Той я оглеждаше изпитателно.
— Защо си толкова гневна?
— Гневна? Аз?
— Обидил ли съм те по някакъв начин?
Мери отвърна на въпроса с въпрос.
— А ти спа ли добре, милорд? Погледът му се кръстоса с нейния.
— Всъщност не. И съм сигурен, че ще се досетиш защо.
— О, знам защо!
Той прокара показалеца си по бузата й. Мери го отблъсна.
Очите му светнаха съблазнително.
— В такъв случай знаеш, че единственият начин да спя добре е, ако ти си в леглото ми до мен и сме изтощени до смърт.
Откровеността му накара Мери да занемее.
— Много си сърдита, Мери. Защо? Затова, че не бях с тебе снощи ли?
— Но си си прекарал добре, нали? — чу се тя да го обвинява.
Той се слиса малко.
— Съвсем не. Ако беше така, нямаше да си станала толкова рано, защото нямаше да имаш сили да се вдигнеш от леглото.
Тя почервеня. За миг само си представи, че той я обладава толкова пъти, че после й се налага да остане в леглото през целия ден. След това си спомни, че някъде в Олнуик в момента има слугиня, която се чувства така. Толкова се вбеси при тази мисъл, че й причерня.
— Скоро — каза той тихо, — след като се оженим, никой от нас няма да бъде измъчван от неспокойство нощем.
— Ти си лицемер — извика Мери, която не съумя да се сдържи и захвърли цялата си предпазливост.
Изражението му вече не беше толкова нежно.
— Наистина ли?
— Наистина! — Тя забеляза, че той почва да се ядосва, но това не я интересуваше. — Слязох долу точно преди утринната молитва.
Мери млъкна. Гневът му беше утихнал — той се усмихваше от удоволствие.
— Значи си слязла да ме потърсиш — каза той и взе ръцете й в своите.
Мери се опита да ги измъкне, но не успя.
— Не по причините, за които си мислиш!
На него му стана забавно, а видът му беше скептичен.
— Хайде, мила, не ми казвай, че си ме търсила посред нощ, за да разговаряме!
Думите му прозвучаха нелепо. Мери се изчерви отново.
— Точно за това дойдох!
Изведнъж усмивката му изчезна.
— А-а, сега почвам да разбирам накъде биеш.
Мери пак се опита да измъкне дланта си, но без никакъв успех.
— Действително си много гневна тази сутрин, Мери — прошепна леко той. — Дошла си да ме потърсиш, но не си ме открила никъде.
Мери не се съпротивляваше повече. Малката й гръд се надигна.
— И двамата знаем защо, затова не го отричай!
Той я изгледа втренчено.
— Не отричам. Но какво да правя? Тялото ми изгаряше за теб.
— Моля те! — тя за пореден път се опита да се изтръгне, но пак неуспешно. Думите му отекнаха гръмко в душата й и тя си го представи възбуден. Не й се искаше да мисли за това. — Сигурна съм, че изобщо не си се сещал за мен, докато си се забавлявал с очарователната си приятелка!
— Съвсем не е очарователна и ако искаш да знаеш, не съм мислил за никоя друга освен за теб, нищо че прекарах нощта с нея.
Мери не реагира. Той беше магьосник. Преди малко тя беше разярена, наранена и ревнуваше неистово, а ето че сега беше пламнала цяла, сърцето й биеше учестено и се чувстваше замаяна. Как успяваше да я зашемети така?
— Но аз бях горе — каза тя най-накрая. В думите й прозвуча болка.
Очите му се разтвориха широко.
— Госпожице, ти ще ми станеш жена. Недопустимо е да се отнасям към теб като с любовница.
Мери едва не зяпна от изненада.
Гласът му беше тих, твърд и дори настойчив.
— Нима смяташ, че не съм мислил за това? Нима си въобразяваш, че някоя селска повлекана може да се сравнява с теб? Знаеш ли колко пъти едва се сдържах да не се кача горе въпреки волята си? Но волята ми излезе по-силна — изведнъж той я пусна и обгърна с ръце лицето й. Мери нямаше сили да помръдне. — Внимавах. Всички в залата спяха. Не исках да знаеш. Обаче се радвам, че ревнуваш.
Тя отвори уста, за да отрече, но не издаде и звук.
Изражението му беше мрачно.
— Искаш невъзможното, госпожице, но ще постъпя така, както желаеш.
Тя примигна. Много й беше горещо и й се виеше свят.
— К-какво значи това? — Шепотът й прозвуча като грачене.
— Ще спя сам до сватбената нощ, щом това толкова те дразни.
Мери се олюля. Той я улови и тя се озова в обятията му.
— Разбра ли какво казах? — попита Стивън настойчиво. Мери беше твърде слисана и не забеляза, че и той е обхванат от страст. Опря ръце на гърдите му, но и сама не знаеше дали за да го отблъсне, или за да го прегърне. Веднага след това го сграбчи с всичка сила.
— Д-да, р-разбирам.
Изражението на лицето му стана почти свирепо.
— Доволна ли си?
Мери го изгледа, все още поразена от невероятно бързо протеклия диалог и най-вече от последните му думи. Закима.
— Добре! Винаги ще ти доставям удоволствие.
Внезапно той сведе глава и устата му се впи в нейната.
На Мери й се струваше, че в душата й хор пее някакъв невероятен припев. Този мъж току-що й обеща да не спи с друга до сватбата им. Всъщност й обещаваше да й остане верен. Въздържание… вярност… Рефренът не изчезна, когато устата й се отвори, докато той поглъщаше устните й и след това проникна в топлите й дълбини, а езиците им най-сетне се докоснаха. Стивън се дръпна назад задъхан.
— Но ще губя ума и дума всеки път, когато си наблизо — предупреди той. После се усмихна. Това проясни мрака в очите му.
Мери си помисли с тъга, че в някоя друга епоха бракът им би бил успешен. Или дори по тяхно време, но при съвсем други обстоятелства. Но това не беше възможно. Защото нямаше да има женитба — годежът беше уловка. Но… Стивън изглеждаше толкова сигурен, а той не беше от тези хората, които се мамят лесно.
— Какви бяха условията за сключването на този брак? — чу се тя да пита с тих напрегнат глас.
Стивън се стресна. Усмивката му се стопи.
— Не ти ли стига да знаеш, че баща ти и аз открихме обща цел, която свърза нашите семейства?
— Не. Трябва да знам условията. Моля те.
Стивън я изгледа внимателно. Изрече предпазливо:
— Не си ли спомняш, че обсъждахме това вчера?
Мери с мъка намери подходящи думи. Още по-трудно й бе да овладее гласа си.
— Моля те, милорд, искам да знам какво ще спечели баща ми, като дава ръката ми на теб, какво друго освен… — тя преглътна — нашето дете.
