бизнес. Тя пък е най-голямата клюкарка в града — заедно с дъщеря си Лиан. Не се притеснявай. Ще ги срещнеш много скоро. А това е „Миньорското момиче“. Брет Д’Аршан притежаваше този хотел. Така започна кариерата си. Ти си се запознала вчера с него, нали? О! Ето го и моят шурей. Рандолф! Рандолф!
Сторм гледаше „Миньорското момиче“ с интерес. Беше типичен салон за забавления, а при вида на мъжете в ризи и дънки тя прецени, че клиентелата се състои от работници. Един от прозорците беше счупен. Стените се нуждаеха от нова боя, и то отчаяно, а в табелата липсваха букви. Какво гнусно място, помисли тя със сериозно изражение на лицето.
— Сторм, това е Рандолф Фърлейн. Рандолф, Сторм Браг, братовчедката на Пол от Тексас.
Сторм вдигна поглед към по-младото копие на Грант, което се различаваше от него само по златистия цвят на косата си. Гледаше я с милата усмивка на Грант. Тя му се усмихна в отговор.
— Здрасти.
— Удоволствието е изцяло мое — промълви Рандолф, приседнал нехайно върху кафявия си жребец. — Надявам се, получили сте подобаващо посрещане, госпожице Браг.
— Да.
— С нетърпение очаквам петъчната вечер — каза той.
Сторм кимна, сконфузена. Той явно искаше да каже, че няма търпение да се срещнат отново.
— Аз също — отвърна му тя. Това като че ли беше най-неангажиращият отговор.
Очите му светнаха от удоволствие.
— Значи дотогава! Освен, разбира се, ако не желаете да пояздите с мен някой път преди това?
Сторм се стресна, но тъй като обичаше да язди, му отвърна с искрен ентусиазъм:
— О, да, с удоволствие. Демон има нужда от ежедневно раздвижване или заплашва да затлъстее.
— Демон значи е вашият кон?
Тя кимна гордо.
— Отгледала съм го от парче месо.
— Е, тогава незабавно ще попитам Пол дали мога да ви посетя. — Той се усмихна широко, кимна на Марси и отмина. Марси се ухили.
— Ранди е чудесен млад мъж. Ухажва те.
Сторм я погледна, смутена.
— Как така?
Марси забеляза неразбирането на лицето й.
— Той мисли, че си хубава, и е прав.
Сторм се изчерви.
— Това е смешно. Той просто беше учтив.
Марси я огледа.
— Не си ли имала ухажори в Тексас, Сторм?
Тя поклати глава.
— Аз съм само на седемнайсет.
Тя не осъзнава хубостта си, помисли Марси очарована. Нито пък разбира мъжете!
— Каза, че Брет е притежавал „Миньорското момиче“ — смени темата Сторм.
Марси подкара конете, стараейки се да избегне другите карети и пешеходците. Тя хвърли поглед към момичето, което изглеждаше невинно и естествено любопитно.
— Точно така.
— Но… Това не изглежда възможно.
— Защо? Защото Брет е такъв джентълмен? — Марси се разсмя. — Всички започваме отнякъде, мила. Освен това Брет беше само на двайсет и една, когато купи дела си в този хотел, най-вече с парите от златото, което бе намерил, въпреки че му трябваха и няколко ръце от покера.
— Той комарджия ли е?
— Той е собственик на салони за забавления, хотелиер, ресторантьор и собственик на земя — освен другите неща. — Марси отново погледна към Сторм. Момичето показваше доста голям интерес към Брет. Започна да обмисля възможността, но подобна двойка й се стори невъзможна. Първо, Брет беше ужасен женкар, а и така рафиниран. Пък и харесваше красиви, елегантни жени. Не, не ги виждаше заедно. Но… и по-странни неща се бяха случвали.
— Значи той все още е собственик на онази игрална зала?
— Не, той първо откупи дела на партньора си, после продаде всичко и купи „Златната дама“, която е един от най-елегантните салони в града. О, Брет ще се разстрои, ако ме чуе. Най-елегантният — коригира се тя.
— Прилича на комарджия — промърмори Сторм. — Сигурно и ден не е работил честно през живота си.
— Това не е вярно — каза остро Марси.
Сторм извърна очи, но не отстъпи от думите си.
Салонът на мадам Ламот беше в другата част на града, близо до района на банките между улица Маркет и Ембаркадеро. Марси спря конете и елегантно слезе; Сторм вдигна полите си до коленете и скочи на земята. Марси я зяпна шокирана. Един мъж се разсмя зад тях. Двете се обърнаха и видяха Брет върху величествен сив жребец, очевидно породист.
— Дами — промълви той, все още подсмихвайки се.
Сторм пламна, осъзнавайки, че е направила грешка, но въобще и не беше помислила какво прави. Цял живот беше скачала от конете и каретите.
— Добър ден, Брет — топло каза Марси. — Накъде си?
— Към банката. — Той се ухили. — Накъде другаде? — Очите му се плъзнаха към Сторм. Костюмът й бе ужасен, но нищо не можеше да прикрие поразителната й външност. При вида на поруменелите й бузи усмивката му се разшири. След това забеляза как косата й прелива в различни оттенъци на светло и тъмно злато под слънчевите лъчи. Все още беше с онази дебела плитка, която се спускаше по гърба й.
— По магазините, а? — попита той.
— Точно така — отвърна Марси.
— Нуждаете ли се от помощ? — Погледът му не се отместваше от Сторм. Тя също не можеше да отклони очи от този топъл, приласкаващ поглед. Марси се намеси.
— Хайде, Брет, не бъди такъв навлек.
Брет докосна ръба на черния си цилиндър с два пръста и отново погледна към Сторм. След това се обърна и отмина, яздейки така, сякаш се беше родил на седлото.
— Сторм… — каза Марси, без да е сигурна как да започне.
— Не помислих — бързо отвърна Сторм, разбирайки какво иска да каже другата жена.
— Другия път гледай мен. Една дама трябва да се движи грациозно, бавно и освободено.
Сторм бе ужасно притеснена от факта, че онзи комарджия я беше видял да скача от каретата.
— Марси, да ти кажа правичката, хич не ми се ще да бъда дама, не искам и тези дрехи. Искам просто да се върна у дома, в Тексас.
Марси я загледа за момент, след което сложи нежно ръка на рамото й. Двете тръгнаха към магазина.
— Е, или ще се цупиш в продължение на шест месеца, или ще се възползваш от тази великолепна възможност!
Сторм я слушаше с половин ухо. Магазинът за дрехи на мадам Ламот бе най-големият, който някога беше виждала. Имаше изложени готови модели за продажба. Няколко жени разглеждаха разнообразния асортимент. И аксесоари — шапки, ръкавици, шалове, пантофки, бонета, игли за шапка, дантелени ленти, панделки… Сторм никога не беше съзирала нещо подобно. Ниска, набита жена, облечена в небесносин муселин, притича към тях.
— Мадам Фърлейн! Толкова се радвам да ви видя!
— Мадам Ламот, искам да се запознаете с братовчедката на Пол Лангдън, Сторм Браг. Тя ще има нужда от пълен гардероб възможно най-скоро. Но първо ще купим няколко готови рокли. Надявам се, че ако
