Стивън излезе на крепостния вал. По кулите имаше само няколко стражи. Беше съвсем сам. Отиде при най-северната стена и впери поглед над назъбения й връх. Беше му станало навик всяка нощ, когато е в Олнуик, да застава тук и да оглежда владенията си.
До хоризонта земята принадлежеше на неговия баща Ролф де Уорън. Някой ден тя ще стане негова. Древната Нортумбрия. Стивън изпита прилив на гордост. Баща му бе дошъл в Англия заедно със сюзерена си Уилям, херцог на Нормандия. Беше се сражавал до него при Хейстингс преди двадесет и седем години. Бил най-младият син на нормандски граф, следователно лишен от наследство. Възползвал се от нашествието, за да се сдобие със земя. Бил пълководецът, на когото Уилям Завоевателя имал най-голямо доверие, спечелено по време на предишните походи в Мейн и Анжу. След Хейстингс славата му нараснала още повече. Скоро бил възнаграден за своята вярност и воинските си умения. Завоевателят му дал позволението си и го окуражил. Ролф постепенно разширил владенията си на север и изток, докато те не обхванали територията, която държаха сега. А с нея дошло и могъществото.
Стивън съзнаваше добре, че някой ден цялата власт над Нортъмбърланд ще бъде негова. Той беше незаконороден — родителите му нямали право да се женят преди смъртта на първата жена на баща му, но той бе обявен за наследник. Това беше огромна отговорност, тежък товар. Разбра това в същия ден, в който го изпратиха да отрасне в двора на краля едва шестгодишен. Но той никога не бе поставял под въпрос своите задължения към баща си и Нортъмбърланд. Нито тогава, нито сега, нито пък през годините, които бяха изминали междувременно. Мъжът винаги изпълнява дълга си. Бе научил този урок в същия ден, в който беше отпътувал от къщи заедно с хората на краля. Върна се чак след десет години. Женитбата за наследницата на Есекс Адел Бофор бе само поредното задължение, което той щеше да изпълни.
Бяха сгодени от две години и половина. Предстоеше им да се оженят тази Коледа, когато тя стане на шестнайсет. Ролф искаше бракът да бъде сключен още преди две години, но настойникът на Адел не искаше и да чуе за това. Знаеше, че тя ще донесе на Стивън голямо имение в Есекс и което е по-важно, много пари. А семейството му винаги се бе нуждало от пари. За разлика от повечето други големи владения на краля, Нортъмбърланд изискваше огромни разходи за армията, тъй като бранеше най-северната граница на Англия.
От друга страна обаче, бракът на Стивън с Адел Бофор щеше да направи Нортъмбърланд прекалено независим. Това никак не харесваше на краля. Но кралят сам се нуждаеше отчаяно от нови доходи, тъй като бе решил твърдо да води своя лична война срещу по-големия си брат Робърт, за да обедини отново Нормандия с Англия. Последното нещо, от което се нуждаеше кралят, бяха допълнителни разходи, за да подпомага Нортъмбърланд във войните му с шотландците. Затова той допусна този брачен съюз между двата могъщи владетелски рода на Есекс и Нортъмбърланд.
От тези мисли сърцето на Стивън затупка по-бързо, мускулите му се стегнаха. Негов дълг бе да осигури безопасност на север. През последните две безкрайно дълги години той бе положил невероятни усилия, за да съхрани крехкия мир. Отговаряше с ответен удар на всяко предизвикателство по границата. Но знаеше, че не бива да нанася твърде големи поражения на врага, иначе ще разтърси из основи настоящето примирие. Никак не му беше лесно.
Беше уморен.
Очакваше с нетърпение женитбата, защото знаеше, че зестрата на Адел ще облекчи изнемогващата му хазна.
Предупреждението на Бранд го разсмя. По дяволите, та той е предпазлив човек. Съвсем не е импулсивен или безразсъден, но не беше проявил особена предпазливост, като плени жената, която твърдеше, че се казва Мейри. Хубостта и хитрината й възбудиха любопитството му и той я отвлече. Надяваше се да се окаже, че не е особено ценна, за да има възможност да я вкара в леглото си. Надяваше се на това дори когато се съмняваше в него.
Никой мъж в неговото положение не би рискувал бъдещия си брак с богата наследница, като вземе за любовница друга жена, колкото и привлекателна да е тя. И той нямаше намерение да постъпва така. Една кратка връзка, ако има късмет и се стигне дотам, няма да заплаши съюза му с Бофор. Но тя не бива да остава в стаята му. Постъпи безразсъдно, като я изпрати там, защото това беше дръзко нарушение на етикета. Адел Бофор ще има пълно право да му се разгневи, ако научи, че е държал друга жена в стаята си. Щом изяснят коя е, веднага ще я премести от спалнята си.
Стисна зъби. Ще разкрие тайната й. Тя ще си признае измамата, когато види, че я заплашва обезчестяване. Ще си признае, че го е мамила и ще разкрие, че е благородна дама. Тогава ще я прати да си върви и ще изпълни обещанието си. Стивън не му се искаше да си мисли, че ще я пусне, без да преспи с нея, но ако се окаже, че е знатна, ще го направи. А след три месеца ще се ожени за наследничката на Есекс.
Тази мисъл не му хареса. Никак.
Стивън се ядоса, когато видя, че Мейри не му се е подчинила. Не го чакаше в стаята му, както й беше наредил. Съблече се чисто гол. Големите мускули на гърба му изпъкнаха. Всяко сухожилие се очертаваше ясно. Бицепсът му се издуваше при всяко движение, коремът му беше плосък и твърд като камък. Това беше добре тренираното тяло на рицар. Годините боеве с меч и пика го бяха наточили като бръснач.
Стивън се ядоса много. Обърка се от моментното съмнение в себе си. Смути се от чувствата, които го бяха обзели при мисълта за предстоящия брак с Адел Бофор. Как е възможно неговата затворничка, колкото и да е красива, да предизвиква такива чувства в него?
Разгневи се. Кръвта му вече кипеше. Момичето отдавна трябваше да е в стаята. Стивън се запита за пръв път дали ще успее да се овладее. А трябва да го направи веднага щом тя си признае коя е. Напомни си, че няма друг избор.
Сестра му влезе, без да чука. Той се зарадва, че тя прекъсна терзанията му. Но не му хареса, че го вижда чисто гол.
— Друг път чукай, Изабел — предупреди я той, извърна се настрана и си навлече ризата. Сестра му беше много хитра и твърде развита за своите десет години. Той се боеше, че някой ден ще го завари по време на някоя любовна среща, която изобщо не е подходяща за очите на толкова млада дама.
Тя му се изплези.
— Защо?
Стивън сподави усмивката си. Трябваше по-рано да се види с Изабел. Несъмнено кроеше някаква пакост, защото имаше склонност постоянно да създава грижи на близките си.
— Защото така трябва — той се помъчи да се намръщи. — Така ли се поздравява?
Тя светна от радост и се хвърли в обятията му. Задържа я за миг и я пусна долу. Не успя да удържи прилива на гордост, който го обзе. Всички я обичаха, но най-вече той. Малката му сестра беше умница. Вече беше станала много хубава, а още не беше сгодена. Стивън знаеше, че Ролф изчаква благоприятен момент за това, скоро ще й намери мъж и ще сключи поредния изгоден съюз за Де Уорънови. Стивън смяташе, но не беше сигурен, че баща им възнамерява да я омъжи за най-младия брат на краля, Хенри Боклерк. Принцът имаше малко земя, но много сребро, защото баща му, Уилям Завоевателя, беше дал Нормандия на най- големия си син, Робърт, а Англия на Уилям Руфъс, като остави на най-малкия си син само голямо богатство. Стивън познаваше Хенри добре от дългите години, които беше прекарал в семейството на краля, обаче никак не беше сигурен, че одобрява този брак.
Той погледна Изабел с обич.
— Къде беше тази вечер?
— О, обикалях наоколо — изрече тя със загадъчен вид, а усмивката й беше прекрасна. Заприлича на ангелче. — Защо трябва да чукам? Нали си сам. Допрях ухо на вратата, за да бъда сигурна.
Очите му се разшириха от изненада. Тя отстъпи назад, като се кикотеше.
— Вече не съм дете, Стив — изрече тя високомерно. Изабел беше единствената, която се осмеляваше да го нарича така. — Зная какво правиш нощем със слугините.
Той не вярваше на ушите си. Не знаеше дали да се разсмее, или да и се скара.
— И какво точно си мислиш, че правя със слугините, момиче?
Тя го изгледа многозначително.
— Татко каза, че ако в Олнуик се появи дори едно твое незаконно дете, ще те набие, все едно, че си
