гънки на тялото й, които я наболяваха. Мери изкрещя. Миг по-късно разбра какво е направил. Беше свалил бельото си. И той, и тя бяха станали хлъзгави от възбуда.
— Трябва вече да приключваме с тази работа, госпожице — изражението му беше сурово. По високите му скули се стичаше пот. — Избери сама. Ще ми кажеш коя си… или ще се разделиш с девствеността си.
Мери нямаше сили да помръдне и да говори. Беше й станало ужасно трудно да разбира думите му, докато той лежеше нарочно чисто гол върху нея и я притискаше толкова настойчиво. Успя да си поеме дъх. Бедрата му потрепнаха неволно. Сякаш я приканиха да се притисне към тях.
Ръката му обгърна твърдата й гръд.
— Коя си ти? — прошепна грубо. — Коя си ти, госпожице?
Тя се помъчи да си върне здравия разум.
— Не — каза. Шепотът и прозвуча не по-малко грубо от неговия. — Не… никога!
Усмивката му беше мрачна. Белите му зъби лъснаха. Все още усмихнат, той сведе бавно глава.
Мери се вцепени. Езикът му докосна набъбналия връх на зърното й. Тя прехапа устни, за да не изкрещи. Той беше освободил едната й ръка. Тя я сви в юмрук, за да се удържи да не го прегърне. Миг по- късно той беше поел зърното й с устни. Мери се чу да стене.
Той вдигна глава. Лицето му беше съвсем близо до нейното.
— Кажи ми коя си. Нали не искаш да пожертваш девствеността си? Продължавай така, и ще я загубиш.
Мери не отвърна. Усещаше само невъобразимо удоволствие и жажда. Свитата й в юмрук ръка се вдигна и се отпусна бавно върху голото му твърдо рамо. Пръстите й се разтвориха и се впиха в твърдата плът. Той се сепна.
— Коя си ти? — прошепна само с устни едва чуто. Очите му загледаха диво. — Кажи.
Мери не си спомняше коя е. Гледаше безизразно очите и устата му. Скимтеше тихо. Сега тя жадуваше тази уста.
На лицето му се изписа полуусмивка, полугримаса. Докосна гърдите й. След това пръстите му се плъзнаха по-надолу. Мери извика. Той разтвори влажните гънки, които бранеха девствеността й и я замасажира с палец. Главата на Мери се отметна назад. Тя загуби ума и дума. Почна да скимти.
— Кажи, преди да е станало твърде късно! — не мирясваше Стивън.
„Да прави всичко, каквото поиска. Всичко, само да продължи да ме докосва.“
— Мери — прошепна тя.
— Боже — възкликна той измъчено.
В този момент Мери усети нещо ново, нещо ярко, което пламна между тях, докато той търкаше върха на члена си в набъбналите й устни. Извика. Той освободи и другата й ръка. Тя го сграбчи страстно.
— Мейри — простена той.
— Да, моля те, Стивън!
Погледите им се срещнаха. В неговия се четеше мъка и безсилие. Надигна се над нея и приближи лицето си до нейното. Очите му я изгаряха. Отново беше безпомощен пред силата на страстта. Мери се извиваше от удоволствие, шепнеше и стенеше името му.
— Боже, помогни ми — изрече той. — Не мога да се сдържам повече!
Устата му се отпусна върху нейната. Целувката му прекъсна възторжения вик на Мери. Тя се отвори с готовност за него. Стоманената му прегръдка се стегна. Тя го подтикваше да влезе в нея. Той издаде тих, настойчив звук и тласна още по-силно. Мери обви с крака бедрата му и ги стисна здраво. Разлюля слабините си към него.
— Моля те — изохка тя.
Проникна в нея. Болката продължи по-малко от миг, защото заедно с нея я обзе такъв възторг, че изпадна почти в безсъзнание. Непресторените й стонове изпълниха стаята, а тялото й се замята конвулсивно. В този миг Мери умря и се роди отново.
Съвзе се бавно. Тялото й се беше отпуснало, сякаш бе упоена. Крайниците й тежаха, почувства се изпълнена. Долови грохота на бурята вън. Вятърът виеше, дъждът шибаше стените, а светкавици неспирно прорязваха небето и осветяваха ярко спалнята.
Мери го почувства. Той още беше в нея и все така възбуден. Замаяното й съзнание почна да се съживява.
Връщащото се съзнание я накара да се почувства разкъсана и наранена. Сега вече изпитваше болка от нахлуването на едрото му тяло. Нещо много по-лошо, осъзнаването й донесе ужас.
Какво направих?
Стивън се повдигна леко и погледите им се срещнаха. Той видя ужаса в очите й. Стисна зъби. Преди Мери да успее да го отблъсне, тя усети, че той отново нараства в нея. Напрегна се.
— По-късно — изрече той грубо. — Изчакай малко и после съжалявай колкото си искаш за станалото.
Мери отвори уста, за да протестира. Обаче устните му покриха нейните и бедрата му се раздвижиха. Стори й се, че е загинала безвъзвратно.
5
Слънцето беше изгряло току-що, когато Стивън се събуди. Беше сам. Семейството му беше отишло на литургия в техния параклис заедно с отец Бертолд. Тази сутрин Стивън си спести това задължение. Жената, която се беше нарекла Мейри, още спеше в кревата му.
Изведнъж захвърли настрана комата бял хляб. Какво, за бога, направи той?
Жената не му разкри коя е. Никога не беше предполагал, че тя ще избере обезчестяването пред признанието. И за миг не се и съмняваше, че тя е знатна дама по рождение. Имаше възможност да я притиска още, да я докара до ръба на пропастта, без да я бута вътре и да изтръгне истината от невинните й устни. Но не го стори. Вместо това я беше взел. Вече не се интересуваше коя е.
Защо той, мъж с голям опит и още по-голяма самодисциплина, се държа като безбрадо момче на първа среща с куртизанка?
За миг затвори очи. За пръв път тази сутрин усети туптене в слепоочията си. Снощи се провали. Страхуваше се. Тайничко се страхуваше, че ще се провали отново.
Защото жената, която се беше нарекла Мейри, още се намираше в спалнята и в леглото му. Вече си мислеше за следващата нощ. Вече предвкусваше удоволствието от тяхната връзка. С мъка му се удаваше да мисли за нещо друго.
Но трябва да я отпрати. Още сега, преди тя да изложи на опасност женитбата му с Адел Бофор. Трябва. Както винаги, трябва да изпълни дълга си към Нортъмбърланд, а любовница, която заплашваше изгодния му брак, заплашваше самия Нортъмбърланд.
Почувства се неловко. Втренчи се в горещия комат хляб на масата пред него. Привидя му се образът на Мейри такава, каквато изглеждаше снощи в леглото, страстна като него. Не беше се сблъсквал досега с подобна страст. Никоя друга жена, а дори и самият той, не беше толкова темпераментен. Тя беше събудила в душата му нещо, което той никога преди не си беше позволявал да признае, че съществува. Какво ставаше с него?
Не съжаляваше за това, което стори и знаеше, че няма да я отпрати, поне не веднага.
Но как ли ще си плати за това безразсъдство?
Стивън отпи голяма глътка от чашата си с ейл. Каза си, че за една-две нощи тя ще му омръзне и той ще я прати да си върви по пътя. Преди да му е навредила някак. Нямаше друг избор.
Преднамерено шумни стъпки отвън го върнаха в реалността. Стивън се зарадва, че има повод да се откъсне от мрачните си размишления. Веждата му се вдигна леко от изненада при вида на брат му Джефри. Джефри рядко имаше време или желание да се връща вкъщи, в Нортъмбърланд.
— Какво те води толкова далеч на север, братко?
Джефри го гледаше и се усмихваше почти незабележимо.
