натрапница, а не господарка на Олнуик и жена на Стивън. Лицето й застина в някакво подобие на усмивка, предназначена за мъжа й.
— Добър ден, милорд.
Стивън стана. Баща му, който седеше зад него, отпи малко ейл, а Джефри потропваше нетърпеливо с пръсти по масата. Стивън дойде при нея, но не за да я поздрави.
— Майка ми е в дневната горе с Изабел. Защо не идеш при тях?
Мери стисна устни. Сърцето й подскочи рязко и я заболя. Той също смяташе ненадейната й поява за нежелано натрапничество и гледаше да я отпрати по-бързо. Болката в гърдите й стана гореща и мъчителна, когато вдигна очи и ги впери в хубавото лице на мъжа си. Той й нямаше доверие.
Нямаше й доверие, а те говореха за защитните укрепления на Карлайл.
Не, това бе невъзможно.
Изгледа го продължително. Чакаше поне един знак, че тази потайна среща не означава това, на което приличаше. Но той само повтори почти неприкритата си заповед.
— Защо не идеш при майка ми горе в дневната, госпожо?
Последните няколко дни се бе скъсала от работа, за да му угоди, за да задоволи всичките му вкусове и да му създаде уют по всички възможни начини. Бе се заклела пред всички, че ще му се подчинявай ще го подкрепя всячески, а той още не й вярваше. На Мери й прилоша. Той й няма доверие, а те говорят за Карлайл!
Мери кимна леко. Не можеше да промълви и дума. Душата й се изпълни с ужас. Обърна се рязко и избяга в дневната.
Графинята вдигна очи от бродерията, над която работеше. Погледът й беше загрижен. Изабел се втурна с радостен вик към Мери и почна да й разказва последните клюки от лондонския двор. Мери кимна и се престори, че слуша, но не чу и думица от изреченото от детето. Опита се да си внуши, че цялата сцена отпреди малко не е била това, което й се е сторило и че прави прибързани заключения. Каза си, че мъжът й не се различава от другите мъже, които също отпращат жените си, за да поговорят на спокойствие с другарите и близките си. Но тези мислени уверения не я убедиха никак. Мери не им вярваше.
Карлайл. Какво бяха замислили те? Нима замисляха война? Възможно ли бе?
„Невъзможно е“, изкрещя мислено Мери. Защото именно тази утрин Стивън я бе прегърнал нежно след неколкократната им любов. Сънливата му усмивка се дължеше единствено на обичта. Вчера й даде розата, обещанието за вечна любов… или поне тя беше помислила така. Ако я обичаше поне малко, нямаше да воюва със семейството й заради Карлайл.
Трябваше да разкрие плановете им. Обаче как да подслуша какво си говорят, без да привлече вниманието на графинята? Мери погледна майката на Стивън и почервеня виновно, защото жената я гледаше навъсено и беше оставила иглата и конеца. Стори й се, че се досеща какво е намислила Мери. Мери се почувства като долна предателка, но си напомни, че няма намерение да изменя на никого. Просто желаеше да разбере дали мъжът й смята да воюва с най-близките й хора. Длъжна беше да разбере това.
„Сигурно ме обича поне мъничко, помисли си тя отчаяно. Поне мъничко. А в този случай няма да има война, тъй като Стивън ще откаже да участва в нея.“
— Извинете ме, мадам — каза Мери на графинята. — Не се чувствам много добре. Смятам да се кача горе и да си полегна малко.
Много й беше неприятно, че мами свекърва си.
— Да наредя ли да ти пратят нещо за ядене? — попита лейди Сеидре. Тя се изправи и изгледа Мери съсредоточено и малко замислено.
Мери нямаше апетити отклони предложението. След това изскочи нервно от дневната.
Тъй като стаята на жените гледаше право към залата, тя пак прекъсна грубо разговора на мъжете. Престанаха да говорят веднага щом я видяха. Мери не им обърна внимание, обаче лицето й пламна от унижение. Излезе стремително от помещението. Чак когато изкачи стълбите наполовина и гласовете им се извисиха отново, тя спря. Потрепера и се притисна към стената.
Стори й се, че всеки момент ще избухне в плач. Току-що се беше омъжила и обичаше горещо мъжа си. Но имаше твърдото намерение да го шпионира.
Не ги чуваше добре. Мери почна да се промъква бавно и безшумно надолу по стълбите. Стигна до втората площадка. Не биваше да продължава, защото знаеше, че ако завие, те ще я видят. Но вече чуваше всяка дума. Разговаряха точно за това, от което тя се боеше. Замисляха вероломен удар срещу баща й — атака срещу Карлайл.
— Той иска всички войски, които мога да събера — казваше Джефри.
— Какви са отношенията ти с Анселм? — попита Стивън. Гласът му беше удивително безизразен.
— Врагове сме. Той излезе много по-голям религиозен фанатик, отколкото предполагах — изрече мрачно Джефри. — Но Руфъс се нуждае сега от Кентърбъри повече от всеки друг път. Шпионите ми докладваха, че принцът е толкова вбесен от женитбата ти, че е отказал да помогне по какъвто и да е начин. А аз се разорих съвсем, след като свиках тези мъже, защото в касата на Кентърбъри няма и пукнато петаче.
— Дългът ти е ясен. И макар че си докаран в момента до просешка тояга, не забравяй колко близо си до голямата награда — изрече твърдо Ролф. — Струва си да се поохарчиш малко, за да получиш изгоден пост от краля.
Джефри не отвърна нищо.
Ролф продължи.
— Да не се заблуждаваме. Хенри предпочита да си запази ръцете чисти, за да има възможност да ги окървави до лактите, когато му е изгодно. Не е ли по-добре за него всички да се бием като един… и да се обезсилим до един? И кой друг освен него ще ни окаже помощ в критичния момент? Принцът винаги е постъпвал умно.
— Да се надяваме, че Карлайл ще падне лесно и няма да имаме големи загуби на хора и пари — каза сухо Джефри след малко. — И дано не се наложи Хенри да ни идва на помощ в критичния момент.
Стивън проговори най-сетне.
— Дъждът ще ни създаде главоболия — заяви той с равен глас. — Разчитаме най-много на конните рицари, а конете се движат с мъка в калта.
— Бих предпочел да бяхме провели тази акция преди месец, ако изобщо се налагаше да я провеждаме, но сега почти нямаме избор — каза Ролф. — Кралят си го е наумил и не иска да се откаже.
— Да — каза Стивън — Руфъс отдавна си е наумил това. Нищо няма да го възпре от това нападение, нищо и никой.
— Поне ще изненадаме Малкълм — отбеляза сухо Джефри.
— В края на краищата ти току-що се ожени за дъщеря му.
— Да — съгласи се Стивън, — определено ще изненадаме Малкълм.
Мери беше поразена. Стивън беше повторил най-безчувствено думите на брат си. Как бе възможно да е толкова хладнокръвен и бездушен, когато обсъжда вероломство срещу нейната страна, нейните хора, нейния род? Изведнъж осъзна целия смисъл на това, което бе подслушала. Той я порази като гръм. Помисли си с горчивина, че бракът им е бил фарс. Тя не беше любима жена, а нещо средно между любовница и слугиня. Той не даваше и пет пари за нея. Иначе би изразил поне малко съжаление за това, че нарушава договора, който беше сключил с баща й! На Мери й се прииска да заридае, да крещи и пищи. Бракът им не означаваше нищо за него, нищо отвъд политическата полза. А може би дори политическият аспект нямаше значение за него. Тя се притисна към перилото, задиша тежко и се помъчи да не се разреве.
Реши, че няма защо да остава тук. Заповяда си да се съвземе. Усети, че долу е настъпила тишина. Беше узнала всичко, за което беше дошла. Сега разбра, че не е искала да го узнае и се е бояла от това, което ще чуе. С мъка се удържа да не заплаче. Сигурно всички мъже бяха погълнати от радостно предчувствие за предстоящата битка. Дано отидат в ада всичките! Дано Господ накаже мъжа й Стивън! Мери се обърна, за да се качи горе.
Действието й беше много рязко и тя се подхлъзна. Извика от изненада, докато се търкаляше по стълбите. Ужаси се при мисълта, че сигурно всички долу в залата са я чули. Застана неподвижно на ръце и
