съдбата. Чувстваше се предадена заради спомена за онзи ден в полето при Олнуик. Но това беше само спомен. Тогава Малкълм й се бе сторил груб и напълно безразличен към нея. Сега, когато я бе посрещнал толкова топло, тя не можеше да си обясни защо е останала с такова впечатление. Може би се бе държал така, защото се е намирал пред враг, и то не обикновен враг. Стивън беше отвлякъл и опозорил дъщеря му. Така или иначе Мери не разбираше държанието на Малкълм в онзи ден. Но това нямаше значение. Обичаше го и му прости всичко от сърце.
Мери се обърна към майка си, която разтвори ръце, за да я прегърне. Мери изхълца и се хвърли в милата, позната и толкова уютна прегръдка. Маргарет я залюля като бебе. След като най-сетне се пуснаха, Мери се усмихна на майка си през сълзи. Маргарет също плачеше.
— Ще се омъжиш — прошепна Маргарет. — Моята малка палавница ще се омъжи.
— Щастлива съм, мамо.
— Ох, слава Богу!
Двете пак се прегърнаха. След това Едгар я сграбчи и започна да я разпитва как е. Двамата бяха със съвсем малка разлика във възрастта. Като деца бяха неразделни. Мери беше най-близка с него от всичките си братя. Той явно не беше особено доволен от нейния годеж и се тревожеше за нея. Това напомни на Мери каква е политическата реалност. Хвърли поглед на Едуард, най-големия и най-практичен от братята. Беше свикнала да се обръща към него за мъдър съвет. Често я беше измъквал от бъркотиите, в които се беше замесвала, успокояваше я, когато беше паднала духом, защитаваше я, когато я обвиняваха за нещо. Той също беше мрачен. А Едмънд изобщо не прикриваше неудоволствието си.
Мери се обезсърчи. Ненадейно усети, че напрежението отново стяга тялото й. Извърна се от братята си и видя, че Малкълм и Стивън си разменят поздрави, които трудно можеха да минат за учтиви. Сърцето на Мери падна чак в петите й.
Колко се мразеха двамата! Между баща й и годеника й нямаше никаква сърдечност. Държаха се студено и учтиво, но вежливостта не успяваше да прикрие взаимната им омраза.
Паметта й я върна към един друг ден. Беше студено и мрачно като зиме, дърветата бяха оголени и изсъхнали, вятърът смразяваше костите. Гордият Стивън стоеше зад Руфъс в Абърнети, а коленичилият Малкълм се кълнеше във вярност на краля на Англия. По лицето на Малкълм се четяха омраза и ярост.
Нищо не се бе променило оттогава, като изключим това, че Стивън явно ненавиждаше Малкълм. Чувствата им бяха взаимни.
Мери си каза, че трябва да сближи двамата мъже. Преди дори не си бе помисляла за такова нещо. Но сега трябваше да направи много повече, отколкото преди бе смятала за възможно. Длъжна бе да вдъхне живот в споразумението им и да донесе мир и за двете страни. Със сигурност всички разбираха смисъла на съюза между нейното и Стивъновото семейство. Твърде много кръв се беше проляла в рамките на две поколения. Не беше ли дошло време за един продължителен мир?
Мери твърдо беше решила да го постигне. Защото имаше ужасното предчувствие, че тя ще бъде тази, която ще плати цената на войната, тя и Стивън.
Маргарет се усмихна, докосна я по бузата и прекъсна размислите й.
— Ела. Позволиха ни да се оттеглим в съседната стая.
Мери се изненада и хвърли поглед към Стивън, за да види дали той е съгласен. След това се сети, че само тя и майка й ще се уединят. Несъмнено майка й смята, че трябва да даде няколко съвета на дъщеря си в навечерието на женитбата й.
Мери се постара да не гледа към Дъг, докато минаваше покрай него. Вървеше след майка си, докато се озоваха зад един дъбов параван. Но усети, че той е взел някакво отчаяно решение и се изпълни с трепет. Не беше ли изтърпяла вече достатъчно? Не искаше повече премеждия, във всеки случай не и днес!
Маргарет не си губеше времето.
— Добре ли си, скъпа?
— Добре съм, мамо.
— Бременна ли си?
Мери почервеня от срам.
— Не знам още, мамо… прости ми.
Усмивката на Маргарет беше ласкава и всеопрощаваща, но тя каза:
— Не мога да направя това, мила моя. Само Бог може да ти прости — Бог и ти самата.
— Обичам го, мамо — изрече едва ли не боязливо Мери.
Маргарет избухна в сълзи и хвана ръцете на дъщеря си.
— Толкова се радвам! Да знаеш колко рядко жените изпитват любов след сватбата!
— Ти обичаш татко.
— Да-а, обичам го — Маргарет обгърна с ръце брадичката й. — Трябва ли да ти напомням какви са задълженията ти? Като добра съпруга и християнка?
— Обещавам да се подчинявам, мамо. На Стивън и на Бог.
— Мери, не забравяй задълженията си към тези, които зависят от теб. Не забравяй, че ще носиш отговорност за всички, които се трудят и воюват за твоя господар — васалите и селяните. И не пренебрегвай бедните и болните, скъпа моя.
— Няма, мамо.
Маргарет омекна.
— Доколкото разбирам, Стивън де Уорън е добър мъж.
Мери изпита дълбоко облекчение.
— Такъв е! Мамо… дано успееш да убедиш татко, че Стивън не е самият дявол. Така ми се иска нашите семейства да бъдат съюзници, а не врагове!
— Трудно е да убедиш Малкълм да си промени мнението по някой държавен въпрос, скъпа — предпазливо каза Маргарет. — Знаеш, че не обичам да му се меся в работите. Но ще се опитам.
— Благодаря ти — пламенно каза Мери.
Говориха още няколко минути, а след това се върнаха в другата стая. Мери се разочарова, когато видя, че Стивън е излязъл. Отиде при братята си. Зарадва се, че ще си поговори с тях. Не знаеше колко такива възможности щяха да имат след сватбата.
Но Едмънд й каза в ухото:
— Носиш ли вече в корема си някое дяволско изчадие, малка сестро?
Тя се дръпна рязко.
— Това е почтен въпрос и има голямо значение — продължи Едмънд. Очите му се впиха в нейните.
— Върви по дяволите — прошепна разярено тя и му обърна гръб. Едуард го сграбчи и го извъртя към себе си.
— Простак! Защо не я пита поне добре ли е?
— Много добре виждам, че е добре! — отвърна язвително Едмънд.
— Не почвайте пак, не тук и не сега — прошепна гневно Мери. Често беше помирявала братята си. И сега се укротиха под въздействието на непримиримия й поглед.
— Мери?
Мери се вцепени. Тя разпозна гласа, който прозвуча зад нея. В него се долавяше нотка на настойчивост. Обърна се неохотно и застана срещу Дъг, срещата с когото се бе надявала да избегне. Дъг стисна ръцете й така, сякаш двамата бяха сами. Тя настръхна.
— Дъг…
— Трябва да поговорим!
Тя се стресна. Изражението на лицето му беше напрегнато. Очите му светеха диво и отчаяно. Мери се досети какви чувства раздират душата му.
— Какво има? Нещо ли не е наред?
Огледа се бързо наоколо, докато говореше, за да се увери, че Стивън не се е върнал и не е видял по какъв начин я докосва Дъг. Зарадва се, когато не го видя и се освободи от ръката на бившия си годеник.
— Наложи ми се да моля баща ти да ми позволи да го съпроводя, Мери — изрече тихо Дъг.
— Не разбирам защо си дошъл.
