Мери не отговори. Усети, че твърде лесно ще се сближи с тази жена, твърде скоро ще я хареса. Не искаше да я харесва. Положението й и без това беше достатъчно сложно.
— Кога ще разбереш дали си забременяла?
Очите на Мери се разтвориха широко. Лицето й пламна.
— Циклите ми… не винаги са точно навреме.
— Много лошо. Трябва веднага да ми кажеш, ако носиш дете на сина ми.
Мери сви устни.
Графинята я погледна изпитателно.
— Трябва да разговаряме непринудено една с друга, нали? — Тя се усмихна. — Този брак ме радва много, принцесо. Същото се отнася и за мъжа ми и сина ми. — Лейди Сеидре хвана ръката й. — Но ти не се радваш. Чувстваш се ужасно.
Мери си пое дълбоко дъх. Едва не заплака. Благите думи разтопиха решителността й.
— Аз… толкова ли е очевидно?
— Съвсем очевидно е. Стивън ли е причината? Той ли не ти харесва?
Мери затвори очи. Въпросът въобще не стоеше така за нея. Изрече съвсем тихо:
— Той е мой враг.
Графинята я погледна внимателно.
— Всички вие сте ми врагове, мадам — каза Мери със същия тон.
— Сключен е съюз. Няма ли да се подчиниш на своя баща, краля?
Мери не биваше да отговаря, защото не биваше да признае, че се готви измама — не биваше да казва нищо, защото трябваше да остане вярна на Малкълм. Но, мили боже, и графинята, и синът й бяха толкова сигурни, че ще има сватба, а никой от двамата не беше глупак. Точно обратното. И двамата бяха твърде проницателни. Ами ако те са прави, а тя греши? Какво тогава?
Мили боже, ако наистина се стигне до сключване на брак, как да постъпи в такъв случай?
Граф Нортъмбърланд очакваше нетърпеливо първородния си син. Стивън не се намираше в замъка при пристигането на графа. Бащата познаваше навиците на сина си. Знаеше, че обикновено до обяд той и управителят му се занимават с текущата работа. След това синът му се заема с това, което изисква личното му присъствие — инспектира земите на арендаторите си или води упражненията на своите рицари. Ролф изгаряше от нетърпение, защото се виждаше много рядко със Стивън. В действителност, откакто го пратиха в двора на Уилям Първи като заложник преди толкова много години, пътищата им като че ли постоянно се разминаваха, вместо да се пресекат. Докато Стивън беше в двора, Ролф беше принуден да остане на север, за да воюва и да брани границата. Когато Стивън се върна вкъщи, Ролф доброволно избра да отиде в двора, за да защитава интересите си от онези, които искаха гибелта му.
Въздъхна. За малко неща съжаляваше в тоя живот. Липсата на време, което да прекара с най- големия си син, беше едно от тях.
Стивън влезе в залата.
Ролф скочи на крака и се усмихна.
— Вече си мислех, че ще се срещнем чак на сватбата ти с принцесата — възкликна бащата вместо поздрав.
Строгото изражение на Стивън изчезна.
— Руфъс даде ли съгласието си?
— Кралят се съгласи.
Усмивката на Стивън беше ослепителна.
— Безкрайно съм ти признателен, татко.
Ролф тържествуваше.
— Руфъс нямаше избор. Знае, че трябва да си възвърне Нормандия. Всъщност съгласието му се дължи и на няколко съвсем незначителни причини като временното му скарване с Роджър Бофор, например. Между другото той е бесен.
— Не се и съмнявам. — Стивън махна с ръка и баща му седна. Стивън се настани до него. — Всички до един са ужасени и потресени от този брачен съюз, включително и моята малка невяста.
Той направи лека гримаса.
— Невястата май не очаква с нетърпение сватбата?
— Меко казано.
— И как получи съгласието на Малкълм?
Стивън погледна баща си право в очите.
— Нямаше как да ми откаже, след като изпълних най-голямото му желание. Заклех се, че ще помогна на най-големия му син да се качи на трона след смъртта на баща си.
Ролф изгледа смаяно Стивън.
— А след моята смърт, когато Руфъс поиска да му помогнеш да качи на трона Дънкан, който е неговият избраник, как ще постъпиш тогава?
— Аз съм му верен васал — изрече високомерно Стивън. — Колкото и да го презирам.
За пръв път Стивън не скри противоречивите си чувства към краля. Ролф се изненада. От много години подозираше, че Стивън таи дълбоко истинското си мнение за краля. Питаше се каква ли е причината за подобна враждебност.
— Ще ти е много трудно да угодиш и на двамата — предупреди той сина си.
— Знам. Но предложението ми не беше необмислено. Дънкан е слаб, твърде слаб, за да остане дълго крал на Шотландия, а Едуард е млад. С течение на времето ще възмъжее и ще придобие опит. Като мен. Постъпих както трябваше.
— Не те укорявам — каза Ролф и се усмихна. — Добре си се справил, Стивън.
Стивън се засмя, явно доволен от похвалата.
— Благодаря, татко.
Ролф продължи да говори. Тонът му стана рязък.
— Има няколко незначителни условия. Руфъс обяви, че сватбата трябва да стане в двора.
Стивън беше поразен.
— Какви са тези игри?
— Той явно иска да унижи Малкълм, като вдигне тържеството там. Обаче годежът може да се състои тук утре сутринта.
Стивън кимна. За миг очите му блеснаха от удоволствие. След това каза:
— Руфъс несъмнено ще се опита да предизвика Малкълм, като му напомни, че му се е клел във вярност, коленичил в калта. А Малкълм е доста избухлив.
— Не се ядосвай. Ще се погрижим Малкълм и Уилям Руфъс да не се сбият. Нищо не бива да попречи на сключването на този съюз. Руфъс настоя също Мери да му бъде гостенка до деня на сватбата.
— Защо? — попита рязко Стивън. — Какво мисли, че ще спечели или докаже с това? Да не би да смята да я държи като пленница, докато се оженим? — Стивън беше скочил на крака. Очите му мятаха пламъци.
— Не се безпокой — каза Ролф, когато Стивън почна да крачи из стаята.
— Или е решил да извърши някакво вероломство? — запита Стивън. — Каква игра е подхванал сега с мен?
Ролф се поколеба. Много му се искаше да зададе един въпрос. От десет години му бе на езика, но тъй и не се реши, защото се страхуваше.
Но на Стивън му предстоеше да се ожени. Двамата се срещаха твърде рядко. Може би няма да има повече възможност да узнае истината.
— Стивън. Отдавна се питам защо мразиш толкова Руфъс.
Стивън само го изгледа. Лицето му беше непроницаемо. От краткотрайното избухване нямаше и следа.
— Има ли нещо, което трябва да знам, нещо, което може би се е случило, докато ти отрастваше в двора на баща му?
