Стивън към влажната топлина на слабините си. Той се стресна. Очите му светнаха.
— За теб, милорд — прошепна Мери. Изпитваше неистово плътско желание и не съумяваше да се владее. — Само за теб, милорд.
Той изкрещя. След това навлезе дълбоко в нея. С това искаше не просто да проникне в нея, а да докаже, че я притежава.
Мери стенеше от възторг. Ридаеше от екстаз. Стивън възкликна, нахлувайки напред-назад в тялото й, милвайки я отново, и отново с внушителната си мъжественост, докато Мери не преживя втория си още по- мощен екстаз от предишния. Той извика рязко и конвулсивно влезе още по-дълбоко в нея. Учестеният неритмичен шум от биенето на сърцата им се смеси с тежкото им дишане.
Мери въздъхна.
— Харесва ми усмивката ти, госпожице — прошепна Стивън.
Мери се зачуди дали й личи, че е повалена от любовна лудост.
— Ще си живеем много добре двамата с теб — каза Стивън.
Тялото на Мери се стегна. Думите му й се сториха много резки. Прозвучаха й като предизвикателство, като обет. Тя седна и погледна тъмното му хубаво лице. Беше се навъсил така, сякаш не вярваше особено на думите си.
— Така ще бъде — прошепна Мери, но изведнъж се натъжи и уплаши. Спомни си с плашеща яснота за бездната на страшното минало, която зееше помежду им. То обхващаше по-дълъг период от няколкото седмици, които изтекоха, откакто той я залови. То се състоеше от безброй битки, в които бащите им бяха кръстосвали меч с най-кръвожадни намерения. А съвсем наскоро тя самата бе постъпила доста вероломно спрямо него. Сега Мери копнееше повече от всичко двамата да имат за в бъдеще отношения като тези отпреди малко. Да няма никакви задни мисли помежду им. Да бъдат напълно честни и откровени един с друг. Но историята и положението в момента искаха да разрушат всичко хубаво, което се бе появило между тях.
Този заговор не им вещаеше нищо хубаво, но беше твърде късно. Мери осъзна, че му е отдала сърцето си веднъж завинаги и то вече никога няма да й принадлежи отново. Любовта й беше нанесла съкрушителен удар. Но не само миналото и настоящето заговорничеха срещу тях. Мнозина алчни и безжалостни врагове също им мислеха злото. Дори ако той я обичаше, а тя почваше да вярва в това, какво общо бъдеще щяха да имат те?
Мери протегна ръка към него.
— Някой се опита да ме убие.
— Знам.
Но още преди думите му да заглъхнат, Мери потръпна при мисълта, че Адел Бофор е организирала покушението срещу нея. Никой друг не знаеше, че тя ще бъде на кея по това време на деня.
— Какво има?
Тя вдигна очи и го погледна стреснато.
— Милорд — прошепна тя ужасено, — само един човек знаеше за решението ми да избягам!
— Адел Бофор?
На нея й прилоша. Кимна безмълвно.
— Адел ти е помогнала да подготвиш бягството си, но не можем да бъдем сигурни, че тя стои и зад покушението срещу теб. В двора има много групировки, които са зле настроени срещу нас, Мери.
Мери беше готова да заплаче, но като го чу, се вцепени.
— Кой? Кой е срещу нашия брак, Стивън?
— Трябва ли да знаеш?
Тя избухна.
— Така ще знам кой ми е приятел и кой враг!
— Братът на Адел е бесен от това, че скъсах с нея. Монтгомъри се страхува, че мощта на Нортъмбърланд надминава тази на Шрусбъри. И Дънкан…
— Дънкан! Със сигурност не той се е опитал да ми навреди! Той ми е брат!
— Той ти е полубрат. Срещала си го само веднъж досега. Той обича единствено себе си и има големи амбиции, Мери.
— Може и да има амбиции, но това не означава, че ще ми стори нещо лошо! — Самата идея за това беше нелепа и плашеща.
— Той иска един ден да управлява Шотландия. Иска да стане неин крал.
— Не! Невъзможно е да иска да свали баща ми от трона!
— Не е такъв глупак. Надява се да го наследи. Защо, мислиш, е останал всички тези години в двора и робува толкова покорно на Руфъс? Той е избраникът му за шотландския трон.
Мери загледа втренчено. Накрая поклати глава. Не беше в състояние да прецени доколко трябва да бъде откровена пред този мъж, пред бъдещия си съпруг. Усети, че още отсега, толкова скоро след разкриването на истинските й чувства, а може би и на неговите, политиката заплашва да разруши постигнатото.
— Не, Едуард ще бъде следващият крал на Шотландия. Татко така реши и така ще стане.
Стивън я изгледа.
— Малкълм непогрешим ли е?
Мери се дръпна рязко.
— Хайде да не обсъждаме Малкълм — изрече накрая тя.
— Защо не, Мери? Винаги ли е прав? — внезапно тонът на Стивън се промени и той се ядоса.
Сърцето на Мери биеше твърде силно. Тя поклати глава и не пожела да отговори. Не беше в състояние да го направи.
Стивън стана изведнъж.
— Не бива да поемаме нови рискове, Мери. Затова ще останеш в Грейстоун през близките няколко дена. Тук ще се намираш в безопасност до сватбата.
— Близките няколко дена? Но сватбата ни е след три седмици!
— Не — каза Стивън и се наведе над нея. — Датата на сватбата е сменена.
— Сменена?
— Кралят се съгласи. Глупаво ще е да се бавим толкова, като знаем какво стана. Ще се оженим веднага щом се изправиш на крака и имаш сили да положиш тържествения обет.
Мери разтвори широко очи. Сърцето й прескочи от удоволствие. Неволно се засмя. След няколко дни двамата щяха да се оженят — след няколко дни щеше да му стане жена!
Чак след като Стивън си отиде, тя се сети, че той се бе държал много сдържано. Не се усмихваше, докато й съобщаваше неочакваните новини. Всъщност беше мрачен и се чувстваше неловко, сякаш очакваше всеки момент да се случи нещо ужасно.
— Веднага щом има сили да положи тържествения обет!
— Точно така, скъпи братко, те ще се оженят веднага щом принцеса Мери се почувства достатъчно добре, за да стои права и да се закълне — Руфъс се усмихваше неприятно. — Има ли причина тази бързина да те тревожи, Хенри?
Принц Хенри беше разярен.
— Знаеш, че съм против този брак. Казах ти го още в самото начало. Все още се надявам здравият ти разум да надделее и да им забраниш да се оженят.
— Защо според теб дадох съгласието си за този брак?
— Нямам никаква представа.
— За да не подозира Малкълм нищо, когато войските ни се нахвърлят върху него — смехът на Руфъс оголи зъбите му. — Досетих се, че още по-малко ще ме подозира след сватбата.
— Надминал си дори себе си, братко — изрече тихо, но гневно Хенри. — А какво ще правиш, милорд, ако един ден Нортъмбърланд се обърне срещу теб редом с шотландците.
— Този ден никога няма да настъпи.
— Ти си луд! Заради някакви нищо и никакви хълмчета даваш на Де Уорън власт да те срази, ако
