Стори й се, че той току-що е затръшвал пред нея вратата на нейната съдба. Може би така и си беше. Реши да не продумва, докато е възможно и срещна погледа му, като се надяваше да открие в него ярост и заплаха.
Той се усмихваше.
В извивката на устните му се криеше такава страст, че Мери отстъпи назад. Стивън я сграбчи с лекота. И вместо да я оглежда, я дръпна с всичка сила към себе си.
— Не се страхувай от мен.
— Не се страхувам от тебе… норманино! — възкликна Мери. Но вече се намираше в прегръдките му. Опираше вкочанените си длани в хлъзгавите му потни гърди. На него явно също му беше топло. Слабините му й се сториха като притъпен връх на меч, който се мъчи да проникне в корема й. Безуспешно се опита да го блъсне настрани от себе си.
— Да не си решила да ме нападнеш? — попита той закачливо.
— Копеле — изсъска тя и за миг спря да се бори. Дишаше тежко. Той беше твърде силен. Помисли си, че е обречена.
— Съвсем вярно — прошепна той. — Боя се, че не съм в състояние да променя обстоятелствата около раждането си. Наистина ли смяташ, че ще ме нараниш с такива думи?
— Не, но ти ще ме нараниш, нали? Великан като теб!
Едната от големите му ръце обви гърба й. Тя трепереше.
— А-а, значи от това се страхуваш. Знам си добре работата и няма да те нараня, госпожице, не и след първия път. Всички жени, дори и дребните като теб, са сътворени така, че да прилягат на мъжа, дори когато е едър като мен.
Малките гърди на Мери набъбнаха и я заболяха. Думите му събудиха спомена за разгорещената им среща снощи… и за предвкусваното удоволствие, което тя не желаеше да признае. Ще води борба с него, защото, мъченица или не, това си беше нейното задължение. Волята й ще бъде по-силна от неговото тяло. Така трябва да бъде. Мери скръцна със зъби.
— Ще… се… съпротивлявам.
— Не мисля. — Закачливата му усмивка, която предизвикваше похотливи помисли, блесна отново. — Лесно ще решим твоя проблем. Трябва само да кажеш две думи — имената на баща си.
— Не! — Мери се изви. Той веднага я принуди да стои спокойно, като сграбчи твърдото й задниче. Мери замръзна на място.
— Да проверим ли колко си непоколебима? — прошепна той в ухото й.
Мери едва успя да продума.
— Да… приключваме с… това.
За миг той остана неподвижен.
— Това е покана, на която не мога да устоя. Да разбирам ли, че ще пожертваш девствеността си, за да прикриеш коя си?
Мери го гледаше втренчено. Беше усетила едва забележима промяна в гласа му, която той не успя да прикрие. Личеше си, че е възбуден, колкото и да се прикриваше. Очите му бяха станали по-ярки, ноздрите му се бяха разширили. Стисна я още по-силно. Мъжествеността му пулсираше настойчиво при допира с нея. Той се опитваше да прикрие това, но възбудата му беше несъмнена. Мери кимна веднъж. Нямаше сили да говори.
Той се усмихна бавно.
— Трябва да те предупредя, госпожице, че искам да узная истината. Ако ще говориш, говори сега, преди да е станало прекалено късно.
Замаяната Мери си помисли, че може би вече е прекалено късно. Забеляза, че ръката й допира бедрото му. То беше твърдо и без грам тлъстина, а кожата му бе топла. Думите му увиснаха във въздуха. С голямо усилие тя дръпна ръката си.
— Нямам какво да кажа — изрече дрезгаво.
— Наистина ли? — Стори й се, че в гласа му се крие коварство. Той вдигна внезапно Мери на ръце. Мери знаеше, че трябва да му окаже съпротива.
Погледите им се сблъскаха. Волята й изчезна в същия миг. Никога не беше подозирала, че тялото й до такава степен копнее за ласки. Усети, че се държи за него, вместо да го удря. Пламъкът в очите му я накара да го хване още по-здраво.
Намираха се на крачка от леглото. Усмивката му изчезна. Той я пусна внимателно по средата на постелята. Мери падна по гръб. Волята му надделя над нейната.
— Това е последният ти шанс — изрече той рязко. Мери забеляза, че е стиснал юмруци. — Не ме лъжи повече.
Тя си припомни с мъка какво точно я заплашва. Прошепна:
— Аз… аз съм Мейри Синклеър.
Той се наведе над нея. Погледът му се плъзна по поруменялото й лице. След това се премести по- надолу към набъбналите гърди и към очертанията на нежните й крака.
— Времето за приказки изтече, госпожице.
Тя стисна завивките на леглото. Забрави за всичко на света. Не си спомняше повече и за задушната горещина в стаята. Не чуваше припукването на огъня, което се смесваше с шума от дъжда. Всички звуци изчезнаха безследно. Светкавица озари нощното небе зад главата на Стивън, но тя не забеляза и това. Всичките й сетива бяха устремени към мъжа, който стоеше пред нея и върху болезненото пулсиране на собственото й тяло.
Де Уорън се настани на леглото. Бутна я да седне. Докосването му беше уверено, но нежно. Не бързаше. Прикриваше чувствата, които го тласкаха към безразсъдство. Мери издаде тих гърлен звук. Той прозвуча като стон. Погледите им се кръстосаха. Без да се замисля какво точно върши, той смъкна бавно воала, който тя беше взела от Изабел и пусна на свобода дългата златиста коса, която й стигаше до кръста. Ръцете му потрепераха, когато се устремиха надолу и стигнаха до бедрата й. Нарочно разрошваше косите й. Мери се зачуди дали ще я целуне. Стивън й се усмихна.
Тя нямаше сили да помръдне.
А след това разкъса дрехите й. Тялото й се оголи.
Мери изпищя.
— Искам те гола — изрече той, когато тя се опита да скочи от леглото. Мери изкрещя разярено. Стивън я сграбчи. Този пътя повали на леглото. Захвърли настрана останалите й дрехи. Още преди Мери да успее да се дръпне от него, той се озона върху нея и я затисна.
Само тънък слой плат отделяше възбудения му член от тялото й. Той трепна и се притисна към нея.
— Коя си ти, за бога? Ще ми кажеш истината! Хайде, говори!
Мери вдигна очи към него и го изгледа гневно.
— Значи в края на краищата ще ме изнасилиш!
Той се засмя. Тя вдигна ръце. Пръстите й се свиха като щипки. Той я хвана за китките и ги вдигна над главата й. След това притисна тялото й към леглото. Затърка слабините й със своите. Гали я, докато гневът й се стопи, но сърцето й не спря да бие лудо. Точно обратното, заплашваше да изскочи от гърдите й. Мери простена безпомощно.
Устата му се приближи до нейната. Очите му блестяха заплашително.
— В твоята история има зрънце истина — изрече той тихо. — Но това само показва каква изпечена лъжкиня си. Веднага те усетих каква си. Цял живот съм заобиколен от интриги и измами. Имам голям опит и знам как да различавам истината от лъжата. Не вярвам да си една най-обикновена незаконна щерка на лорд Синклеър. Всички инстинкти ми нашепват, че си значително по-важна личност. А сега ми кажи името си.
Мери срещна погледа му и реши да се бори докрай.
— Никога.
Очите му се разтвориха недоверчиво. За пръв път тя си призна, че лъже, призна, че не е Мейри Синклеър. Ръкавицата беше хвърлена помежду им.
Той се усмихна безрадостно. Едновременно с това пъхна ръка помежду им. Докосна леко набъбналите
