— Направи го — предупреди я внимателно Роджър. — И внимавай да не се компрометираш.
Адел отметна глава назад, разкривайки дългата си хубава шия и се засмя.
— Никога няма да се компрометирам, скъпи мой. Ти би трябвало да знаеш това по-добре от всички.
Джефри съобщи за пристигането на кралските церемониал-майстори, въпреки че Руфъс най-вероятно вече беше узнал това, тъй като имаше повече шпиони от всеки друг. Архидяконът отиде да седне на масата в залата, за да изчака там кралското повикване. Но се оказа, че няма стол. Джефри беше уморен от продължителната езда. Чувстваше се самотен и заплашван от невидима опасност. Нямаше настроение за любезни и неискрени разговори. Появата му в двора винаги предизвикваше всеобщо любопитство, защото той идваше само когато го повикат и то за да води ожесточени битки с краля. Мислите му се насочиха към настъпващата нощ, тъй като беше изтощен. Ролф имаше няколко малки имения в Есекс. Едно от тях се намираше наблизо от другата страна на Темза. Джефри реши да прекара нощта там, вместо да се връща обратно в Кентърбъри.
Втората, но още по-важна причина да дойде в Лондон, беше неотложният разговор, който трябваше да проведе с баща си. Длъжен бе да му разкаже за всичко, което стана в Олнуик Баща му трябваше да узнае възможно най-бързо, че Стивън е уредил женитбата си за принцеса Мери. Джефри възнамеряваше да говори с Ролф де Уорън тази вечер, преди да тръгне за Есекс. Вече беше уведомил графа за пристигането си.
Представяше си топло меко легло. В този миг някаква жена се блъсна с гръб в него.
Тя залитна и той инстинктивно я подхвана. За миг мекото й тяло се притисна в неговото. Мигновено я позна. Не му беше нужно да я вижда, за да се сети коя е. Долови аромата й и я докосна. Тъй като бе мъж не по-малко от братята си, тялото му откликна тутакси. Жената се извърна, без да се отделя от ръцете му. Видя го и извика леко от изненада, на която той не повярва ни за миг.
Задържа я още един кратък миг. От толкова близо тя беше много по-привлекателна, отколкото отдалеч. Кожата й беше много матова, може би заради средиземноморските й предци. Веждите й приличаха на гъсти черни криле над издължените като бадем очи. Устата й беше голяма, с пълни и сочни устни. Над дясното й ъгълче имаше тъмна бенка. Жената беше много висока. Очите й го гледаха почти без да се вдигат. Имаше пищно тяло с големи гърди, което се очертаваше ясно под тънката копринена туника, която й стоеше като излята. Джефри пусна Адел Бофор, жената, за която брат му все още беше официално сгоден.
— Благодаря — изрече тя прегракнало. Парфюмът й беше едва загатнат, но все пак се долавяше уханието на мускус. Той навяваше мисли за горещи нощи, потни тела и лъст. — Благодарение на вас не си счупих глезена.
Той не отвърна на усмивката й.
— Нима?
Съмнението в гласа му накара мургавата й кожа да почервенее.
— Щях сериозно да пострадам, милорд, ако не ме бяхте подхванали.
Той кръстоса ръце и впери поглед в нея, облегнал гръб на стената. Оттук виждаше, че едрите зърна на гърдите й са набъбнали и се очертават ясно на фона на червената й копринена дреха. Ще съумее ли някога да овладее тялото си? Но кой мъж би устоял на Адел Бофор? Тя беше самото въплъщение на Ева. Всичко в нея съблазняваше мъжа най-нечестиво. Самият й вид беше покана за безкрайно сладък грях. Джефри не отговори и се отдаде на недостойни за свещеник мисли.
Адел се усмихна и докосна за миг ръката му.
— Изненадвам се, че ви виждам тук, милорд.
Той вдигна удивено вежда.
Тя сякаш се наклони към него. Усмивката й беше безкрайно съблазнителна.
— По църковни дела ли сте дошъл, милорд? — Тя го докосна отново.
— Нима божиите дела представляват интерес за вас, лейди Бофор?
Клепките й трепнаха.
— Всичко представлява интерес за мен, милорд.
Той си пое дълбоко дъх. Много лесно си представи какво точно я интересува. Колко хубаво, че Стивън няма да се ожени за тая жена. Реши твърдо да стои далеч от нея, преди да отстъпи на проклетата страст, която тя разпалваше в него.
— Моля да ме извините — той се обърна внезапно. Въпреки че се съпротивляваше непрестанно на мъжката си природа, накрая тя винаги побеждаваше. Колкото по-скоро се прибере в Кентърбъри, толкова по-добре. За една нощ ще се хвърли в изкусните обятия на една много опитна и приятна вдовица. Тя беше общодостъпна, честна и мила. Не беше тъмнокожа съблазнителка, не таеше коварство и не искаше нищо.
Но Адел Бофор стискаше китката му. Дългите й нокти едва не се впиваха в кожата му.
— Почакайте!
Той стисна зъби и се обърна.
— В такъв случай носите ли някакви вести за Стивън?
— Откъде да знам как е той, мадам?
— Нали ходихте на север?
Усмивката му беше студена.
— Много добре сте осведомена, милейди.
Адел се изчерви.
— Не е тайна, че Бранд ходи на север и тъй като двамата пристигнахте заедно… просто предположих…
Той отново вдигна вежда.
— Всъщност… — гласът й потрепери, гърдите й се повдигнаха. Джефри се прокле, че не откъсва поглед от нея. — Може би ще имаме възможност двамата заедно… ти да… ние да… трябва да изповядам греховете си.
Лицето на Джефри се разкриви. Нямаше нужда да му казва за какви грехове ще става дума. Усети, че се възбужда. Адел беше от типа жени, които разпалват най-греховни помисли.
— Не ми приличате на каеща се грешница, лейди Бофор. Явно много искате някой да ви спаси.
Същото се отнасяше и за него.
— Желаете ли… да ме спасите?
— Лейди Бофор, не смятам, че се разбираме един друг.
— Тогава трябва да се срещаме повече — прошепна тя. Тя погали ръката му между лакътя и китката.
Джефри замръзна на място. Втвърди се целият от желание, което заплашваше да избухне всеки момент. Съвсем ясно беше за какво намеква тя. Мили боже, жените му бяха забранени, а тази нарочно го съблазняваше и се стремеше да причини падението му. Тя беше много по-лоша от другите, както и много по-привлекателна. Защото си представяше отлично какво ще изпита, ако прекара една нощ с нея.
Усмихна се накриво, щом що-годе се овладя.
— Знаете къде е параклисът. Сигурен съм, че отец Жерар с голямо удоволствие ще изслуша изповедта ви, ако наистина желаете да се покаете за греховете си.
Връхчето на езика й навлажни пресъхналите й устни.
— Да. Да. А вие ще поискате ли да изслушате моята изповед?
Усмивката му се стопи. Представи си какво ще му изповяда. Усети, че още малко и ще се поддаде на съблазънта й.
— Аз не изповядвам никого, лейди Бофор — изрече той с пресипнал глас. Разгневи се на нея и както винаги, и на себе си.
Адел видя, че го е разсърдила. Очите й блеснаха диво. Джефри не успя да помръдне, защото тя се приближи още повече и му препречи пътя. Твърдите върхове на гърдите й почти го допираха.
— Само се опитвах да ви благодаря, задето ме спасихте да не падна, милорд.
Той се изсмя дрезгаво в лицето й. Не помръдна, не беше възможно. Гореща вълна обля и двамата.
