— Дори ако кралят реши да не воюва — каза Джефри — и ти си сигурен, че татко полага всички усилия да го удържа от това намерение, онзи негодник Малкълм пак ще наруши мира. Той е варварин и никога няма да се промени.
Джефри беше прав. Стивън знаеше, че е само въпрос на време скъпоценният мир да бъде нарушен по един или друг начин. Малкълм Кенмор се беше заклел във вярност на Уилям Руфъс в Абърнети преди две години, но това нямаше да възпре вероломството му. Никога не го беше спирало. Рано или късно Малкълм неизбежно ще нахлуе в Нортъмбърланд. Последното му нашествие, макар и неуспешно, причини големи вреди на най-северните владения на Стивън. Тези владения бяха загубили реколтата си. Миналата зима на Стивън му се наложи да харчи от малкото си пари, за да внесе допълнително храна. Иначе северните му васали щяха да гладуват. На някои от неговите наемници още не беше платено за тази кампания. Женитбата му с Адел Бофор ще разреши и този проблем наред с доста други. Внезапно Стивън усети, че мисли не за мира и войната, а за пленничката си. Защо, за бога, тя продължи да му се противи, докато не стана твърде късно?
— Е, кое е това гласовито момиче? — подкачи го Джефри, който сякаш четеше мислите му.
Стивън почервеня въпреки волята си. Нима чувствата му бяха изписани на лицето?
— Просто е любовница. Не желая да говорим повече по този въпрос.
— Твоя любовница! — Джефри му се присмя. В гласа му се долавяше недоверие. — Как не те е срам, милорд, да държиш любовница в навечерието на сватбата си? Да ти наложа ли епитимия2?
— Не, благодаря.
Джефри отново заговори сериозно.
— Изненадан съм, че си довел тук любовница, братко. Внимавай какво правиш. Новините се разпространяват много бързо, особено пък когато могат да разрушат живота на хората. Нали не искаш да провалиш женитбата си за наследничката на Есекс. Лейди Бофор никак не ми прилича на жена, която е склонна да ти влезе в положението или… да ти прости.
— Първо Бранд, сега и ти — изрече гневно Стивън. Думите на Джефри му напомниха доста неприятно за трудното положение, в което беше изпаднал. — Не съм някое глупаво момченце, за да ме мъмрите така. Лейди Бофор ще застане с мен пред олтара на Коледа.
В този миг, преди Джефри да успее да отговори, някакъв шум накара и двамата братя да се обърнат към стъпалата. Стивън подскочи в стола си, когато пленницата му залитна иззад завоя и замръзна на място, без да откъсва поглед от него. Явно беше загубила равновесие, докато се е била прилепила към стената и е подслушвала. Тя гледаше само него. Щеше да бъде мъртъв, ако погледите имаха способността да убиват.
Стивън се усмихна бавно. Неусетно и за себе си се беше изправил. Усети прилива на кръв в слабините си. Припомни си най-ярките детайли от изминалата нощ. Как само го бе предизвиквала, а после как се подчини на волята му. Никак не беше доволен от това, което виждаше.
— Шпионираше ли брат ми и мен, госпожице? — Той понечи да слезе от подиума.
Тя се изправи и опря гръб в стената.
— Не.
Стивън все още се усмихваше. Това бе усмивката, която се появяваше на лицето му тогава, когато се намираше пред някой особено опасен враг. Спря пред нея. Погледите им се сблъскаха.
— О-о, момичето от снощи — отбеляза Джефри с явен интерес, докато ги гледаше двамата. — Никога не си правил по-добър избор, Стивън. Тя е истинска красавица.
Стивън изгледа мрачно брат си през рамо.
— Напълно съм съгласен с теб — гласът не прикриваше чувствата му.
Мери стисна юмруци и потрепера. Вбеси се, че той я обсъжда така, сякаш нея я няма. Но се разяри най-вече от това, което узна току-що — че надменният норманин е сгоден за друга.
— Той няма да ни запознае — изрече любезно Джефри и я подтикна да го погледне. Блясъкът в очите му съвсем не беше толкова учтив. — Несъмнено се страхува, че ще ни сравните и той ще ви падне в очите. — Джефри й се усмихна.
Мери го изгледа вбесено. Той не я измами и за миг. Мъжът носеше дългата черна роба на прелат, но в него нямаше нищо свято. Никой мъж, посветен на бога, нямаше такова лице, нито пък гледаше така. Несъмнено, той беше женкар и разполагаше с голяма власт. Същевременно беше и Де Уорън, което автоматично го превръщаше във враг.
— Не е нужно да ви сравнявам, за да ми падне в очите — отсече тя. Погледът й отново се върна върху Стивън.
Джефри се стресна и се разсмя. Стивън също се развесели.
— Снощи имаше доста добро мнение за мен, госпожице. Мери стана аленочервена.
— Ти доказа, че си един звяр във всяко отношение, норманино — изсъска тя. Беше бясна. — Само един звяр би говорил така с мен пред чужди хора.
Тя му обърна надменно гръб. Беше слязла на долния етаж, защото се беше събудила и не й се спеше повече. Още по-малко й се стоеше в леглото — сякаш очаква норманинът да й достави ново удоволствие. Всъщност почти не беше спала. Само се преструваше, че спи, след като той най-сетне я остави на мира. Стивън спа дълбоко и беззвучно до нея.
Никога не се беше срамувала толкова от себе си. Когато тя дойде при него, целомъдрието й беше непокътнато. Тогава възнамеряваше да му окаже съпротива. Ако я беше изнасилил, тя щеше да има всички основания да се гордее със себе си, но съвсем не беше станало това. Съпротивата й беше почти символична. Той я съблазни без никакви затруднения. Докато норманинът спеше, а после излезе от стаята, Мери беше преследвана от натрапчивите спомени за най-малките подробности на тяхната любовна нощ, колкото и да се мъчеше да ги изтрие от паметта си. Не искаше да изпитва повторно това, което той беше събудил у нея, но бе невъзможно да спре да мисли за миналото.
Мери усещаше, че е провалила страната си и краля, че е провалила и двамата си родители, че е провалила Дъг и себе си.
Все пак не беше загубила съвсем войната — той още не знаеше, че тя е дъщеря на крал Малкълм. Закле се, че никога няма да узнае, дори ако това означава, че ще трябва да споделя леглото му и занапред. Постара се да не мисли за тази възможност, не смееше да мисли за нея. Вместо това трябва да се съсредоточи върху задачата как да оцелее.
Мери усети погледа на Стивън. Кожата я засърбя. Пак се озова срещу него. Погледът му беше ясен и съсредоточен. Тя пламна въпреки гнева си.
Адел Бофор. Яростта, която я обзе, нямаше нищо общо с гнева, който изпитваше по-рано. Адел Бофор. Коя беше тази Адел Бофор? Те говориха за нея с голямо уважение. Очевидно беше и красива, и богата наследница. О, как й се искаше да му каже, че е дъщеря на крал Малкълм, че е принцеса и много по-значителна фигура от която и да е английска мома!
Стивън заговори и привлече вниманието й.
— Наричай ме, както искаш, госпожице. Имаш възможност да намериш най-добрия или най-лошия изход от ситуацията. Това няма да промени намеренията ми. Ти успя само да събудиш интереса ми. Предлагам ти да се възползваш от това.
— Ти, разбира се, получи това, което искаше — изрече Мери неуверено. — По-силен си от мен и явно имаш много по-голям опит. Но това не променя моите намерения. Няма да ти стана любовница, въпреки онова, което се случи снощи. Твоя затворничка съм и нищо повече. Принуждаваш ме насила да понасям твоето ухажване. Запомни това, норманино.
— Предпочитам да си спомням някои действия, не думите.
Самодоволството му беше непоносимо.
— Тогава сигурно си спомняш всички мои постъпки! Нима бях покорната играчка, която ти се искаше, норманино.
Той я погледна.
Тя се усмихна, в случай че той не я е разбрал.
— Снощи ти спечели само една битка. А големият въпрос е коя съм, нали. Вярвам, че накрая ще спечеля тази война.
