. Да не би някой покварен тип да я е отвлякъл и да я е продал в бардак?
Фън тъжно поклати глава.
— Имаш право — въздъхна той. — И аз мисля, че трябва да проверим из бардаците. В нашия град те са в два квартала. Единият е в най-северозападната част, до градската стена. Там повечето момичета са докарани отвъд границата и кварталът процъфтяваше, докато търговският път още минаваше през Ланфан. Сега обаче западна и е станал свърталище за отрепките в града. В другия, южния, са само първокласни заведения. Там момичетата до една са китайки, някои са и с образование. Нещо като компаньонките и певачките в по-големите градове.
Тао Ган подръпна трите дълги косъма на лявата си буза.
— Ако питаш мен — каза той, — трябва да се почне със северния квартал. Не ми се вярва домовете в южния, както го описа, да се занимават с отвличане на момичета. Такива заведения гледат да си нямат разправии с властите и купуват момичетата, както си му е редът.
Ма Жун положи тежката си десница върху рамото на началника:
— Щом съдията разплете работата около убийството на генерал Дън, ще го помоля да натовари с издирването на дъщеря ти нас двамата с Тао Ган. Ако някой може да я намери, то е само ей тоя стар лисугер и мой побратим. Особено ако и аз съм насреща, когато трябва да се действа по-грубичко.
Фън благодари на Ма Жун с просълзени очи. В караулното влезе Черна Орхидея, облечена скромно като домашна прислужничка.
— Харесва ли ти да работиш с нас, моето момиче? — провикна се Ма Жун.
Черна Орхидея не му обърна никакво внимание, поклони се ниско на баща си и каза:
— Татко, искам да докладвам на негово превъзходителство. Ще ме отведете ли при него?
Фън стана и се извини. Сержант Хун излезе да предаде на Ю Ки известието за посещението на съдията Ди, а началникът прекоси вътрешния двор, следван от дъщеря си. Двамата завариха съдията в кабинета му, потънал в мисли. Когато вдигна лице и видя Фън и дъщеря му, лицето му се проясни. Отговори на поклоните им с дружелюбно кимане и нетърпеливо ги подкани:
— Не бързай, детето ми, разкажи ми спокойно за всичко, което си научила в дома на Дън!
— Ваше превъзходителство — започна Черна Орхидея, — старият генерал ужасно се е страхувал за живота си. Прислужниците разправят, че от всяка гозба давали първо на едно куче, за да се уверят, че не е отровна. И предният, и страничният вход стояли денонощно заключени и това създавало големи неудобства на прислугата, защото трябвало да се отключва и да се заключва при всеки посетител, всеки доставчик. Слугите не обичат този дом, защото генералът насочвал поред подозренията си към всеки един и младият господар ги подлагал на строги разпити. Никой не се задържал повече от няколко месеца.
— Опиши ми членовете на семейството — нареди съдията.
— Първата съпруга на генерала починала преди няколко години и сега домакинството ръководи втората. Тя вечно се страхува, че останалите не се отнасят към нея с нужното почитание, и не е никак лесна. Третата е една неука мързелива дебелана, но поне не се прави на важна. Четвъртата е съвсем млада, нея генералът взел оттук, от Ланфан. Доколкото знам, мъжете си падат по такива жени. Но докато се преобличаше тази сутрин, зърнах на лявата й гръд много грозна голяма бенка. По цял ден е пред огледалото, когато не мрънка за пари на втората. Младият господар Дън и жена му живеят в отделна къща. Нямат деца. Тя не е особено хубава и е малко по-възрастна от него. Разправят, че била с добро образование и много начетена. От време на време младият господар отварял приказка да си вземе втора съпруга, но тя не давала и дума да се издума. Той се увърта около прислужничките, но без особен успех. В тази къща няма уважение към господарите и слугините открито се подиграват с младия господар Дън. Тази сутрин, докато чистех неговата стая, прехвърлих една купчинка книжа.
