колене. Една секунда й стигна, за да се съвземе и овладее. Скочи на крака и хукна да бяга. Но беше твърде късно. Мъжът й беше по-бърз, много по-бърз.
Мери разпозна веднага чия е силната ръка, която я сграбчи. Той я дръпна за шията, завъртя я и я пусна.
Мери залитна, както заради силата на движението му, така и заради изражението на лицето му. То беше слисано и невярващо.
В този миг не я интересуваше нищо. Твърде разярена беше, за да я е грижа за каквото и да е.
— Бъди проклет — изсъска тя. Веднага съжали за думите си. Изненадата му се превърна в ярост. Тя се обърна и избяга.
Мери беше потресена от чудовищната си постъпка — току-що беше подслушала мъжа си. Още по- лошо — хванаха я на местопрестъплението. Отсега нататък щяха да я смятат за шпионка. Изкрещя ужасено, когато чу тропота от краката на Стивън, който неумолимо я настигаше. Изплашена до смърт, Мери влетя в спалнята, в която живееха. Вече ги деляха само една-две стъпки. Извърна се, за да затвори вратата. Надяваше се да я заключи. Твърде късно. Той вече стоеше на прага. Стивън затръшна вратата с една ръка. С такава лекота, сякаш тя беше от хартия, а не от тежък дебел дъб.
Мери отскочи назад. Лицето й се обля в сълзи.
Стивън се надвеси над нея. Очите му бяха широко отворени, лицето — изопнато, а тялото му трепереше от гняв.
— Ти шпионираш мен, своя мъж!
— А ти тръгваш на война срещу моя народ! — извика Мери.
Стивън я изгледа втренчено.
— Как можа? — извика Мери. Сърцето й подскочи лудо. — Как е възможно да искаш да тръгнеш на война?
— Мен ли питаш? — попита той най-накрая. Гласът му беше тих и звучеше неестествено. Мускулите на лицето му се изопнаха — толкова здраво беше стиснал челюсти. — Мен ли обвиняваш? Изпълнявам си дълга, госпожо, точно както и ти изпълняваш твоя.
Мери не отговори. Трепереше.
— Госпожо — каза той сковано. И той трепереше. — Войната не те засяга. Ти имаш само една грижа и тя е животът ми да е уютен и изпълнен с удобства.
— Да, уютът ти е моя грижа — изрече неуверено Мери. — Но когато война заплашва моето семейство и дома ми, тя се превръща в първата ми грижа! Трябва да знам какво става!
— Да, трябва да знаеш какво става. Но ще те попитам нещо… Вярна ли си ми, Мери?
Тя отвори уста и каза:
— Отиваш ли на война срещу Шотландия, Стивън? Отиваш ли?
— Не ми отговори, Мери — изражението, позата и гласът му изведнъж станаха заплашителни.
— И ти не ми отговори — прошепна покрусено Мери. Дланите й се притиснаха към гърдите, за да облекчат болката в сърцето й.
— Отговори ми, Мери! — настоя Стивън.
— Да — каза Мери. Все едно, че някоя виновна селянка си признаваше престъплението пред господаря си, толкова смирен и покорен беше гласът й. — Да.
— Лъжеш ли ме? — Гласът му стана още по-висок. Гледаше я обезумяло. — Не ме ли шпионираше?
— Да, шпионирах те — тя затвори за миг очи.
— Как е възможно да си ми вярна, щом ме шпионираш?
Тя не отговори.
— Отговори ми! — изрева той. Вдигна ръката си. Мери се сепна и отскочи. Той замахна, но не я удари. После я хвана за рамото и я разтърси. Мери се уплаши. Усети, че той всеки момент може да избухне още повече и да я пребие. — Ти ме шпионираш в собствения ми дом! Това не е ли измяна?
— Мразя те — прошепна Мери. Усети, че плаче. Само преди няколко часа се намираше в прегръдките му и беше влюбена до уши в този мъж. Този мъж, на когото въобще не му пукаше за нея.
За миг двамата се погледнаха в очите. След това той я придърпа още по-близо до себе си.
— Значи стигнахме до истината!
— Истината — каза тя — е, че ти не се различаваш от баща ми, който ме ожени за теб, за да ме използва и за да ти помогне да извършиш гнусното си вероломство.
Той я хвърли на леглото. Мери се сви и зачака върху нея да се изсипе порой от удари. Но това не стана.
Грубите и твърди ръце на Стивън я обърнаха насила по гръб, така че тя беше принудена да го погледне в лицето. Той се наведе над нея.
— Моето вероломство ли? Моето вероломство? Значи на всичко отгоре и дръзваш да ме обвиняваш? Искам ти да обясниш своето вероломство, госпожо! Обясни веднага защо постъпи така!
Мери не съумя да измисли нищо в своя зашита. Всъщност нямаше никакво желание да се защитава, не и пред него, не и сега.
— Къде са хитростта и умът ти? Няма ли поне да отречеш обвинението?
Мери закри очите си с ръка и остана безмълвна.
Стивън я притисна в леглото.
— Ти си моя жена, госпожо, моя жена. Заклехме се пред Бога. Какво значат за теб собствените ти клетви, мадам?
Нямаше как да не му отговори. Той беше прекалено вбесен.
— Няма да ми повярваш, ако ти кажа истината.
— О, не! И какво ще ми пробуташ като истина, Мери? — Той се изправи и се надвеси над нея. — Че ме обичаш? Че никога няма да ме предадеш? — Той крещеше.
Мери трепереше. Чудеше се как е било възможно да е била влюбена в този мъж допреди малко. Стана, стиснала одеялото в ръце. Дланите й бяха свити в юмруци.
— Защо шпионираше? — процеди той през зъби.
— За да узная намеренията ти! — Сълзите пак изпълниха очите й. — А те са долни и безчестни!
— Да узнаеш намеренията ми — безрадостният смях на Стивън бе груб и стържеше слуха. — И да предупредиш Малкълм. Да предупредиш Малкълм да вземе мерки срещу мен. Да ме предадеш.
— Не!
За миг той не продума. Само се взираше в нея.
— Посочи ми някаква причина, Мери. Някаква причина да ти вярвам.
Мери дишаше тежко.
— Не ти ли доказах през последните няколко дни, че заслужавам доверието ти?
— Очакваш да ти вярвам! — Стивън мигновено се стегна. — От първия миг, в който се видяхме, постоянно търсеше някакъв начин да ме измамиш. Непрекъснато. Нужно е нещо повече от няколко дена в леглото, Мери, за да ме накараш да ти повярвам или за да ме превърнеш в безсилен и сляпо влюбен глупак!
Мери трепна. Много я заболя от думите му. През последните няколко дни двамата бяха преживели много повече, отколкото той признаваше. Беше видяла силата на чувствата му още от началото на семейния им живот. Още сълзи бликнаха и потекоха по лицето й. Мъжът й беше безчувствен и брутален тип. Как не бе разбрала това досега?
Накрая отвърна на студения му неподвижен поглед. Когато заговори, гласът й беше изпълнен с горчивина.
— Едно вероломство води до друго, нали?
Стивън се хвърли толкова бързо напред, че Мери нямаше време да реагира. Вдигна я на колене и я притисна към тялото си.
— Толкова съм ядосан, че ако продължаваш в същия дух, ще изгубя контрол над себе си, Мери. Нали не искаш да си наблизо, когато това стане? Няма да оцелееш след избухването ми.
