— Не, татко, няма нищо, което трябва да узнаеш.
Гласът на Стивън беше тих, но категоричен. Ролф се почувства така, сякаш са му ударили шамар. Веднага се отказа от намерението си да разпитва повече, защото Стивън бе мъж и имаше пълно право да има свои тайни. Обаче Ролф не се сдържа и си зададе мислено въпроса дали, ако миналото беше различно и ако разполагаше с повече време, Стивън нямаше да му се довери.
— Няма да я пусна там сама — заяви твърдо Стивън. — Ще отида в двора с нея.
Ролф знаеше, че Стивън презира и двора. Не го укоряваше за това. Всеки мъж трябва да брани най- скъпите на сърцето си хора.
— Радвам се, че желаеш да я съпроводиш. Заминете веднага след годежа утре. Ще дойда при вас, след като се срещна с Малкълм, за да обсъдим последните подробности относно този брак.
— Не се бой, татко. Ще си отварям очите на четири до сватбата. Твърде много хора ще се опитат да ми попречат по един или друг начин.
Ролф сложи ръката си върху неговата. Каза тихо:
— Може би ще е добре от политическа гледна точка тя да забременее още сега, в случай че възникнат някакви проблеми.
Стивън се втренчи в него. След това обяви непоколебимо:
— Ще се занимавам с проблемите, след като те се появят. Но няма да спя с Мери преди сватбата.
Ролф се изненада. След това прояви мъдрост и не каза нищо повече. Това беше много повече, отколкото той очакваше. Никога не беше и мечтал, че синът му ще се влюби в бъдещата си невяста. Графът се обърна, за да прикрие удоволствието си.
11
— Сир, дошъл е брат ви, принц Хенри. Моли за среща с вас — каза оръженосецът.
Руфъс се намръщи. Той и момчето бяха сами в личните му покои. Кралят тъкмо се преобличаше за лова този следобед.
— Отпрати го някак. Не искам да го виждам.
Вратата се отвори с трясък. На прага застана принц Хенри. Лицето му бе изкривено от гняв, а очите му блестяха. Други двама слуги от кралската свита стояха зад него пребледнели от ужас.
Руфъс изгледа гневно брат си.
— Какво значи това? Виждаш, че съм зает, братко.
— В такъв случай намери време за мен, сир — едва не изръмжа Хенри и нахлу в стаята. Той беше висок и мускулест като баща им. Извисяваше се поне с една глава над по-големия си брат. За разлика от Руфъс, който носеше яркочервена горна туника, украсена с хермелинови кожи, и червени ботуши, той си беше сложил синьо сива туника и мантия в подобен цвят. Те бяха изпръскани с кал от дългата лудешка езда.
— Чух слух, който е невъзможно да е верен.
Руфъс въздъхна и щракна с пръсти. Веднага се появиха трима слуги и затвориха вратата зад себе си. Кралят се обърна към пажа си.
— Донеси ми пурпурно червената мантия, подплатена със самури, и златисто червената ми шапка.
Младият хубав паж се втурна да изпълнява заповедта.
— Кажи ми, че това не е истина — настояваше Хенри. Хубавото му лице се бе разкривило. — Кажи ми, че не си позволил на Стивън де Уорън да се сгоди за дъщерята на Малкълм!
Руфъс се усмихна.
— Ревнуваш ли?
Хенри си пое дъх и стисна юмруци.
— Да не си полудял? Или си оглупял напълно? Да дадеш такава власт на Нортъмбърланд!
— Тази власт принадлежи само на мен — отвърна рязко Руфъс, който вече не се усмихваше. Той погледна брат си в очите. — Така Де Уорън ми е задължен още повече отпреди.
— Това важи за Ролф. А за сина му? Всички знаем той колко си пада по теб, братко.
Сега Хенри говореше подигравателно. Знаеше, че извика един от най-неприятните спомени на брат си.
Червендалестото лице на Руфъс поаленя още повече.
— Не си мисли, че ще търпя евентуални прегрешения на Де Уорън. Ако ме предаде, ще си понесе наказанието като всеки друг. А той има какво да губи за разлика от теб, братко, който нямаш нищо.
Хенри се помъчи да овладее гнева си, защото беше доста избухлив като баща им, Уилям Завоевателя.
— Не ме разбра добре — успя да изрече той най-накрая. — Кой говори за предателство?
Руфъс се усмихна, доволен от победата си в този сблъсък.
— Сир — продължи със студен глас Хенри, — мисли какво вършиш. Глупаво е да даваш такава властна Нортъмбърланд. Та владенията му са все на север. Скоро Стивън ще управлява на мястото на баща си. Ами ако се съюзи с Шотландия срещу теб?
Лицето на Руфъс пак придоби пурпурен оттенък.
— Виж ти! Значи си взел да защитаваш моите интереси? — Но почна да се пита дали не е допуснал грешка.
— Точно така.
— Ха! — На Руфъс му стана смешно, защото и двамата знаеха, че Хенри е голям воин и отличен пълководец, но верността му е повече от съмнителна. Той се беше съюзявал доста пъти с най-големия им брат Робърт, херцога на Нормандия, срещу Уилям Руфъс. Като мамеше и двамата си братя, той успя да си завоюва добри територии, както и крепостта Домфрон. Беше и граф в Котентин. Нарастващата му мощ беше и помощ, и пречка за Руфъс, защото верността на Хенри струваше доста скъпо. Но нищо не му пречеше да го предаде, ако врагът предложеше повече. Руфъс не беше глупак. Разбираше добре колко е честолюбив брат му и знаеше, че не в парите е проблемът.
Руфъс взе мантията от пажа си и позволи на момъка да му помогне да си я наметне.
— Донеси ми рубинената брошка — нареди той. След това се обърна към брат си. — Ценя твоята вярност.
Хенри мълчеше. Руфъс се усмихна.
— Да си призная, мислех аз самият да се оженя за нея. В края на краищата още съм ерген. Но… — той въздъхна театрално — … явно Стивън не е съумял да се сдържи. Може би е бременна от него.
Лицето на Хенри помрачня.
— Това, разбира се, прогони всички мисли за женитба с нея, защото моят наследник трябва да бъде от мен — той изгледа изпитателно брат си. — Хайде, бъди почтен, Хенри. Виждам, че си объркан. Но кое те тревожи толкова — мисълта за неродения ми наследник или годежът на приятеля ти? Признай си, че си дошъл тук, за да ме помолиш да дам принцесата на теб!
Хенри не отвърна нищо.
— Мина ми през ума, че това ще искаш — каза Руфъс. — Ти си ми брат в края на краищата. Един принц и една принцеса — каква чудесна двойка, нали? Обаче реших да предпочета Нортъмбърланд. Него го познавам.
Хенри каза:
— Но аз съм ти брат. Можеш да ми имаш доверие.
Руфъс вдигна вежда. Не устоя на изкушението да го подразни още малко.
— Може би ще ти дам дъщерята на Фиц Албърт.
Лицето на Хенри помрачня още повече.
— Та тя е дъщеря на барон с едно-две скромни имения.
Руфъс се засмя тихо.
