гальовна дума, след която произнесе нещо значително по-нецензурно. Това беше прекалено много за Мери. Когато той навлезе отзад в нея и изпълни матката й с горещото си семе, тя заплака диво от екстаз. Вълната от удоволствие я заля неудържимо, без да се оттегля от нея. След като умря и се роди отново, тя се усмихна на себе си. Още имаше надежда.
— Моля те, не ме пренебрегвай, Стивън.
Стивън лежеше по гръб. Беше се завил до кръста. Едната му ръка закриваше лицето му. Беше си възвърнал здравия разум преди известно време, но не желаеше да си дръпне ръката и да я погледне. Знаеше добре, че тя не е в състояние да види изражението на лицето му. Но нима не се бе разкрил достатъчно? Съжаляваше за всеки миг от изминалия час. Съжаляваше, че се е напил от ейла. Съзнаваше ясно, че няма как да избегне занапред подобно самоунищожително поведение.
Свали бавно ръката си. Мери седеше най-безсрамно в леглото до него. Малките й гърди бяха голи. Зърната им се бяха втвърдили от студа. Косата й се спускаше в безпорядък по раменете й. Пламъкът на свещта я обагряше в златист оттенък. Тя изглеждаше доволна като котенце, което е излапало всичкия крем. Гласът й беше съвсем обикновен, но не и усмивката й. Тя будеше най-неприлични мисли и сякаш го закачаше. Същевременно изразяваше пълно задоволство.
Стивън се прокле. Слабините му се събуждаха отново, докато я гледаше и си мислеше колко много си подхождат с нея. Тревогите му се оправдаваха. Страстта му беше излязла извън всякакъв контрол. Тя беше разбрала това. И изглеждаше предоволна. Всъщност жената, която седеше до него, беше достатъчно прелестна, за да го привлече отново. А той знаеше, дяволски добре знаеше, че не бива да харесва нищо в нея.
— Изглеждаш доволна, мадам — изрече хладно той.
— Така е — тя се извиваше като котка и още се усмихваше. — Ти ми достави удоволствие.
Стивън стана и се надвеси над нея.
— Не спя с теб, за да ти правя удоволствие.
— Не, ти предпочиташ да страдаш, но не и да промениш отношението си към мен. Защо? Заради някаква неуместна гордост?
— Задаваш твърде много въпроси, мадам. Аз съм твоят господар. Не съм длъжен да отговарям на въпросите ти.
Болката я проряза.
— Току-що се любихме страстно, а ти се преструваш, че но е станало нищо, нали? Значи продължаваш да ме наказваш заради вероломството, което, кълна ти се, не съм вършила!
— Помежду ни нямаше нищо друго освен взаимна похот — изрече той грубо. Каза си, че не бива да й вярва — не бива, фактите бяха кристално ясни. Трябваше да е луд, ако й повярваше.
Тя се разсърди.
— Милорд — каза тя с все така сладък глас, — знай, че съм виждала много мъже и жени да спят заедно. И те уверявам, че техните усилия не могат изобщо да се сравняват с… нашите! За глупачка ли ме смяташ?
— Гледала си как мъжете и жените спят заедно? — повтори той. Неверието изведнъж се превърна в неудържим смях. Разбира се, че е гледала. Любопитството й беше неутолимо. — Значи, госпожо, ти ми казваш, че си шпионирала любовници и дори не се изчервяваш от това?
— Виж какво, Стивън, имам шест братя. Нямаше как да стоя непрекъснато със затворени очи. Постоянно се питах защо преследват така жените. Всъщност, докато ги гледах, ми беше много смешно. Нищо повече.
Той се разсмя въпреки волята си. Без да иска, си представи как Мери се спотайва в храстите и шпионира любовните двойки. Мери се засмя заедно с него. Той се намръщи веднага щом забеляза това. След това тя го изгледа продължително и дръзко за негов ужас.
— Смятах за много забавно цялото това пъхтене и боричкане, докато ти не ме научи, че тук няма нищо забавно.
Той се насили и я погледна в очите. Мъжествеността му щръкна от само себе си.
— Вярвай каквото искаш, мадам. Ако си решила, че нашата страст е нещо специално, свободна си да вярваш в това. Аз искам син. Искам син от теб и колкото по-скоро го получа, толкова по-добре. Това е всичко.
Мери го изгледа немигащо. След това дръзна да му се усмихне отново, но вече самодоволно.
— Щом така казваш, милорд, нека да е така.
На сутринта го събуди с ръцете и устата си, а след това дръзна да го предизвика с още малко звучен смях.
Мери знаеше, че е извадила невероятен късмет. Неизвестно защо съдбата беше решила да се отнесе добре към нея. Защото тя и Стивън явно бяха сключили трайно примирие.
Нощем той се любеше с нея. Страстта опровергаваше нелепите му приказки. Той не отделяше ръце от нея. Ликуваше в тялото й. Страстта им беше несъмнена и със сигурност необичайна. Нощем Мери изпитваше върховно удоволствие в леглото им. Радваше се и на пълното му доверие и летеше на крилете на сладката надежда.
Денем той се държеше учтиво. Мери отвръщаше с не по-малка любезност. Беше достатъчно проницателна, за да се досети, че не й е простил, нито пък е забравил нещо. Още й нямаше доверие. Но се държеше с нея възможно най-добре. Това й стигаше. Засега. Това беше началото, от което имаха нужда, началото, за което беше мечтала. От време на време дръзваше да се надява, че ще я погледне сърдечно и с копнеж както преди. С течение на времето може би щеше да има още подаръци, друго доказателство за чувствата му. Щеше да се появи и резултатът от любовта му. След време може би щеше да получи още една роза.
Минаха няколко дена. Мери не бързаше за никъде. Смяташе, че бракът им върви към възстановяване, щом той продължава да я обсипва със страстта си нощем, а денем да се държи вежливо.
Само едно малко петно разваляше картината — бременността на Мери. Не му беше казала. Все още. Тревожеше се от това, защото не обичаше да постъпва нечестно и защото подозираше как ще реагира Стивън, ако сам научи истината. Този път щеше да има право да я обвинява, че го е измамила. Трябваше да му каже скоро, разбира се, но по-добре беше да почака още някой и друг месец. Месечното й време винаги беше непредсказуемо, затова нямаше да има повод да я обвинява, че го заблуждава. Чиста измама си беше, че не му казва нищо, но Мери нямаше избор. Бракът им още не беше стъпил на достатъчно здрави основи. Мери беше решила твърдо двамата да продължат да прекарват бурни нощи, защото това беше единствената форма на интимност помежду им. Беше сигурна, че ако Стивън разбере, че е бременна, веднага ще престане да се люби с нея. Докато той ликуваше, обладавайки тялото й, му беше все едно дали го е надхитрила, или не. Тя знаеше добре това. Не беше готов да признае, че тя му е нужна. Мери не възнамеряваше да му дава никакъв повод да избяга от леглото й и да търси удоволствие някъде другаде.
Тъй като всичко вървеше доста добре, Мери се изненада много, когато Стивън дойде при нея една сутрин в кухнята. Доколкото знаеше, той не беше стъпвал в кухня нито веднъж през живота си. Когато го видяха, се вцепени не само тя, но и всички готвачи и слугини. Лицето му беше мрачно и потъмняло. Мери усети лошо предчувствие. Бутна настрана пая с месо, който оглеждаше и се втурна към мъжа си.
— Милорд? Какво се е случило?
Лицето му се разкриви, когато той се помъчи да се престори на весел. Но си личеше, че изпитва единствено отвращение. Хвана я за ръката и я поведе навън.
Имаш посетител, мадам.
— Посетител ли? — Мери се обърка. — Но кой?
Той се усмихна пак, този път доста неприятно.
— Брат ти Едуард.
Мери застина. Лицето й побледня като на смъртник.
