успеят убийците при следващото покушение.
Стивън беше уморен до смърт, но седеше на дългата маса, подпрял главата си с ръце.
— Смятам, че Адел Бофор е замесена в опита за бягство.
— Адел Бофор? — възкликна Джефри. Вдигна вежди и лицето му побеля. — Наистина ли смяташ, че тя е виновна?
— Никак не е доволна от това, че се женя за Мери — заяви Стивън.
Джефри не отвърна нищо. Бранд се изкашля.
— Не ми е приятно да го казвам, но тя беше тук тази сутрин.
— Какво?
— Връщах се в Тауър от ъъъ, ами, от едно място за забавления. Чух викове и дойдох да видя какво става. Много се изненадах, когато ми казаха, че си скочил в Темза. Докато чаках да се покажеш, видях Адел с крайчеца на окото си. Мисля, че като другите беше поразена от случилото се. Криеше се в сенките до стените. Щом ме видя, се обърна и избяга.
— Със сигурност тя не е убийцата — изрече през зъби Джефри.
— Има и други дворцови групировки, които имат пръст в гази работа — посочи Ролф. — Дънкан, Монтгомъри и Роджър Бофор са най-недоволни от предстоящия брак и съюза, свързан с него. Предположенията няма да ни доведат доникъде. Трябва да намерим неопровержими факти. Ако намерим някого от наемниците, взели участие в подготовката на бягството, ще го накараме да проговори.
— Всички наемници в момента прекосяват канала и пътуват за Франция — каза Бранд. — Ако имат поне малко здрав разум.
— Наемниците не са кой знае колко умни — сухо каза Ролф. — Засега ще оставим нещата така. Скоро ще плъзнат всякакви слухове. Те трябва да бъдат пресечени още в зародиш. Ще подметна тук-там, че Мери е била отвлечена и хвърлена в реката. Ще накарам всички да разберат колко сме недоволни. Обещавам ви, че всички кандидат-убийци ще размислят два пъти, преди да опитат отново.
— Тя няма да напусне Грейстоун до женитбата — заяви изведнъж Стивън. Гласът му беше твърд, а очите му — леденостудени. — Дори и самият крал да дойде, за да я вземе оттук, аз и хората ми ще го посрещнем с меч в ръка.
Всички в залата впериха поглед в Стивън. Подобно предизвикателно държане си беше чиста измяна и открито неподчинение.
Ролф отиде при първородния си син и сложи ръка на рамото му.
— Не си на себе си, затова говориш така. Много по-лесно ще спечелим краля с подчинение и покорност, а не с мечове. Хайде, Стивън…
Стивън стана.
— Тя няма да напусне това имение, татко.
Това беше предизвикателство.
Бащата и синът впериха поглед един в друг. Накрая Ролф каза:
— Съгласен съм с теб, Стивън — ние сме съюзници, а не врагове. Аз също желая тя да остане тук до сватбата. Остави ме да поговоря за това с краля. Ще гледам да го убедя да насрочи сватбата за по-ранна дата.
— Как ще го постигнеш? — Тонът на Стивън беше саркастичен. — В края на краищата Руфъс ни разкри плановете си да нападне Карлайл. Според него сватбата сигурно изобщо няма да се състои!
— За нещастие Руфъс често не доглежда всички последствия на делата си. Обаче, тъй като той обича да мами и вбесява враговете си, ще му внуша, че Малкълм много ще се разяри, ако дъщеря му се омъжи, преди да превземем Карлайл.
Стивън стисна зъби.
— Той си е загубил ума! Този брачен съюз осигурява мир, а кралят ще унищожи всичко, което постигнахме досега, и защо? Защо? За още малко земя? За да стане господар над още няколко враждуващи кланове? За да превърне Малкълм в още по-непримирим враг?
Ролф докосна рамото му.
— Не се бой. Всеки ден ще го убеждавам да не предприема проклетото нападение.
Стисна рамото на сина си, за да му вдъхне увереност и се обърна към Бранд.
— Да вървим в двора. Ще разкажа на Руфъс за случилото се и ще настоявам да ускори женитбата.
След като те излязоха, Стивън се заразхожда мълчаливо, често хвърляше поглед към стълбите.
— Защо лекарят се бави? Стои там вече четвърт час.
Джефри дойде при него.
— Сигурен съм, че всичко е наред с нея, Стивън.
Стивън втренчи поглед в брат си. Сподели с него мъката си.
— Тя едва не загина.
— Нали оцеля? Бранд ни разказа какво се е случило. Върнал си я към живота, братко. — Джефри се поколеба. — Сигурен съм, че някой ден ще ти бъде благодарна.
— Не искам да ми благодари — изрече Стивън импулсивно. След това се изчерви силно. — Какъв глупак съм! Няма никаква надежда! Тя ме мрази и след като се оженим, ако изобщо се оженим, ще ме мрази още повече за това, че ще воювам срещу родината и близките й!
Джефри се поколеба, защото нямаше какво да му отговори.
— Ще се моля и за двама ви, Стивън. А може би мирът на границата ще се запази, както и мирът между вас.
По лицето на Стивън се изписа съмнение.
И двамата се обърнаха, когато чуха гласа на лекаря.
— Милорди, имам добри новини за вас — каза той, докато влизаше в залата.
— Тя добре ли е?
— Много е пострадала, но не открих някакви по-сериозни увреждания. Останала е без сили, но това е обяснимо. Предписах й диета от сурови яйца и волска кръв. Тя помага много за възстановяване дейността на сърцето. Очаквам за няколко дена повечето течности в тялото й да възвърнат обичайното си състояние, стига да следвате съветите ми.
Джефри кимна. Стивън попита напрегнато:
— Как е тя сега?
— Спи, но това е целебен сън. Милорд, предлагам ви да си починете и вие.
Стивън кимна и благодари на лекаря. Обърна се и се качи бавно по стълбите. Най-сетне позволи на изтощението да обхване тялото му. Стисна още по-здраво зъбите си. Мери беше жива, не беше умряла… слава богу… и ако Ролф запазеше голямото си влияние върху краля, двамата щяха да се оженят не след три седмици, а само след няколко дена.
Но какво ще стане после?
Джефри се запита какво ли е да обичаш една жена толкова, че да отдадеш с готовност живота си, за да спасиш нейния. Той се поддаваше понякога на изкушенията на плътта, а иначе само си представяше страстта, любовта, приятелството и мечтите.
Приближаващият конски тропот прекъсна мислите му. Джефри застина и се заслуша. Още нямаше дори седем часът. Ролф и Бранд току-що бяха тръгнали. Зачуди се дали е възможно Руфъс да е научил толкова бързо за местонахождението на Мери.
Отиде до прозореца и погледна навън. Пет конници влетяха с тропот в двора. Носеха самоуверено златисто сините цветове на Есекс. Джефри се стегна вътрешно. В средата на групата яздеше Адел Бофор.
Тя почука и Джефри я пусна да влезе. Беше се загърнала в подплатена с кожи пелерина. Бузите й бяха поруменели от вятъра. Хвърли бегъл поглед на Джефри. Той й отвърна, без да се усмихва. Твърде добре си спомняше единствената им среща досега. Възцари се продължителна тишина.
— Какво ви води в Грейстоун, лейди Бофор? — попита той най-накрая. — Едва ли просто се упражнявате в езда.
