напрежението и се разтресе цяла.
Внимателно изгаси газовата лампа и се отправи към своята стая, но забави крачка, щом се изравни с вратата на спалнята му, все още открехната. След кратко колебание погледът й неудържимо се отправи към вътрешността на стаята.
Той седеше в леглото с обемиста книга в ръка. Когато усети, че го наблюдават, я свали, погледна навън и видя Люси.
Очите му все още бяха пламенни и хипнотизиращи. Единствената дреха по него бяха избелелите „Левис“. Изглеждаше невероятно мъжествен и силен на фона на белите чаршафи, които караха запотения бронзов торс да се откроява още по-отчетливо. Люси преглътна с мъка и продължи безшумно нататък. Когато се озова в стаята си, затвори вратата и се облегна на нея, останала без дъх.
Един вътрешен глас й нашепна да не заключва.
Люси спускаше всяка нощ резето от деня на неговото заминаване, но тази нощ не го направи.
Запали единствения фенер, с който разполагаше. Замаяна и разгорещена, отиде до бюрото да се измие — това се бе превърнало в нещо като ритуал. Люси се погледна в огледалото с очите на страничен наблюдател. Кожата на изящното скулесто лице беше златиста и на неговия фон очите наподобяваха два огромни сапфира, преливащи във виолетово. Блузата й беше влажна и много неприлична. Въпреки долната риза, двата фини пласта тъкан прилепваха толкова плътно към гърдите й, че я правеха да изглежда почти гола. Тя си спомни начина, по който Шоз я фиксираше и почувства парещ копнеж в слабините си.
Тя спусна косата си и тръсна глава. Златисто-червеникавата грива й стигаше до кръста, гъста и масивна. Помисли си, че видът й е екзотичен и секси. Очевидно видяното я задоволи напълно.
Погледна към вратата, след това отново към огледалото и се освободи от всички дрехи. Преди не я интересуваше как изглежда, но сега се взря изпитателно в голото си тяло: пълни гърди, едната от които белязана с тъмносин белег от Кармен, тънка снага, стройни и заоблени бедра и безкрайно дълги крака. При докосването на едната от гърдите зърното й се втвърди. Огледът завърши с проверка на най-свидната и интимна част на тялото. Тя се изчерви от безсрамното си поведение и отпусна ръка.
Люси се изми с надяната върху дланта кесия както всяка друга вечер. Водата беше студена и галеше приятно кожата, карайки я да настръхва чувствено. Тази вечер тоалетът отне два пъти повече време, защото ръката й се движеше много бавно навсякъде по тялото. Всеки нерв беше болезнено оголен, за което тя хвърли вината изцяло върху жегата.
Люси отново погледна към вратата.
Застанала гола в средата на стаята, с поглед закован в тази посока, тя се ослуша и вдигна гъстата плетеница от безредни кичури, за да осигури повече хлад на кожата си. Знаеше, че не би могла да заспи. Седна върху тънкия, степан дюшек, облегна гръб в стената и се загледа в мрака.
Както и очакваше, вратата се отвори.
Шоз застана на прага, обграден от рамката на вратата.
Без да сваля очи от нея, той затвори вратата с босия си крак и спусна резето. Люси впи пръсти в железния край на леглото.
— Този път ще го направим по правилата — каза той.
Люси поиска да каже нещо, но не успя.
— Люси? — Погледът му срещна нейния, след което обходи цялото й тяло. — Ако и това не е покана, по-добре кажи не още сега.
Люси направи за пореден път безуспешен опит да се обади. Когато Шоз спусна ципа на джинсите си с трепереща ръка, членът му щръкна, възбуден до крайност. Той се запрепъва, докато изхлузваше дрехата от здравите и стегнати бедра. Когато се изправи, беше чисто гол, сътворен от мускули и бронз, напълно Мъж.
Приближи се към нея. В ушите й зазвъняха хиляди предупредителни камбани.
— Е? — запита той, сложи ръце върху раменете й и я положи по гръб. — Питам те за последен път.
Люси преглътна с усилие. Той я възседна, поставил крак от всяка страна на хълбоците й, и прикова нейните рамена към леглото с огромни, груби и мазолести длани. Тя погледна леко разтворените му устни, след което очите й се плъзнаха надолу по изваяното тяло, за да се спрат в захлас върху огромния и корав символ на неговата мъжественост.
Шоз избълва едно светотатствено проклятие и я целуна.
Тя го познаваше добре и знаеше какво да очаква. Зажаднял, той размаза устата й в своята, раздели устните й и се заигра с нейния език. Тя намери опора в кичурите коса на врата му и се вкопчи здраво в тях.
Той премести длани върху гърдите й и започна да ги масажира усърдно. После прокара ръка под нея, повдигна я и захапа изопнатото зърно на едната гърда.
Люси заскимтя и се изпъна. Ръцете й трескаво обходиха цялото му тяло. Тя го поглади по бедрата и по кръста, разтри зърната му и ги ощипа. В замяна той започна да смуче енергично и другото й зърно. Тя изпъшка и заора с нокти по тялото му. Шоз повдигна лице от гърдите и я целуна отново.
Люси хвана неговия гладък като коприна, горещ и влажен пенис и започна да си играе. Той нададе приглушен стон и се изопна в ръката й. Бърз като светкавица, Шоз сграбчи нейните ръце в своята огромна лапа и ги изпъна назад над главата й, после я задържа в това положение, пленница на върховната му мощ. Тя почувства как той докосва нейната влажна и оросена с влага женственост и се затресе конвулсивно.
— Харесва ли ти, Люси?
— Да.
Той я погали обстойно. Тя пулсираше цяла в ръцете му. Внезапно той разтвори бедрата й и потъна докрай в нея.
Люси сякаш бе очаквала това през целия си живот. Той пусна китките й, за да й позволи да се вкопчи в него, хлипайки във врата му. Той се движеше буйно и устремно, а тласъците му я изтикаха чак в края на леглото, докато главата й удари в стената, но тя дори не забеляза. Беше разбита на хиляди малки огнени късове и огласи нощта с виковете си.
— Люси!
Той нахлу мощно в нея за последен път, след което избухна, без да излиза навън. Люси усещаше всеки негов спазъм.
Те се отпуснаха задъхани от пресищане. Шоз се отдели от нея, все още прегърнал тялото й в ръце. Когато Люси отвори очи да го погледне, тя се усмихваше.
Той също се усмихна.
— Хубаво като неделното обяздване на мустанги, нали?
— Предполагам.
Усмивката му изчезна, но погледът си остана прям и изпитателен.
— Много съжалявам, исках да го направя бавно. Просто нещата излязоха от контрол.
— Не го исках бавно — каза тя и се изчерви от думите си.
Когато се усмихна отново, ъгълчетата на очите му се прорязаха от множество малко бръчки. Беше толкова красив.
— Зная, че лъжеш.
Очите му се отместиха към гърдите й. Той плъзна ръка по нараненото място и ласкаво погали кожата.
— Какво се случи?
Не беше толкова лесно да отговори. Тя остави ръката му да си играе със зърното на гърдата, което скоро се превърна в твърдо, продълговато топче.
— Сбих се с Кармен.
Ръката му се спря и той се втренчи в нея.
— Ти и Кармен сте се били?
В тона му се четеше едновременно изненада и загриженост.
— Да.
— Тя ли направи това? — запита мрачно той.
— Всъщност не боли толкова, а и си заслужаваше да я ударя.
