дванайсетгодишно момче! — заяви тя ликуващо.
— О, да, ще го направи — засмя се Стивън. — Не отговори на въпроса ми, Изабел.
— За глупачка ли ме мислиш? Правиш бебета, Стив. Зная, че това се харесва на слугините, защото ги чух да си приказват за теб.
Този път той набързо стана сериозен.
— Чула си ги да говорят… — заекна Стивън. — И какво казаха те, подслушвачка такава? Хайде, кажи!
— Ами… — тя завъртя тъмносините си очи — те казаха, че си едър, силен и много похотлив… но понякога бърз, прекалено бърз… а също…
Стивън беше шокиран.
— Стига! — Той посегна към нея, но тя се дръпна с кикот. — Надявам се, че нямаш представа за какво са си говорили — изрече провлечено той. — И да знаеш, че ще кажа на майка ти, дето подслушваш… слугините!
Изабел изглеждаше много обидена.
— Мама ще ме прати при отец Бертолд — изрече тя с разтреперан глас. Големите й блестящи очи се впиха в неговите. Гледаха невинно като на някоя сърничка. — Обещавам ти да не подслушвам повече, наистина. Не казвай на мама.
Стивън въздъхна отчаяно. Тя беше буйно дете и винаги беше създавала неприятности. Един ден несъмнено ще води за носа и мъжа си.
— Този път няма да кажа — обеща той. — Но, Изабел, не ме предизвиквай да го сторя.
Тя прехапа устни и отново стана сериозна. И двамата знаеха, че само тя може да си играе така с него.
— Защо Мейри е затворничка?
— О! Значи си се срещнала със загадъчната Мейри. Предпочитам да си мисля за нея като за моя гостенка.
— Тя твърди, че ти е затворничка… и че трябва да я пуснеш веднага.
— Тя ли те изпрати с това послание, Изабел?
— Знам само какво ми каза тя. — Изабел беше отворила широко очи и чакаше.
Стивън отново се отчая от постъпката на гостенката си. Нима си въобразява, че ще успее да го измами, като използва сестра му? Нима е толкова хитра?
— Къде е тя?
— В женската дневна на горния етаж. Защо си я уплашил толкова?
— Някой ден ще си изпатиш много, Изабел, дето си пъхаш носа в чуждите работи.
Изабел се разочарова, но остана непоколебима.
— Това означава ли, че няма да ми разкажеш какво си й сторил?
— Нищо не съм й сторил — каза той, а после добави: — засега. Изабел примигна от изненада.
— Върви и кажи на Мейри да дойде тук — той погледна твърдо сестра си. — А след това иди при Бранд на долния етаж.
Не искаше тя да слухти зад вратата.
Изабел още го гледаше с широко отворени очи. Кимна и избяга навън. Стивън стана сериозен и отметна назад ризата си. Време беше да стори каквото трябваше. Време беше Мейри Синклеър да разкаже истината за себе си.
4
Тежката дървена врата на Лидъл се отвори широко. Вътре влязоха група мъже. Бяха мокри до кости от дъжда и изкаляни, защото навън бушуваше силна буря, небето бе почерняло, а вятърът блъскаше яростно. Отекна гръм и светкавица проряза небето. Отчаяната кралица Маргарет седеше неподвижно до огъня в опушената зала. Беше оставила недовършената бродерията в краката си. Скочи на крака при първия звук.
— Намерихте ли я?
Малкълм вървеше пред другите мъже. Свали прогизналото си наметало. Един слуга не успя да го хване и то падна в калната тръстика на пода. Кралят отиде веднага при жена си.
— Не я намерихме, Маргарет.
Маргарет възкликна уплашено и сграбчи ръцете му.
Четирима съвсем мокри и много уморени мъже влязоха в залата след него. Тримата по-големи синове на Малкълм и Маргарет без свещеника Етълред свалиха мокрите си дрехи и посегнаха към чашите с горещо вино, които слугите им донесоха незабавно. Четвъртият мъж се загледа с невиждащи очи в буйните пламъци в камината. В краката му се образува локва. Не направи опит да свали прогизналата си пелерина.
— Намерили сте нещо — извика Маргарет, докато стискаше ръката на Малкълм. — Криете нещо от мен!
— Имаме само предположения, нищо повече — каза мрачно Малкълм. Но лицето му стана тъмночервено и Маргарет разбра, че той е бесен и едва сдържа гнева си.
— Какви са те? Какво сте намерили? Не е възможно Мери да е изчезнала ей така!
Едмънд се завъртя рязко. Високият и строен младеж приличаше много на баща си.
— Покажи й — настоя той. — Така ще бъдем сигурни. Най-големият брат Едуард го хвана за ръката и го дръпна назад.
— Остави майка на мира — предупреди го той. — Няма смисъл да я тревожим още повече.
— Нищо няма да постигнеш така — отвърна намръщено Едмънд. Той беше една година по-малък от Едуард и приличаше на Малкълм най-много от всички. — Искаш ли наистина да намерим Мери?
— Разбира се, че искам!
— Спрете! — извика Маргарет. Обичайното й спокойствие изчезна безследно. — Как смеете да се карате точно сега! Малкълм! Кажи ми!
Малкълм стисна ръцете й.
— На по-малко от миля от Лидъл вчера е имало нормандски войници.
Маргарет ахна.
— Нали не смяташ…
— Покажи й, татко — настоя Едмънд. — Питай я дали това не е на Мери.
Едуард заобиколи Едгар и удари Едмънд с юмрук в рамото, но Едмънд беше по-едър и ударът само го накара да загуби равновесие. Едгар веднага се хвърли на помощ на Едуард и се приготви да се нахвърли върху Едмънд. Гръмогласният вик на Малкълм прекрати юмручната схватка.
Малкълм извади парче мокър бял плат от колана си. Едуард почна да протестира. Едгар, който бе няколко месеца по-голям от Мери, пребледня като смъртник. Малкълм не обърна внимание на синовете си, разгъна внимателно късчето и погледна жена си.
— Това част от роклята на Мери ли е?
Очите на Маргарет се разтвориха от удивление и тя ахна.
— Къде го намерихте?
— На мястото, където са лагерували норманите — изрече мрачно Малкълм.
Маргарет се олюля.
Малкълм и Едмънд я уловиха в същия миг и я хванаха здраво.
— Не се бой, мамо — изрече успокояващо Едуард и стисна здраво зъби. — Ще я намерим и ще я върнем за нула време.
— Колкото ни трябваше да намерим кучия син — изрече мрачно Едгар и хвърли поглед на мълчаливия мъж, който стоеше неподвижно и гледаше пламъците. Едгар и Мери бяха почти на една възраст и затова той й беше най-близък сред братята. Като малки двамата с Мери бяха неразделни. Дори и сега, когато не се биеше, Едгар обикновено беше при Мери.
— Ако са й сторили нещо…
