— Значи сме се разбрали — каза Пол с видимо облекчение. — Ти ще бъдеш украшението на Сан Франциско, Сторм, ще видиш.
В този момент тя не искаше нищо повече от това да се събуди и да открие, че всичко е било сън. Не искаше да бъде украшение нито на този град, нито на който и да било друг.
2
Брет не забрави необикновеното момиче, след като напусна дома на Пол Латгдън. Но тъй като нощта беше млада, той се прибра при любовницата си, заведе я на вечеря с шампанско в ресторант „Л’Етоал“, а след това обратно в апартамента й за интимно тържество по случай рождения ден. Но през цялата вечер той запази спомена за една облечена в бричове девойка с огромни сини очи.
На следващата сутрин той се срещна с Грант и двамата отидоха заедно до Ринкън Хил. В главата му се беше запечатал като на картина образът на младата дама на име Сторм2. През тялото му пробяга мигновена, страстна тръпка. Никога не беше виждал толкова необичайно и в същото време величествено създание. Ако той й беше баща, никога не би й позволил да се обвие цялата в кожи, които не оставяха нищо за мъжкото въображение. Никога не беше виждал тъй съвършено женско тяло. Беше висока, може би метър и осемдесет в ботуши. Краката й бяха дълги и силни, но чувствено заоблени — крака, създадени да се обвиват около мъжки кръст, докато го притеглят към себе си… Кръстът й беше тънък, рязко контрастиращ с изненадващо широките рамене. Гърдите й бяха големи и налети и опъваха тънката й риза.
А как ходеше само. Никога преди не беше виждал жена да се движи така. Сякаш можеше да се впусне в бяг така леко и бързо, сякаш това бе естественото й състояние, сякаш ей сега щеше да заподскача от скала на скала като голяма котка.
Помнеше лицето й до най-малката подробност. А очите й — наситено тъмносиньо, цвета на здрачните сапфири, почти виолетов. Знаеше, че иска да легне с нея. Разбира се, това беше извън всяко съмнение. Не беше готов за брак, още не, а и да беше, подобна тексаска селяндурка едва ли беше идеалът му за съпруга. Когато се оженеше, то щеше да бъде за жена с неоспорим произход — може би от някое бостънско семейство със синя кръв. Жена, която умее да посреща целия елит, който той щеше да събере в новата си къща. Жена, която щеше да укрепи авторитета и репутацията му.
— Много си замислен тази сутрин — отбеляза Грант, отмятайки една тъмна къдрица от кестенявите си очи. Също като Брет, той се беше изградил сам и имаше разнообразни интереси. Също като Брет, той беше дошъл в Калифорния да изтръгне богатството от недрата на златоносните й полета, но вместо това го бе спечелил с тежък труд, подпомаган единствено от своя късмет.
Брет се поусмихна.
— Мислех за онази малка мъжкарана, Сторм.
— Каква красавица, а — каза Грант с възхищение. — А и не е много малка.
Брет се засмя.
— Не, не много.
— Никога преди не е напускала Западен Тексас.
— Откъде знаеш?
Сега беше ред на Грант да се усмихне.
— От известно време знам всичко за госпожица Сторм Браг. Пол е убедил Марси да я вземе под крилото си и да й помогне да се превърне в елегантна дама. Марси знае за Сторм повече от всеки друг, с изключение на семейството й, и се кани да се прави на добрата кака в следващите няколко месеца.
Брет се подсмихна. Тъкмо в стила на Марси беше да се въодушевява от подобен безумен проект да превърнат една дива тексаска котка в префинена лейди. Сърцето на Марси беше твърде голямо — бог да я благослови. Ако не беше омъжена за Грант, би могла да му стане прекрасна съпруга, красива и съчувстваща. Ако не беше омъжена за добрия му приятел, Брет вероятно би се влюбил в нея. Тя беше една от малкото му познати жени, която беше едновременно дама, чувствителна и отговорна, и в никакъв случай фригидна. Просто рядкост.
— Да опитомиш Сторм едва ли е лесна работа — забеляза Брет, докато минаваха през кованата желязна порта.
— Марси е гениална в това отношение — обърна му внимание Грант.
Брет се разсмя.
— Тя наистина има упоритостта на шотландски териер — съгласи се той. — Значи Сторм никога не е напускала Западен Тексас? Чудя се как ли би изглеждала в бална рокля. — Усмивката му се разшири при тази мисъл. Или по-добре, как ли щеше да изглежда гола?
— Възнамеряваш ли да я ухажваш?
Брет се изкикоти.
— В името на ада, не! Не съм готов психически за съпруга.
— Лошо. Видя ли името си във вестника оня ден? На втора страница, в статията за разширеното корабоплаване.
— Видях — процеди той с кисела физиономия.
Грант се ухили и цитира:
— „Брет Д’Аршан, един от най-достойните граждани на Сан Франциско, както и един от най-желаните ергени.“
— Както вече казах, не съм готов.
— Но направо влуди младите дами — подразни го Грант, — като построи оная дивотия на улица Фолсъм само за себе си…
Брет светна.
— Онази „дивотия“ е връх на добрия вкус и на изискаността.
Грант, смеейки се, последва иконома на Пол, Барт, в къщата. Пол ги посрещна в трапезарията. На дългата маса можеха да се поберат сигурно петдесет човека, но тримата мъже се скупчиха в единия й край и се заеха да пият кафе, да се подкрепят с омлети и картофени палачинки и да обсъждат дали да подпишат няколко нови договора с корабната компания, или да оставят това за по-късно. Брет беше за отлагане на сделките и скоро и останалите го подкрепиха. Тримата не бяха натрупали богатството си без известен риск. В момента Брет се чувстваше леко притеснен финансово. „Дивотията“, както се беше изразил Грант, се беше оказала твърде скъпо капиталовложение, което го бе натоварило.
Брет бутна настрана чинията си, облегна се назад и попита с безразличен тон:
— А къде са гостите ти?
Пол пое нова чаша кафе от прислужницата.
— Навън са, яздят. Сторм искаше да види океана и баща й реши да я заведе. Утре той си тръгва.
— Казваш, че е собственик на ранчо? — попита Брет.
— Да, на първо място тексаски собственик на ранчо!
Брет се изненада. Беше чувал какво ли не за онази безстрашна девойка. И все пак беше разочарован. Искаше му се да види Сторм в друга светлина.
— Марси ще намине днес следобед, Пол — вметна Грант. — Май трябва да ти кажа.
— Хубаво. Може би веднага ще може да заведе Сторм на шивачка. Тя няма никакви дрехи. Истински срам.
Брет вдигна чашата си в мълчаливо съгласие. Точно в този момент се чу глас и разкошният, чист смях на Сторм прокънтя някъде наблизо. Брет погледна към вратата с внезапен интерес и видя Дерек Браг. Зад гърба му се появи и дъщеря му.
Брет беше забравил колко е впечатляваща.
— Как беше ездата? — попита Пол и тримата станаха.
— Просто чудесно! — отвърна Сторм. — Видяхме океана. Никога не съм виждала толкова много вода на едно място. А плажовете са толкова красиви. Много ми е неприятно да го кажа, но са по-красиви от нашето крайбрежие.
