Изглеждаше угрижен. Брет и Сторм скоро се присъединиха към групата, сподирени от шерифа с хищническо изражение на ястреб и двамата му заместници, Чад, синовете на Брет Стивън и Линкълн и нейните двама най-възрастни братя Брайън и Грег.
Сандърс взе думата.
— Отначало мислех, че червеникавият дорест кон, който открихме в предния двор на конюшнята напълно оседлани и без ездач, е на някои от крадците. Човекът е бил прострелян, след което конят с долетял дотук.
— Същото си помислих и аз — кратко отбеляза Дерек.
— Но не открихме никакво тяло.
— Биха могли да вземат третия конекрадец със себе си — отбеляза Ник.
— Възможно е — продължи Сандърс — Но нали все пак открихме един ранен.
— Със женски пистолет — намеси се Рейд, — което съвсем обърква нещата.
— Но може да няма никаква връзка с кражбата — обади се Брет. — Възможно е работата около пистолета да е нещо отделно.
— Не ми се вярва, но е възможно — каза Сандърс.
— Информацията ти трябва да бъде проверена — каза Дерек и се запъти към вратата, зад която беше раненият. Когато всички го съпроводиха, Рейд препречи пътя на синовете си и не им позволи да последват останалите.
— Не ви ли стигат емоциите за днес?
— Е-е! — протестираха едновременно те. — Нали ще разпитват Шоз? — запита седемнайсетгодишният Дерек.
— Него ще го разпитват, а вие ще отидете да се наспите.
Люси скочи на крака, без да обръща внимание на братята си, които убеждаваха Рейд, че искат да се присъединят към хайката. Тя настигна дядо си и го хвана за ръката.
— Какво става, дядо?
— Лягай си, Люси — отпрати я Дерек и се запъти към стаята за гости в дъното на къщата.
— На никой не би му дошло на ум да го провери — говореше зад гърба му шерифът Сандърс, — докато не получих секретната информация.
— След колко време ще дойде отговор?
— Телексът ще пристигне по-късно днес.
Дерек отвори с размах вратата на гостната. Легнал по корем, Шоз примижа с размътен поглед.
Сандърс сложи ръка върху рамото на Дерек, за да го възпре.
— Подадената информация би могла да бъде някоя глупава шега. В края на краищата едно хлапе ми я пробута в ръцете, преди да успея да го хвана и запитам кой го изпраща.
Дерек кимна в знак на съгласие, вперил очи в Шоз, който стоически отвърна на погледа му, въпреки че беше замаян.
— Ще трябва да отговориш на няколко въпроса, Шоз — предупреди го Дерек.
Нефокусираната мараня в очите на Шоз скоро се замени с повишено внимание.
— Какво има? — поиска да знае Миранда и се провря покрай Люси. — Какво правите?
Дерек с жест я накара да млъкне, но Сандърс отговори вместо него.
— Съжалявам, мадам — каза той, — но получих наскоро анонимна информация, според която въпросният Шоз е избягал углавен престъпник от щатския затвор в Ню Йорк.
— Не го вярвам — каза Миранда.
Люси здраво се вкопчи в пилона на леглото.
— Може да е един от крадците, мадам. Застреляли са го в гръб. Само бягащите хора получават куршум отзад. Открихме на пасбището един от вашите коне, напълно оседлан и без ездач, но никакво тяло наоколо. Навярно конят е очаквал някого. Чини ми се, че е работа на вътрешни хора и нищо чудно Шоз да е един от участниците.
Миранда беше като бясна.
— Основавате вашите много сериозни обвинения, че този мъж е търсен, върху анонимен източник! Ами ако не е истина! Люси каза, че е преследвал крадците пеша, когато са го улучили.
— Това е така — призна Сандърс, — но е възможно да е тичал към чакащия го кон. Не може животното да е било там просто ей така.
— Бедното момче е било застреляно в гръб. Какво ще кажете за това? Твърде е зле, за да го разпитвате. Обвинявате човек, преди да сте доказали вината му.
Дерек, който беше много накипял от кражбата на любимия си жребец, се нахвърли върху жена си.
— Можеш ли да ми обясниш ролята на коня от нашето ранчо, Миранда? За какво друго е бил използван снощи, ако не за осъществяване на кражбата от вътрешни хора? Ако Шоз е невинен, ще бъде пуснат. Но след като е набеден в толкова сериозни престъпления, не можем да не му зададем няколко въпроса.
— Сигурна съм, че конекрадците са си прибрали третия човек, Дерек. Остави момчето да се наспи спокойно — опълчи му се Миранда.
— Не можем да чакаме, мадам — обади се шерифът. — Не и ако искаме да върнем жребеца обратно.
Дерек се обърна към Шоз, който се беше извъртял на една страна, за да ги наблюдава.
— Търсен ли си от закона, Шоз? — запита той. — Ти ли открадна коня ми?
Люси осъзна, че страните й са мокри от сълзи.
— Не съм откраднал коня ви — каза с тих глас Шоз. Потта се стичаше по лицето му, но той се вгледа в Дерек с твърд поглед. — Само се опитах да ги спра.
Люси изтри очи. Знаеше, че той лъже.
— Шерифе!
Сандърс я погледна. Шоз също. Тя не можа да срещне очите му. Едва можеше да диша, още по- малко да говори.
— Какво ти е, мила?
— Аз… аз не ви казах истината. — Тя едва се пребори за глътка въздух.
— Какво? — извърна се към нея Дерек.
Очите на Шоз искряха, а от устата му се отрони глух стон.
— Търсех Шоз — за да поговорим. Отне ми известно време, докато го открия.
Тя плачеше откровено. Грейс й подаде кърпичка. Баща й също беше там и я гледаше ококорено, подобно на всички останали. Тя знаеше, че трябва да каже истината, но защо сърцето й се късаше и не й даваше да го стори?
— Той не беше на празненството — продължи тя. — Беше сам. До конюшнята.
Всички бяха застинали в мрачно очакване.
— Продължавай — подкани я дядо й.
Тя стрелна поглед в посока на Шоз. Очите му искряха като два казана от преизподнята. Люси отмести очи от него и подсуши сълзите си с кърпичката. Не можеше да продължи, не можеше.
Баща й обгърна раменете й с ръка.
— Кажи ни какво се случи, скъпа — каза той тихо и нежно.
— Двама ездачи изхвръкнаха от конюшнята заедно с твоя жребец — изхлипа Люси. — Шоз се втурна вътре, за да ги последва само след секунда върху оседлан кон.
Възцарилата се тишина беше нарушена от Рейд.
— Скъпа, ти каза, че се впуснал в преследване на крадците.
— Тогава не казах истината — избухна в плач Люси.
Дерек изгледа Шоз продължително и мрачно. Шериф Сандърс подкани с жест хората си.
— Сложете му белезниците.
Очите на Шоз се разшириха и той немощно започна да се приповдига, когато единият от заместниците на шерифа го върна обратно на леглото, а другият изви ръцете му зад гърба и завря лицето му във възглавницата. Надянаха му лъскави стоманени белезници.
