тълпата пред главния вход.
Отекнаха три удара на огромния бронзов гонг, стражниците отвориха вратите и множеството нахлу в двора и в съдебната зала. Скоро не остана празно място. Стражниците се строиха в две редици вляво и вдясно от подиума. Най-сетне завесата в дъното се дръпна, появи се съдията Ди в бляскава официална роба и се разположи в креслото, заобиколен от четиримата си помощници. От двете страни на застланата с нова алена покривка маса вече седяха старшият писар и помощниците му. В залата цареше пълна тишина. Съдията мълчаливо взе червената си четчица и написа нареждане за тъмничаря. Началникът Фън го пое почтително с две ръце и излезе от залата с двама стражници. След малко тримата доведоха по-възрастния съветник на Шиен. Той падна на колене пред трибуната.
— Кажи пред съда името и занятието си — строго нареди съдията Ди.
— Недостойната особа пред вас — смирено започна мъжът — се нарича Лю Уанфън. Допреди десет години бях иконом в дома на покойния баща на Шиен Моу. След неговата кончина Шиен ме задържа за свой съветник. Уверявам негово превъзходителство, че непрекъснато, при всеки удобен случай съм настоявал Шиен да се откаже от порочните си дела…
— Очевидно опитите ти са се увенчали със забележителен неуспех — прекъсна го съдията Ди с ледена усмивка. — Съдът събира и пресява доказателства за гнусните престъпления на твоя господар. Несъмнено в не едно и две от тях пряко си замесен и ти. Но засега ще оставим настрана по-дребните престъпления на господаря ти. В момента съдът се интересува от големите злодеяния. Отговори какви убийства е извършил Шиен Моу?
— Негово превъзходителство е напълно прав. Моят господар незаконно присвои много имоти и къщи, като нерядко стопаните им си отнасяха и боя. Но доколкото ми е известно, Шиен не е убивал никого.
— Лъжа! — кресна съдията Ди. — А съдията Пън, убит най-подло в града?
— Вестта за неговото убийство — отвърна смутено Лю — смая и мен, и господаря ми.
Съдията го стрелна подозрително с очи.
— Разбира се — побърза да обясни Лю, — знаехме, че негово превъзходителство Пън е решил да изземе властта на господаря. Но той имаше един-единствен помощник и господарят реши на първо време просто да изчака, за да види какво ще предприеме. И не щеш ли, една сутрин двама от нашите хора дотичаха и докладваха, че трупът на съдията Пън бил намерен на брега на реката. Господарят страшно се ядоса, защото убийството щеше да бъде приписано на него. Затова написа доклад до префекта, в който се казваше, че съдията Пън е загинал заедно с шестима стражници отвъд реката, когато се опитал да обуздае един разбунтувал се уйгурски главатар. Шестима от хората на Шиен се подписаха като очевидци и…
Съдията Ди стовари чукчето си на масата.
— Не съм чувал по-нагла лъжа! — със страшен гняв извика той. — Ударете двайсет и пет камшика на този нахалник!
Лю понечи да протестира, но началникът тутакси го удари през лицето. Стражниците смъкнаха робата от гърба му, проснаха го на пода и камшикът заплющя. Тънкият ремък се врязваше дълбоко в плътта. Лю отчаяно се кълнеше, че е казал самата истина. След петнайсетия удар съдията вдигна ръка. Лю наистина нямаше причина да защитава развенчания си господар и не можеше да не си дава сметка, че показанията на останалите затворници скоро ще го разобличат, ако дръзне да излъже. Съдията Ди искаше да го извади от равновесие, за да признае всичко, а петнайсетте удара с камшик бяха твърде леко наказание за всичко, което бе извършил.
Началникът подаде на Лю чаша горчив чай и съдията продължи разпита:
— Ако това е истина, защо тогава Шиен Моу не се опита да открие истинския убиец?
— Не беше необходимо — отвърна Лю, — господарят ми знаеше кой е той.
Съдията Ди вдигна вежди.
— Измислиците, които ни разказваш, стават все по-невероятни — сухо каза той. — Щом господарят ти е знаел кой е убиецът, защо не го е задържал и не го е изпратил на префекта? Така щеше да си спечели доверието на властта.
Лю унило поклати глава:
— Единствен Шиен може да отговори на този въпрос. Господарят ни се допитваше до нас само за по- незначителни въпроси. Всички по-важни дела обсъждаше с един мъж, чиято самоличност така и не ни бе разкрита.
— Доколкото разбирам, Шиен е бил напълно способен сам да ръководи делата си — отбеляза съдията. — Защо му е бил този потаен съветник?
— Господарят ми несъмнено е умен и безстрашен мъж — отговори Лю. — Той умееше да предвижда нещата, но си оставаше провинциалист, роден и отрасъл в малко погранично градче. Откъде да научи тънкостите на обръщението към един префект и другите властници? Винаги след посещение на непознатия предприемаше най-умните си ходове, с които успяваше да държи префекта по-далеч от тукашните ни дела.
Съдията Ди се наведе напред и попита рязко:
— Кой е този загадъчен съветник?
— През последните четири години този мъж редовно посещаваше господаря — отговори Лю, — но винаги тайно. Господин Шиен ме пращаше късно вечер да предупредя охраната на страничната врата, че очаква гост, когото незабавно да отведат в библиотеката. Човекът винаги идваше пеша, загърнат в монашеско наметало, плътно увит с черен шал. Никой, освен господаря не успя да зърне лицето му. Двамата се заключваха и прекарваха часове наред сами, после гостът си тръгваше по същия начин. Господарят ми никога не обели дума, за да обясни какви са тези нощни посещения, но след всяко от тях предприемаше някакво сериозно начинание. Убеден съм, че именно този мъж стои в основата на убийството на съдията Пън, без дори да предупреди господаря ми. През нощта на убийството той отново се появи и, изглежда, се скара люто с господаря, защото в коридора се чуваха крясъци, но не се разбираше нищо. После няколко дни господарят бе в ужасно настроение.
— Стига вече с този тайнствен непознат! — нетърпеливо отсече съдията. — Какво знаеш за отвличането на сина и по-голямата дъщеря на ковача Фън?
— За такива неща вече можем да дадем на негово превъзходителство най-подробни разяснения — оживи се Лю. — Синът на Фън наистина бе докаран насила от хората на Шиен. В дома не стигаха носачи и Шиен прати своите хора да подберат от улицата няколко яки момчета. Докараха четирима. По-късно родителите на трима от тях платиха откуп и си ги прибраха. Но ковачът дойде да се разправя с охраната и Шиен реши за урок да задържи сина му. А за момичето знаем, че господарят я зърнал веднъж от носилката си, когато минавал покрай бащината й ковачница. Харесала му и предложи на баща й да я откупи. Но ковачът отказа и господарят ми набързо я забрави. А този проклет ковач дойде в къщата и започна да ни обвинява, че сме я отвлекли. Господарят много се ядоса и прати да подпалят дома му.
Съдията Ди се облегна назад и бавно поглади дългата си брада. Като че Лю казваше истината и господарят му действително нямаше нищо общо с изчезването на дъщерята на Фън. Засега най-важното бе незабавно да се арестува загадъчният съветник на Шиен. Стига да не бе вече твърде късно.
— Разкажи какво стана след пристигането ми онзи ден! — нареди той.
— Преди една седмица — започна Лю — съдията Куан съобщи на господаря за пристигането на негово превъзходителство и поиска разрешение да напусне Ланфан още призори, за да избегне срещата. Господарят му разреши. След това заповяда по никакъв начин да не се обръща внимание на новия магистрат, за да разберял той „къде му е мястото“, както се изрази. После зачака какво ще му докладва тъмничарят в съдилището. Негодникът обаче не се яви първия ден. Дойде чак следващата вечер и разказа, че негово превъзходителство очевидно нямал намерение да сведе глава, а напротив! Съдилището се пазело само от трима-четирима мъже, но всеки от тях струвал колкото двама наши. Нямало да се оправим лесно.
При тези думи Тао Ган се усмихна гордо. Не му се случваше често да чува такива думи за себе си.
— Господарят — продължи Лю — нареди двайсет души още същата нощ да влязат в съдилището, да заловят съдията, а останалите да напердашат. И когато Лин с още петима се върна, изгубил ума и дума, и съобщи, че, без да се усетим, цял полк редовна войска тихомълком е окупирал града, господарят ми спеше и никой не посмя да наруши покоя му. Вчера рано сутринта лично заведох Лин в спалнята на господаря. Той нареди веднага на главния вход да се вдигне малко черно знаме и се втурна към приемната. Докато
