— Арестуван си, момче — обяви Сандърс — Искам предварително да те предупредя, че по тези краища за конекрадците предвиждаме продължителни и сурови присъди.
Шоз изви глава, така че да може да гледа шерифа право в лицето — студено и безизразно.
— Щом веднъж вече съм бил в пъкъла, шерифе — каза той, — мога да си го позволя повторно.
Част втора
ИЗГУБЕНИ АНГЕЛИ
16
Долината на смъртта, Мексико
Люси знаеше, че не трябва да ходи.
От арестуването на Шоз бяха изминали десет дни. Остана в къщата под стража първите няколко дни, докато се оправи достатъчно, за да бъде приет в затвора на Парадайз. Люси не се осмели да припари до него…
Никога нямаше да забрави омразата в очите му след заповедта на шерифа Сандърс да бъде арестуван. Ненавистта му беше адресирана към нея.
Кражбата на коня беше дала неприятен и внезапен край на тържеството. Въпреки това нито един от външните гости не беше притеснен, защото всички имаха намерение да продължат веселбата след това и успяха да осъществят плановете си. Дерек реши, че никой от гостите му няма да бъде привикван за разпит във връзка със стрелбата. Сандърс се съгласи и се съсредоточи върху местните хора.
Отпътуването на Леон беше голямо облекчение за Люси. Той си тръгна веднага след забавата според първоначалните се планове. Тя дори не забеляза колко хладен и дистанциран беше на сбогуване.
Най-накрая издириха жребеца на Дерек. Хайката откри дирите на двама бандити на север в посока към Ланос Естакадо, източно от Абилийн. Чистокръвното животно беше намерено у един търговец, който го беше закупил от двама мъже — описанието им отговаряше напълно на външността на Рижия и Джейк. По- голямата част от потерята се върна в Парадайз. Двамата сина на Брет си отидоха в Сан Франциско със семействата си, защото не можеха да оставят империята Д’Аршан без надзор. Ала Дерек, Ник, Рейд и Брет продължиха. След като не успяха да спипат Рижия и Джейк в Абилене, те се бяха върнали преди няколко дена.
Шоз изчакваше процеса в затвора. Отговорът на разследването на шериф Сандърс беше утвърдителен: Шоз беше търсен от щатските власти на Ню Йорк заради бягство от затвора преди седем години. Щеше първо да бъде съден от окръжния съд в Парадайз за конекрадство и може би обесен; ако го намереха за виновен, щеше да излежи присъдата си в тексаския затвор, преди да бъде изпратен на Изток да доизлежи остатъка от тамошното си наказание.
Беше трудно за вярване. Люси знаеше, че не трябва да ходи на свиждане, но…
Беше подочула, че е по-добре. Все още на легло, той ставаше всеки ден по петнадесет минути, за да се разходи под наблюдение. Джоунс му предписа рутинните лекарства. Всички очакваха разрешението на доктора за преместване в Одеса, където се помещаваше окръжният съд.
Този час настъпи и на следващия ден Шоз щеше да бъде откаран в Одеса.
По нейна вина. Нямаше причина да се чувства гузна, но не можеше да се отърве от усещането за отговорност.
Без значение колко пъти си повтаряше, че той е углавен престъпник, който бе предал доверието на дядо й и бе откраднал неговия любим кон — а може би убил и човек — тя се чувстваше съпричастна в предаването му на властите. Естествено, вярваше в правосъдието, но й се щеше не тя, а някой друг да бе разкрил съучастието му в кражбата.
Постара се да не размишлява толкова. Беше трудно да си на ранчото с толкова много жени от семейството, всичките схватливи и чувствителни. Люси непрестанно усещаше очите им, вперени в нея. Майка й, баба й, леля й Сторм, дори и другата й леля Джейн, която, иначе толкова сладка и мила, сякаш огряваше стаята с присъствието си, се взираха с тревога в нея. И като капак на всичко — Никол.
— Какво ти е? — искаше да узнае тя в деня, когато бяха хвърлили Шоз в затвора. — Какво се е случило?
Двете девойки бяха по кюлоти и вталени дамски блузи след игра на бадминтон и отпиваха лимонада на задната веранда. Наоколо нямаше никого другиго. Времето беше непоносимо горещо, както обикновено.
Люси се взря в Никол. Какво би казала любимата й братовчедка, ако узнаеше истината — цялата истина? Почувства безумния импулс да й разкаже всичко. Никол щеше да остане потресена. Самата тя оставаше шокирана всеки път, когато дръзваше да се спре твърде обстойно на спомените и фактите. Беше позволила на един пандизчия да я обладае.
— Заради него е, зная, че е заради него. — Гласът на Никол беше гръден. — Люси, недей! Не мисли за него. Ти ми го каза и аз ще ти го повторя — не е за тебе!
— Разбира се, че не е — отвърне Люси с немощна усмивка. — Нима можеш да си представиш, че ще докарам някой като него у дома, за да го представя на татко. Дори да не беше негодник…
— Не, не мога да си го представя.
— Не е това, което си мислиш, Никол. — Люси остави чашата си на масата. — Той ме мрази.
— Няма значение — твърдо заяви Никол.
— Знаеш ли — каза Люси с треперещ глас, — той не е изцяло отговорен за това, което е, а е производна на своя произход и среда. Навярно баща му е бил пияница, който го е спуквал от бой. Майка ми казва — тук гласът й поддаде, — че повечето пропаднали нещастници са родени в мизерни условия и всички обстоятелства са срещу тях.
— Сякаш слушам Грейс — отбеляза Никол с лека усмивка. — Какво има между вас, Люси?
Люси пое дълбоко въздух. Погледна братовчедка си, след което се огледа наоколо — бяха напълно сами.
— Целувал ме е на няколко пъти.
Вместо да бъде шокирана, Никол остана замислена.
— Мен никога не са ме целували, нито веднъж дори.
Люси се взря невярващо в своята блестяща братовчедка.
— Хареса ли ти? — Гласът на Никол таеше копнеж.
Люси се изчерви и се доближи до ухото й.
— Най-лошото е, че ми хареса. Ужасно ми хареса!
Никол изостави тъжното си настроение.
— Просто го забрави, Люси. Ако не беше крадец и престъпник, щях да те питам дали го обичаш. Той обаче е много пропаднал.
— Разбира се, че не го обичам! Всъщност, той изобщо не ми се нрави. — Тя си пусна боята, когато Никол я зяпна с широко отворени от изненада уста. — Не мога да го обясня. Просто не ми се иска да го бях видяла как препуска навън от конюшнята. Ще ми се да можех да узная нещо повече за него, какво е правил в Ню Йорк и защо. Навярно е гладувал до смърт. Възможно е да е откраднал храна или да е бил бездомен и да е задигнал одеяло! Сигурно Депресията го е превърнала в човек извън закона.
Никол й хвърли кос поглед.
— Слез на земята, Люси. Депресията започна през деветдесет и трета, а той е бил затворен през осемдесет и девета.
Смени изкусно темата, когато към тях се присъедини и Джоана. Ала за Люси въпросът далеч не бе приключил. Тя се чувстваше задължена да отиде да го види. Цялата следваща седмица се бореше с изкушението. И тогава пристигна вестта, че на следния ден ще го местят в Одеса. Сега или никога.
