Шотландия. Ще надхитри и Стивън де Уорън.
Това беше единственото обяснение на факта, защо Стивън вярва, че бракът им ще се крепи на някакъв политически съюз. Той се беше оставил баща й да го измами.
Мери се овладя и избърса с ръкав сълзите от лицето си. Не беше разумно да плаче. Длъжна бе да бъде силна, длъжна е да оцелее и да прояви най-добрите качества на характера си — гордостта и твърдостта. В никакъв случай не бива да зачева от врага.
Въпреки късния час похитителят й още беше долу в залата. За ужас на Мери тази вечер там цареше празнично настроение. Хората се веселяха шумно и открито се радваха на успеха на господаря си. Минаха часове и гласовете им постепенно заглъхнаха. Сега долу беше тихо. Всички бяха отишли да спят.
Като изключим Стивън. Мери не си го представяше как изглежда, когато е пиян, но след последната нощ сигурно е обърнал немалко чаши. Тя реши, че съдбата й предоставя златна възможност. Виното сигурно е притъпило съобразителността му. Ще има ли друг толкова удобен случай да го предизвика? И да поиска да узнае всички детайли от разговора между него и баща й? За да се увери, че е прозряла истинския план на баща си.
Мери не се подвоуми. Но цялата трепереше, докато излизаше стремително от дневната. Той я желаеше. А не разказваха ли бардовете приказки за мъже, които обезумявали и оглупявали от страст, запленени от опасни съблазнителки? Няма ли да е по-добре, ако се държи като прелъстителка, а не като яростна противничка? Да дръзне ли да изиграе тази роля?
Мери се помъчи да не обръща внимание на пламналите си бузи и на вълнението, надигнало се в гърдите й. Влезе в залата и се спря на входа. През ума й мина, че е подхванала опасна игра. И че твърде скоро може да се озове по гръб на земята с поли, вдигнати чак до ушите.
Тлеещата жарава в камината още хвърляше светлина и тя видя, че хората от свитата спят. От време на време се чуваше пъшкане и хъркане.
Погледна към подиума. Очакваше да види Стивън там. Но на платформата нямаше никой. Почувства се неловко. Не й се искаше да вярва на очите си. Приближи двете големи кресла пред огъня. Помисли си, че той може би седи в едното. Но и двете бяха празни. Мери закърши ръце.
Него го нямаше на горния етаж в спалнята му. Не пиянстваше и в главната зала. Мери веднага се досети какво прави проклетият норманин. Това, което правят всички мъже в този нечестив час — задоволяват похотта си. Мери не помръдна. Внезапно я обзе ослепителен гняв.
Извърна се рязко. Защо се гневи толкова? Какво я е грижа какви ги върши онзи мръсник. Никоя жена не бива да очаква господарят й да й бъде верен, а от този пък тя не очакваше нищо такова нито сега, нито в бъдеще.
Мери се обърна и се заизкачва обратно по стълбите.
Стивън не беше пиян. По природа не беше склонен към преяждане и преливане. Остави внимателно свещника. Не искаше да подпали собствената си конюшня.
— Господарю? — попита задъханата неподвижна слугиня.
Стивън не беше особено доволен. Жената не му харесваше. Гърдите й бяха твърде големи, а бедрата направо огромни. Беше отпусната, но нежна — може би това му бе харесвало някога в нея. Но поне косата й му допадаше. Беше светлоруса.
Желаеше неудържимо да обладае някоя жена. И тази нощ като снощи не успя да заспи. Въпреки най-добрите си намерения той се улови, че мисли за невястата си, сякаш бе невръстно момче. А беше свикнал да утолява апетита си. Никога по-рано не се беше отдавал на фантазиране, дори като съвсем малък. Знаеше, че не е в състояние да изкара още една нощ като предишната.
А да вземе Мери сега в леглото си беше недопустимо. Тя му беше годеница, въпреки че формално погледнато, още не се бяха сгодявали. Ако злоупотреби с нея, всички ще сметнат това за крайна форма на неуважение. Тя не беше нито селянка, нито незаконна щерка на някой незначителен лорд. Беше от кралски род и в жилите й течеше кралска кръв. Освен това й предстоеше да му стане жена. Вече не биваше да се отнася към нея като към своя любовница. В никой замък, най-малко пък в Олнуик, нямаше места, където човек да се уедини на спокойствие. Всички до един ще узнаят, че е бил с нея, освен ако не я събори в сеното на конюшнята посред нощ. Това беше насилие, което той нямаше никакво право да извършва. Някой ден тя ще стане неговата графиня. Ще даде ужасен пример на другите, ако се отнесе без уважение с нея.
Сега гледаше слугинята, която стоеше със затаен дъх пред него. Тя беше жалка заместничка на жената, която желаеше. Все едно. Но щеше да бъде нелепо да продължава така всяка нощ до сватбата с Мери. Единственото, което имаше значение, беше голямата мъка и нужда от жена.
Стивън се приближи до слугинята. Накара я да коленичи и тя се погрижи да облекчи страданието и нуждата му.
Мери не заспа чак до зори. Вече не мислеше мрачно за опасната игра на война и вероломство, в която беше станала твърде важна пионка. Беше сърдита и наранена — чувства, на които нямаше право. Непрестанно си представяше Стивън с някаква безлична слугиня от най-долен произход. Не биваше да се интересува от това, какво прави той и с коя, но се терзаеше.
„Мили боже, помогни ми!“, помисли си тя.
Докато се зазоряваше, а Изабел продължаваше да спи блажено, Мери реши трезво да обмисли положението каквото е, без да си позволява никакви фантазии. Много пъти си беше спомняла за този мъж, откакто го беше видяла за първи път в Абърнети. Невъзможно беше да не запази спомен за него. Твърде силно впечатление й направиха неговата смелост и сила. Въпреки че й беше враг, той винаги я беше привличал.
Мери реши, че това няма значение. Срещата в Абърнети се състоя много отдавна. Снощи той й доказа колко страстно я желае. „Обичта“ му към нея се дължеше на политически причини. Мери си обеща никога да не забравя това.
Измъкна се от леглото. Дори и да имаше пълна власт над тялото й, той никога не бива да има някаква власт над волята й. Нямаше да му позволи да пороби духа й. Бе обрекла тялото си на своя крал. Но, както казваше майка й, тялото е само някаква плът и кръв. Душата е нещо съвсем друго.
Обаче гневът и огорчението не изчезнаха. Мери реши да отвърне на удара с удар. Имаше един съвсем очевиден начин да използва обстоятелствата в своя изгода. Нали я беше обвинил, че го шпионира? Дойде време да се захване и с това.
Решително се захвана да се измие. Мислеше си колко ще се гордее Малкълм с нея. Мери свърши с тоалета си и излезе от стаята, когато бавачката разбуди безцеремонно Изабел. Зората едва се пукваше. Мери се измъкна навън точно когато Изабел доста неблагочестиво се развика, че няма никакво желание да ходи тази сутрин на литургия.
Мери видя Стивън веднага щом влезе в залата. Беше бодър като кукуряк, все едно, че не е прекарал нощта с друга жена. Мери се ядоса отново. Нежеланата болка също я прониза.
Помъчи се да не му обръща внимание. Не беше лесно. Отиде при огъня, защото утрото беше студено, но не го поздрави. Той сякаш не съществуваше. Замисли се с коя ли жена е преспал. Интересно кога ще има възможност да почне да шпионира.
— Внимавай, ще се опариш — заговори я той тихо. Дойде и застана точно зад нея.
Мери настръхна. Беше пуснала косите си на свобода като слугините. Стивън вдигна златистата къделя и я пусна да се разстеле по ръцете му.
— Имаш прекрасна коса, госпожице — прошепна той. Гласът му беше омагьосващо нежен и хипнотизиращ.
Тя не помръдна. Всичките й сетива долавяха топлината на силното тяло зад нея. Припомни си вероломството му снощи. Пръстите му докоснаха леко тила й.
— Добре ли спа, госпожице?
Мери се дръпна рязко и се извърна с лице към него.
— Не ме докосвай. Да, добре спах — излъга тя. Почти не беше мигнала.
