— Сигурно си права.
Люси беше толкова развълнувана, че би припаднала, ако нямаше опит с номерата му. Гневът и желанието отново напомниха за себе си. Тя спусна крака от леглото, без да става.
— Ти си луд, Шоз. Братята ми са долу в хола. Ако те спипат, ще те убият.
Той се освободи от вратовръзката и я остави да се изниже между пръстите му на пода.
— Защо не крещиш тогава? — запита той, а ефектът от усмивката му беше унищожителен.
Защо ли наистина? Вместо да извика за помощ, както повеляваше логиката, тя се нахвърли отгоре му.
— Кучи син. Ако знаеш как те мразя! Но не искам да те видя отново зад решетките.
— Права си, че го зная.
Той съблече сакото си и също го пусна на пода.
— Какво правиш? — каза тя и се вкопчи в завивките.
— Навярно се досещаш.
Люси пое дълбоко въздух.
— Спри, и то веднага! В противен случай ще престана да бъда добра, защото не го заслужаваш. Още една стъпка, и ще се разкрещя така, че да ме чуе цялата къща.
Шоз свали копчетата за ръкавели, сякаш думите й не се отнасяха за него.
— Решил съм твърдо да довършим започнатото в библиотеката на Клакстън.
Още малко и ръцете й щяха да разкъсат чаршафите на две при безочливата му забележка.
— Не! Изчезвай! Махай се оттук веднага!
— Ако наистина искаше да си отида, досега да си закрещяла като луда, вместо да ми се предлагаш в тези одежди.
Гърдите й се вълнуваха от напрежение, защото той беше прав, но тя нямаше да му се даде.
Изведнъж изражението му стана грозно.
— Обичаш ли го?
Тя беше твърде развълнувана, за да отговори каквото и да е.
— Кажи! — настоя дрезгаво той.
— Не!
— Много странен начин да го покажеш.
Шоз запрати копчетата за ръкавели с всичка сила, а тя беше значителна, в стената зад нея. Преди още да паднат на земята, Люси се бе вече затичала към банята.
Той чакаше само това. В мига, в който тя предприе маневрата, той също се размърда. С пъргавината на пума скочи върху леглото, оттам се приземи отново на пода и я сграбчи в другия край на стаята. Завлече я обратно към леглото въпреки отчаяната й съпротива, повдигна я високо и я тръшна върху постелята. Тя отскочи във въздуха и, без да губи време, се устреми към противоположния край. Той я хвана за глезена и го изви. Просната по лице, тя отново беше завлечена в центъра на огромното легло. То жалостиво заскърца, когато той я яхна. Люси почувства как здравите му бедра я обгърнаха, а топлината на кожата му облъхна голия й гръб. Тогава той рязко я обърна и се взря в нея.
Шоз също се беше задъхал. Без да се колебае, Люси посегна да го одере с нокти по лицето. Той я хвана за китките с една ръка и изви ръцете й зад главата. С другата си ръка я прекърши през кръста и я изви към себе си. Коляното му се вклини между бедрата й, а устата му насилнически се впи в нейната, силно и болезнено. Люси се гърчеше диво, но притисната отдолу и със стиснати в огромната му лапа ръце шансовете й бяха равни на нула. Тя реши да не капитулира и да се бори докрай.
Шоз продължи да насилва вътрешността на устата й с език. Най-после отдели устни от нея.
— Ах, ти, малка лицемерке. Престани да се правиш на девственица, Люси!
Очите му хвърляха искри. Когато се наведе да я целуне отново, тя чевръсто го ухапа за брадата.
Шоз извика от болка, дръпна се рязко назад и докосна раната. Люси моментално го фрасна със свита в юмрук ръка, която беше успяла междувременно да освободи. Побеснял, той я стисна отново в желязната си хватка.
— Няма да ти се дам — едва процеди тя. — Ще трябва да ме изнасилиш, ако ме желаеш.
— Мислиш, че няма да го сторя ли? — каза той заплашително, и за доказателство потърка дебелия си и втвърден до крайност член в нея.
Затворила очи, тя настръхна. Пулсът й се ускори неимоверно, когато го чу да разтваря панталоните си. Тя се ужаси от жестоката истина, която той скоро щеше да открие — нейната съпротива беше акт на крайно отчаяние, докато тялото й изгаряше за него.
Той я докосна. Внезапно издърпал роклята й нагоре, Шоз промуши ръка между краката й. Люси се опита да се освободи за последен път, преди да се разнесе приглушеният му смях, изпълнен с типично мъжко задоволство.
— Голяма си била лъжкиня — каза той, докато я галеше.
Люси започна да стене, когато той отново започна да я целува, и докосна езика му със своя. С нарастваща полуда тя впи устни в неговите. Шоз освободи ръцете си и я взе в прегръдките си. Пулсиращите му слабини се притиснаха към нейните. Дланта му докопа гърдите й и ги овладя безцеремонно.
Ноктите й раздраха кожата на гърба му, след което се преместиха върху голите му гърди и се забиха в зърната.
Действията й го накараха да издаде вопъл на първична страст. Той я разтвори, след което нахлу в нея докрай.
Съвкуплението беше диво и незабравимо. Когато той проникна в нея, тя се изви назад, за да го посрещне. Изопнати докрай, те започнаха да се движат неистово. Люси извика от върховно задоволство първа без ни най-малък срам, приканвайки Шоз да ускори темпото, за да навакса. Той захлупи устата й с ръка, за да заглуши стоновете, докато се освобождаваше дълбоко вътре в нея.
Люси започна да съобразява почти моментално. Отчаянието ги доведе до неизразима обвързаност. Той не се отделяше от нея, а тя продължи да го държи в прегръдките си.
Все още го обичам, помисли си тя.
Остана под него, напълно объркана и паникьосана. Какво ли щеше да направи той сега? Имаше толкова много недоизказаност между тях. След като вече се беше отрекъл веднъж от нея, нямаше ли да го стори пак? Обхвана я ужасяващ страх, че случилото се щеше да остане само мимолетен спомен от миналото, единствен и неповторим. Тя се отказа да мисли за това, защото в противен случай щеше да се разреве. Шоз беше заровил лице в косите й. На Люси и й се прииска отчаяно да го целуне по слепоочието и да го помилва, но ме можа да събере кураж.
Когато той се махна от нея, тя остана неподвижна. В следна момент Шоз се изправи и затъкна ризата в панталоните си.
Люси притвори очи. Не беше възможно всичко да стане по този начин. Тя трябваше да каже нещо, за да не го остави да си тръгне ей така. Ала той правеше точно това — напускаше я отново.
Тя се опита да се усмихне лъчезарно.
— Е, поне това е едно от нещата, които правим добре заедно.
Страхуваше се да бъде сериозна, лекомислието винаги беше по-лесно за подражание.
— Но никога не стигаме до него без бой.
Той се извърна рязко и се наведе за сакото си. Люси трябваше да се пребори с остър емоционален пристъп, предизвикан от предстоящото му напускане.
— Шоз?!
Той не се обърна да я погледне, но тя знаеше, че слуша внимателно.
— Колко дълго ще останеш в Ню Йорк?
Шоз надяна дрехата, след което застана пред нея.
— Утре заминавам за Куба.
— Утре?
— Разочарована ли си? — запита той и я погледна в очакване.
Думите му бяха необичайно прости и ясни, лишени от прежния сарказъм и заядливост. Люси не успя да отговори. Толкова й се искаше да му каже, че е разочарована, ала беше прекалено горда.
Само щеше да му достави незаслужено удоволствие. Отговорът щеше да е язвителен и навярно
