Кръвта нахлу в лицето на Стивън. Джефри, който стоеше над него на подиума и се преструваше, че не ги чува, се задави.
Мери трепереше, но не беше в състояние да се спре. Победата беше толкова сладка.
— Никога — заяви му тя. — Никога няма да получиш отговорите, които искаш, поне не от моите уста.
Мина доста време, преди Стивън да се овладее. Стискаше зъби, свил ръце в юмруци. Лицето му беше потъмняло. Мери не желаеше да се свива унизено пред него, въпреки че сърцето й се гърчеше от страх. Всеки друг мъж отдавна би я набил за дързостта и нахалството й. Вече съжаляваше за дръзките си думи.
— Госпожице — каза Джефри, който междувременно беше слязъл от подиума и беше застанал до Стивън. Мери видя, че той е хванал здраво ръката на брат си. — Престанете. Брат ми не бие дори кучетата си, но се страхувам, че го предизвикахте твърде много.
Стивън изрева, преди Мери да отговори:
— Не! Остави я да говори каквото си иска — той се усмихваше свирепо. — Много ме удивявате, госпожице. Но не се бой. Не е важно, че не завладях разума ви, нали завладях тялото ви. Боят е прекалено слабо наказание за вас. Сещам се за много по-интересни и забавни наказания.
Мери пребледня.
— Госпожице? — попита той предизвикателно.
Тя остана неподвижна за миг. Спомняше си как бе завладял тялото й. Представяше си изтънчените мъчения, които той ще й наложи. Изведнъж й се стори, че се задушава и не успя да отговори.
— Какво криеш? — попита Стивън.
Мери не каза нищо. Още размишляваше над думите му.
Но Стивън вече се беше овладял напълно. Погледна брат си.
— Престани да се хилиш глупаво, Джеф. Тази дама отказа да ми разкрие коя е и предпочете вместо това да ми отдаде девствеността си. Сигурно някой лорд от границата ще поиска да ми отмъсти. Както знаеш, имам доста други работи за вършене.
Джефри се изненада.
— Та ти не си толкова безразсъден. Защо си сторил това?
Стивън не му отговори. Внезапно вдигна ръка към Мери.
— Временно примирие, госпожице. Обявявам временно примирие.
Гласът му прозвуча властно. Много по-опасен беше погледът му. Той беше станал ласкав и съблазнителен, може би защото Стивън си беше спомнил, изминалата нощ. Въпреки че не се усмихваше, той несъмнено беше твърде привлекателен, и то много повече от братята си. Мери се загледа в ръката му. През ума й мина светкавичната мисъл, че има възможност да приеме предложението му за мир и да престане да се държи предизвикателно. Защо да не го стори?
Сякаш прочел мислите й, Стивън пристъпи към нея и след миг сграбчи ръката й.
— Предай се — заубеждава я той. — Вместо да се бориш с мен и да загубиш, защо не се подчиниш? Дори в тоя миг предвкусвам удоволствието да се намирам пак в прегръдките ти… и вярвам, че ти изпитваш същите чувства. Ще ти доставя наслада независимо от това, колко си горда. И двамата го знаем.
— Май дори в този момент се опитваш да ме съблазниш!
Стивън се изправи. Високото му тяло се извиси заплашително над нея.
— И какво от това? Какво те дразни толкова? Че ме желаеш така, както аз желая теб? Ако ми се подчиниш, ще прекараш много по-приятно тук, в Олнуик.
— Вярно е, че те желая — изрече бавно Мери, — но много повече те мразя, нормандски мръсник такъв!
Той я стисна още по-силно. На лицето му се появи някакво подобие на усмивка.
— Много по-приятно ми е, когато произнасяш името ми.
Беше съвсем ясно за какво намеква.
— Коя предпочиташ повече да произнася името ти — аз или Адел Бофор? — изсъска Мери.
Стивън замръзна на място.
— Тя никога не е произнасяла името ми с удоволствие за разлика от теб.
— Така ли? — Мери трепереше от обида и гняв. — Значи тя е твърде добра за теб, за да я изнасилиш? Ти насилваш само слугините, които си отвлякъл, нали, сър? Дори когато те не са това, което изглеждат? Или пък ме насили, защото съм шотландка? Затова ли отне девствеността ми, без да те е грижа за последствията? Аз съм шотландка, а твоята богата наследница е англичанка!
Червенина обля скулите му.
— Не те изнасилих, затова престани да се държиш толкова неприятно и лицемерно. Станалото станало. Не съжалявам за постъпките си. Съжалявам обаче за цената, която трябва да платя. Когато му дойде времето, ще ти заплатя добре. Не се тревожи за това.
Тя се дръпна така, сякаш я беше ударил. Той вече намекваше за времето, когато ще му е омръзнала и той ще я пусне да си върви. Очите я засмъдява от напора на сълзите.
— Значи трябва да се радвам, че няма да ме изхвърлиш навън без пукнат грош? О, колко си благороден!
Мери понечи да избяга. Той я стисна здраво за китката и я принуди да се обърне с лице към него. Изрече съвсем тихо:
— Спомни си, че мъжът не може да се съвокуплява сам, а ти желаеше да бъдеш с мен не по-малко от другите жени, с които съм спал досега. Всъщност желаеше ме повече от всички тях.
Мери извика нечленоразделно и опита да се освободи. Не успя.
— Кажи ми коя си — изрече той. Очите му бяха потъмнели и пламтяха. — И ти участваше наравно с мен в това дело, госпожице. Ако искаш, забрави го, но аз няма да го забравя.
— Връщам се горе. Вече не съм гладна — обяви Мери с достойнство. Болеше я от истината. Не си позволи да ревне, въпреки че сълзите напираха в очите й. Нямаше място за сълзи в този безмилостен сблъсък.
— Но съм много уморена. Извинете ме, ще си вървя!
Стивън впери поглед в нея. Накрая каза:
— Върви тогава в женската дневна. Ще наредя да ти донесат закуска. И помни, госпожице, искам примирие. А за мир се искат двама.
6
Мери помисли да не му се подчини, но накрая се втурна към женската дневна, сякаш тя можеше да й послужи за убежище. Затвори вратата и задъхана се облегна на нея. Главата й бучеше. Мислеше само за последната им схватка от изминалата [???]
Наистина го мразеше. Той я обезчести най-нагло, каза й, че не вярва тя да е Мейри Синклеър, обаче продължи любовната игра и я доведе до неизбежната развръзка. Беше безжалостен, суетен и самодоволен. Мери беше сигурна, че той никога не би изнасилил своята английска годеница. Не би изнасилил даже дъщерята на някой незначителен английски рицар. Разликата се състоеше в това, че тя е варварка и шотландка.
„Варварка и шотландка, да, но и принцеса“, напомни си Мери. Ако той знаеше истината, че тя е дъщеря на Малкълм, нямаше да я вкара в леглото си. Мери беше сигурна в това. Напомни си, че загубата на девствеността й няма значение и че напълно съзнателно е избрала да се пожертва, вместо да разкрие коя е.
„Но какво ме очаква сега?“, помисли си тя отчаяно. „Когато му омръзна и той ме пусне на свобода, какво да правя тогава?“ Някак по-лесно беше да си представи как се връща вкъщи при Дъг преди последната нощ. Как ще го погледне отново в очите? Ами ако забременее? Мери замръзна от ужас при тази мисъл.
Тихо почукване по вратата напомни на Мери, че Де Уорън й обеща да прати закуска. Каза на
