поиска! — Хенри се разхождаше неспокойно в покоите на краля. В подобни моменти се убеждаваше повече от друг път в това, че именно той трябва да бъде владетел на Англия. Никога не би дал такава власт на един благородник. Никога не би имал такова доверие на някого от васалите си, че да постъпи така. Искрено съжали, че Мери не се удави. Само това би предотвратило последиците от глупавата постъпка на брат му.
— Кой се опита да я убие?
— Не знам. Да не си бил ти, Хенри? — попита ласкаво Руфъс.
Лицето на Хенри почервеня от прилива на кръв. Той се разяри пак.
— Нямаше да е жива сега, ако аз стоях зад това покушение!
Руфъс стана, отиде до прозореца и погледна към Лондон.
— Вярвам ти.
— Значи е имало покушение?
— Да, въпреки че някои слухове твърдят обратното.
Изведнъж Хенри се усмихна.
— Действително ли е бягала от Де Уорън?
— Това забавно ли ти е?
— Много — той се разсмя. — За бога, бас държа, че Стивън е побеснял. Тази дребосъчка е посмяла да го предизвика — колко ми се иска да можех да чуя някой от разговорите им след това!
— Хм. Доколкото те познавам, ти би предпочел сам да се уединиш с дребосъчката.
Хенри изгледа брат си.
— Няма да откажа, ако имам тази възможност. А ако Де Уорън те окуражи поне малко, ти пък би скочил в леглото с него, нали, ваше величество?
Сега беше ред на Руфъс да се вбеси.
— Може би, когато беше момче, но сега мъж като него никак не ме привлича, никак — повтори грубо кралят. Обаче лъжеше и то не брат си, а себе си. Несподелената страст беше опасно нещо особено след толкова много години.
— Може би Стивън ще се чувства толкова задължен, че ще ти се отблагодари, както ти се иска — каза Хенри и тръгна, смеейки се, към вратата. — Но аз не мисля така, Уил. Не мисля така.
Той се поклони подигравателно и излезе.
Руфъс продължи да гледа мястото, където беше стоял брат му. Стискаше юмруци. Ако Хенри не беше толкова ценен съюзник по време на война и ако зад гърба му не стояха толкова много нормандски наемници, готови да скочат при първото повикване, той би го хвърлил в тъмницата и би запратил в морето ключа за нея. Понякога мразеше брат си толкова, че се изкушаваше да превърне намерението си в действителност. Но това би попречило на плановете му. Затова ще гледа да използва войските и коварството на брат си, като винаги внимава да е с една крачка пред него. Защото Руфъс разбираше брат си много по-добре, отколкото той си мислеше. Причината, поради която Хенри толкова се ядосваше на този брак, който изобщо не го засягаше, беше, че той ламтеше да се качи на трона на Англия. А това, разбира се, никога нямаше да стане.
Адел Бофор лежеше по корем на леглото си, непокрита с нищо. Ръцете й прегръщаха възглавницата. Носеше само къса тънка памучна долна риза. Беше сама в спалнята. Всички други дами бяха отишли да вечерят. Беше затворила очи, но не спеше. Дишането й беше неритмично.
Споменът за срещата й с Джефри де Уорън не излизаше от главата й. Решителността й нарастваше. Никога не беше жадувала така за някой мъж. През последните няколко дена той я избягваше. Преструваше се, че не я забелязва и че онзи следобед, който прекараха заедно и изпитаха такова блаженство, просто не го е имало. Но това се беше случило. И тя щеше да го има отново, и то скоро. Трябваше.
Тя изстена тихо и дрезгаво и сграбчи още по-здраво възглавницата. Тялото й пламна. Той бе тук, в Тауър. Дори сега беше при другите на долния етаж и вечеряше. Коляното на Адел се вдигна нагоре и се притисна в леглото. Задните й части се оголиха.
Адел си припомни всичко, което той й стори онзи следобед, както и всичко, което тя направи за него. Изстена тихо. Пламъкът на страстта обви крайниците й. Помисли си, че след тази любовна битка никога няма да намери друг мъж, който да я задоволява така.
Чу стъпки и замря. Те бяха тежки и мъжки. Спряха пред вратата на нейната спалня. Тя не отвори очи, но тялото й се загърчи още по-конвулсивно. Представи си, че Джефри влиза, прокарва ръце по гърба й и стиска задните й части, преди да я прониже с огромния си член.
Вратата се отвори без почукване. Адел стисна още по-здраво възглавницата. Знаеше, че той я гледа.
Мъжът затвори бавно вратата.
— Кой те е разпалил толкова, малка кучке?
Адел изохка. Това беше единственият отговор, на който беше способна. Не беше в състояние да понася повече тази мъка. Той се приближи.
— Кой? — попита мъжът и спря при крака на леглото й. — Кой те е накарал да се гърчиш сама в леглото? Трябвам ли ти, Адел?
— Моля те — прошепна тя. Мразеше от все сърце и себе си, и него.
Чу шума от събличане на дрехи.
— Моля те — прошепна тя.
Мъжът се засмя. Сламеникът се огъна от тежестта му, когато той коленичи между бедрата й. Ръцете му се плъзнаха по тях и спряха едва когато сграбчиха полукълбата на хълбоците й. Адел се сгърчи и изохка.
— Кой те докара до това състояние? — Той почваше да се ядосва. Стисна я силно и я накара да извика от болка. — Кой, по дяволите!
Адел разтвори краката си.
— Джефри де Уорън — промълви тя и изохка.
Той нададе вик и навлезе рязко в нея. Адел прехапа език, за да не изпищи. Мигновено получи невероятен пристъп на блажено удоволствие. Скоро след това той свърши и се отпусна върху нея.
Тя го блъсна настрана и скочи на крака. С един скок стигна до туниката си и я навлече. Погледна мъжа, който се беше проснал на леглото й.
— Махай се оттук!
Роджър Бофор седна лениво.
— Заключих вратата — усмивката му беше подигравателна. — Така ли ми благодариш, скъпа?
— Махай се — повтори тя сърдито. Отдавна го мразеше, защото именно той й беше разкрил колко е аморална.
Бофор се изправи, облече се бавно и дойде при нея.
— Никога няма да се промениш — каза й той в ухото. — А той само си играе с теб, защото е добродетелен, а добродетелта е нещо, което ти е дълбоко непонятно.
— Ами ти? — попита тя саркастично. — Кажи ми, Роджър, кога реши да убиеш Мери? Не ти ли стигаше просто да избяга?
Той побледня. След това обърна лицето си към нея.
— Ако ме предадеш, скъпа сестро, ще те натопя веднага. Пропадам ли аз, пропадаш и ти.
Адел се дръпна рязко от него.
— Махай се!
Той се усмихна зловещо.
— Може би ще си побъбря с добрия архидякон. Не смятам, че дори твоето тяло ще продължи да го привлича, ако узнае, че си способна на убийство.
— Махай се!
