Той видимо се обърка.
— Защо съм дошъл ли? За да те видя, разбира се!
Мери разтвори широко очи. Нима бе възможно Дъг все още да е влюбен в нея?
— Мери… добре ли си?
— Добре съм.
— Нарани ли те той? — запита Дъг.
Мери реши, че той иска да разбере дали Стивън не я е малтретирал.
— Не, не ме нарани.
Дъг се изчерви. Стисна пак ръцете й и се наведе над нея. Мери започна да става все по- неспокойна.
— Бременна ли си, Мери?
Тя навлажни устните си.
— Не знам.
Лицето й поаленя.
Той направи гримаса. Мери очакваше да й се скара, но той не го направи.
— Не ме интересува — каза най-накрая Дъг. — Не ме интересува дали носиш детето му.
Отговорът му я спаси. Той прошепна настойчиво:
— Обичаш ли ме още?
— Дъг!
— Мери… ще избягаме. Ще избягаме довечера във Франция. Още имаме възможност да се оженим. Ще отгледам детето като свое. Още не е твърде късно.
Мери го изгледа втренчено.
— Само кажи „да“ — извика Дъг. — Имам план, Мери, ще успеем.
— Дъг — прошепна ужасено Мери. Той още я обичаше много и й прощаваше загубата на честта й. Приемаше за свое детето на друг мъж. Само по себе си това беше достойно за удивление, но последното му предложение наистина я порази.
— Сигурно си полудял! Невъзможно е да избягаме!
— Помисли си за това, Мери.
— Няма за какво да си мисля. Всичко е уговорено. Ще се омъжа за Стивън.
Лицето на Дъг стана пепеляво.
Мери се досети защо и се обърна рязко.
Стивън се усмихваше студено.
17
За чест на Дъг той не трепна под тежкия поглед на Стивън.
Стивън каза:
— Да не си решил да ми поквариш годеницата, Макинън?
Дъг изправи гръб.
— Тя нямаше да ти стане годеница, Де Уорън, ако не я беше отвлякъл и изнасилил.
Мери трепна и пребледня като Дъг. Очакваше, че Стивън най-безмилостно ще разкаже истината за нейното участие в съблазняването.
Стивън се усмихна пак. Усмивката му беше неприятна.
— Но това е минало, нали? А утре тя ще ми стане жена. Така че по-добре забрави глупостите, които си намислил, Макинън. Мери няма да има други ухажори освен мен.
Мери изпита огромно облекчение от това, че Стивън й спести унижението, но не посмя да се намеси. Веднага разбра, че е допуснала грешка.
Кехлибарените очи на Дъг замятаха гневни искри.
— Ще се ожениш за нея, Де Уорън, но няма да ни отнемеш това, което имахме помежду си.
Стивън застина. Очите му бяха почернели.
— И какво е то, Макинън?
Дъг се усмихна. Негов ред беше да се държи надменно и дори тържествуващо.
— Любовта.
Мери затвори очи и сподави стона си. Сърцето я заболя за Дъг. Той още я обичаше и си въобразяваше, че и тя е влюбена в него. Тя се уплаши. Трябваше да му каже веднага, че сърцето й принадлежи на друг. Зачака с ужас отговора на Стивън. Беше сигурна, че той ще се разгневи страшно.
Но той само се засмя и сви рамене.
— Любовта е за глупци като теб, момко, а не за мъже като мен — той се обърна към Мери. От погледа му я побиха тръпки. — Време е да се връщаме в Грейстоун, госпожице.
Мери знаеше, че гневът му е неоснователен. В очите й блеснаха сълзи едновременно заради несправедливостта му и заради бедния Дъг. Тя докосна ръката на бившия си годеник.
— Дъг, утре Стивън и аз ще се оженим. Така се споразумяха бащите ни. Моля те, дай ни своята благословия.
Дъг се втренчи в очите й. Прати й мислено послание, молеше я да го чуе. Сърцето на Мери падна в петите й. Той още се опитваше да я склони да приеме налудничавия му план за бягство.
— Дъг?
— Не искай невъзможното от мен, Мери — изрече сковано той. Стисна юмруци, обърна се и се отдалечи гордо.
Стивън стисна ръката й.
— Сигурно доста си се изнервила.
— Стивън… — отрони стреснато Мери и го погледна в лицето. Усмивката му беше сардонична.
— Мери, какво се готвиш да кажеш, за да усмириш гнева ми? Че не го обичаш ли? Не се самозаблуждавай. Може би наистина го обичаш. Това не ме интересува, не и докато ти живееш в моя замък, топлиш моето легло и раждаш моите деца.
На Мери й се прииска да извика с всичка сила. Той изобщо не я разбираше.
Денят на сватбата беше хубав.
Небето беше ясно. Зимното слънце се беше показало. Студът от предишната седмица беше омекнал. Денят беше слънчев и топъл, но Мери почти не забелязваше това. Нервите й бяха изопнати до крайност още от предишната вечер, защото й предстоеше да си сложи пръстена на Стивън де Уорън и да му стане законна съпруга. Изгаряше от нетърпение това да стане час по-скоро, но изпитваше и малко страх. Предстоеше й да се омъжи за непознат и да прекара с него остатъка от живота си. Щеше да се омъжи за най-злия враг на семейството си. Щом произнасяха клетвите, връзката им щеше да стане неразрушима. Щяха да останат мъж и жена, докато смъртта ги раздели, каквото и да се случи междувременно. Ако избухнеше война, как щеше да оцелее тя?
Коленете я заболяха. Литургията й се стори безкрайна, но Мери, която познаваше всички детайли на церемонията, почти не забелязваше архиепископ Анселм, който я ръководеше. Беше коленичила до Стивън. Той стоеше неподвижен като статуя. Не беше помръднал и за миг, откакто се беше отпуснал на колене на пода. Даже сега, докато Мери накланяше леко глава, за да види строго очертания му профил, тъй като беше свел глава, той не промени положението си. Не беше я погледнал, откак тя се беше приближила по пътеката между редовете, придружена от баща си.
Явно още й се сърдеше за разговора с Дъг. А ако беше подслушал всичко, щеше да знае, че тя отказа да избяга с дръзкия шотландец. Почти не беше разменял дума с нея, откакто я изпрати до Грейстоун вчера. Стомахът на Мери се сви на възел. Щяха да преодолеят този малък сблъсък и да го забравят, разбира се, но това беше възможно най-лошото начало за един брак — студен и сдържан младоженец и заплахата от безкрайна война.
