Мери не се преструваше, че спи. По обичая лежеше гола под одеялата и кожите на леглото си. Косата й беше развързана, пусната на свобода и разрошена. Проблясваше на трепкащата светлинка от свещта. Беше се изкъпала преди вечеря, както й предложи Стивън, обаче не в неговата вана, в която водата беше мръсна. Беше измила и косата си, тъй като знаеше, че Стивън й се възхищаваше преди.
Мери прегърна възглавницата. Помисли си с тревога за мъжа си. Щеше ли да спи с нея тази нощ? Щеше ли да се опита да я люби? Не смяташе, че той ще си създава излишни неудобства, като спи на сламеник долу в залата, колкото и да искаше да я отбягва. По време на вечерята от време на време й обръщаше внимание и тя реши, че ще легне при нея през нощта. Но не смееше да мисли дали ще я докосне изобщо.
Зарадва се много, че не му каза нищо за забременяването. Тогава той щеше да има удобен повод и извинение за това, че страни от нея и щеше да задоволява страстта си някъде другаде. Самата мисъл за приключението му с някоя друга жена накара Мери да настръхне. Помисли си, че ще изтърпи почти всичко, но не и това. Не и неверността му.
Мислите й се насочиха към майката на Стивън. Натъжи се, когато си спомни за нея. Лесно си представяше как се е чувствала лейди Сеидре като малко момиче, чийто баща е загинал, а братята й са лишени от владенията си и се крият, докато подготвят въстанието си. И въпреки това се е влюбила в своя враг, в мъжа на сестра си. Историята беше трагична и като че ли нямаше изход. Обаче такъв се беше намерил, и то прекрасен. Незаконороденото саксонско момиче беше станало графиня Нортъмбърланд, жена на любовника си, майка на трима силни сина и една много хубава дъщеря. Лейди Сеидре беше могъща, изискана и обичана.
Мери закопня за подобно бъдеще и за себе си. Но сигурно бе полудяла, щом си въобразяваше такива неща. Щеше да бъде напълно достатъчно, ако можеше да се радва на благоволението на Стивън. Никога нямаше да получи такава любов от него. Но… щеше да има деца. Сърцето й се преобърна. Или поне едно дете. Може би взаимната им любов към това дете ще ги сближи, може би някой ден той щеше да се влюби безразсъдно в нея. А нямаше ли това да й бъде предостатъчно?
Кожата на Мери настръхна, защото отвън се дочуха стъпките на Стивън. Всички надежди и размисли за тяхното бъдеще моментално се изпариха. Тя се вцепени. Не помръдваше. Не смееше да диша. Вратата скръцна леко, когато той я отвори и затвори. Раменете я заболяха от напрежение. Слушаше как той се разсъблича. Първо откачи колана за меча, който издрънка шумно, докато го полагаше на земята. Другите колани се стовариха на земята, без да се церемони. Мери долови тихото прошумоляване на плата на туниките му. Представи си го как стои с голи гърди, по ботуши и панталони. Ботушите тупнаха глухо на пода. Още плат прошумоля закачливо.
Каква жена съм аз? Мери си задаваше този въпрос, докато той се настаняваше в леглото до нея. Тялото му не докосна нейното, но тя не успя да се отпусне. Плътта й вибрираше мъчително от непосредствената му близост. Как бе възможно да има такова въздействие върху нея? Животът й се беше превърнал в пълна бъркотия. Нещо трябваше да я спаси от гибел, но не я беше грижа за това. Вместо това лежеше сковано и се надяваше той да я докосне. Досети се, че няма да го направи.
Не го направи. Изминаха няколко дълги, мъчително бавни, минути. Мери се запита дали пък той не мисли, че е заспала. Не смяташе, че ще се отнесе с уважение към нея, не и при настоящите обстоятелства. Постепенно на Мери й стана ясно, че той не възнамерява да я докосва. Странеше от нея въпреки думите си отпреди малко. Мили боже, ако не им бе останала страстта един към друг, значи нямаха нищо и нямаше никаква надежда за бъдещето! И най-отчаяните й молби нямаше да го накарат да се обърне към нея!
Мери се ужаси. Възможно ли бе изведнъж да е станал безразличен към нея? Възможно ли бе подслушването й да е угасило ярките пламъци на страстта им?
Мислеше с трескава бързина. Страстта беше старо женско оръжие. За тях двамата това можеше да се окаже ново начало или поне единственият израз на интимност, може би единственото, което щяха да споделят заедно. Съблазняването от край време беше метод за възстановяване на замряла връзка. А Стивън нямаше да й откаже, нали? Възможно ли бе да не успее да го съблазни?
Подтикната от отчаяна храброст, Мери се обърна с лице към него. Той лежеше на своята страна на леглото и не гледаше към нея. Мери се уплаши, че ще я отхвърли, но докосна рамото му.
Тялото му се бе стегнало и на допир приличаше на дървено.
— Какво правиш? — процеди през зъби той.
Нямаше какво да му отговори. Затова Мери плъзна ръката си по големия му бицепс, а след това притисна тялото си към неговото. Гърдите й се опряха в гърба му, бедрата й обгърнаха задните му части. Докосна с устни едно сладко петънце на шията му, точно под ухото му.
Той отскочи рязко.
— Веднага престани, госпожо. Предупреждавам те.
Гласът му звучеше сурово. Мери застина. Зачуди се дали тонът му се дължи на гнева му… или на желанието му.
— Стивън, аз съм твоята жена.
Той не каза нищо, но тя долови неспокойното му пресекливо дишане.
Мери се притисна още повече. Искаше й се да му каже, че го обича. Прокара ръка по гърдите му и след това я спусна надолу по корема. Ахна. Щръкналият му връх трепна срещу нея. Той беше дебел и набъбнал, хлъзгав и възбуден. Тялото й заликува от радост. Независимо от зейналата пропаст помежду им той я желаеше лудо.
— Стивън — прошепна тя. Шепотът й прозвуча като стон. Докато говореше, пръстите й се обвиха около него. Той си пое дъх. Беше твърд и дълъг.
— Ти си вещица — грубо през зъби просъска Стивън.
Тя забеляза, че той се бори с желанието си към нея. Не разбираше защо.
— Не, аз съм жена ти — отвърна тя. Болезненото й въодушевление я караше да постъпва безразсъдно дръзко. Помилва го, както той я беше научил. Той изохка от сподавено удоволствие. Мери почна да трепери. — Моля те, Стивън. Ела в мен, скъпи, моля те.
— Проклета да си — каза той, но се претърколи с удивителна бързина и я притисна под себе си. Мери го прегърна здраво и разтвори широко бедра, за да се нагласи към него. Половият му член я буташе, но той се беше вцепенил и не помръдваше навътре.
Погледите им се срещнаха. Неговият беше измъчен.
— Защо се бориш със себе си? — извика тя. — Защо се бориш с мен? Ела, скъпи, моля те!
Стивън помръдна. Без да каже и дума, навлезе в нея и зарови твърдата си дълга мъжественост дълбоко в тялото й. Мери изохка от удоволствие. Той се дръпна леко. Цялото му тяло потрепери, докато той се мъчеше да се овладее. После бавно, много бавно пак навлезе в нея.
Мери заплака. Никога досега не беше изпитвала подобно удоволствие. Обаче усети, че той си налага един необясним контрол. Защо?
— Стивън — задиша на пресекулки тя, — не мога да… издържа… това.
Той изстена. И контролът му се разхлаби. Мери изкрещя, когато той почна да се движи бързо, силно и безразсъдно. Отметна глава назад от възторг. Ридаеше от невероятното удоволствие. Инстинктивно усещаше, че е спечелила, въпреки че не знаеше каква е наградата.
Стивън спря и я целуна. Мери захлипа. Целувката на Стивън беше лакома и гореща. Може би не изпитваше нищо към нея, но тук в леглото тя значеше за него всичко. Целувката му я хвърли в нов екстаз и зашемети и двамата.
Стивън изръмжа тихо и гърлено. Проникна още по-дълбоко в нея, като внимаваше повече отпреди. Потопи се в пълна забрава и се отдаде без остатък на страстта си. Мери го пое охотно в себе си.
Страстта им излезе извън контрол. Любовниците се вкопчиха един в друг и се затъркаляха по леглото, като за малко не паднаха от него. Той стана на колене. Тя също. Пак се целунаха. Езиците им се сплетоха подобно на телата преди малко. Стивън я отдръпна внимателно от себе си. Тя стисна таблата на кревата. Ръцете му се плъзнаха по влажната й набъбнала женственост. Той прошепна нежно в ухото й една
