най-милите жени, които някога съм виждал… и най-смелата. Бих искал да се оженя за вас, Софи. Не поради неуместни причини… а точно заради което трябва. — Той бе станал червен като цвекло. — Отдавна съм привързан към вас. Всъщност много повече от привързан. Не бива да се учудвате.
— Хенри… не знаех.
— Знам. Вие виждахте само него.
Софи не каза нищо, защото той беше прав. Тя помисли за Едуард, изпълнена с тъга. Запита се дали това ще бъде единственият й шанс да бъде обичана.
Хенри каза с нисък глас:
— Никога преди не съм казвал подобни неща на жена. Не мога да понеса да страдате. Не бива да останете сама. Имате нужда от съпруг, а дъщеря ви има нужда от баща.
С голямо усилие Софи отпъди образа на Едуард. Хвана ръцете на Хенри.
— Не знам какво да кажа. Така съм развълнувана, че нямам думи.
— Кажете да. Ще станете ли моя жена, Софи? Знам, че още не познавам Едуина, но ще бъда добър баща. Никога няма да изправям миналото срещу нея… или срещу вас.
Софи инстинктивно съзнаваше, че Хенри ще бъде добър баща… и че ще бъде добър съпруг. Щеше да бъде лоялен, привързан, мил и верен. Тя затвори очи, пронизвана от тъга и копнеж. Как да се омъжи за него, когато обича друг? Но копнееше за свой собствен дом, за мъж, когото да обича, за мъж, който да я обича.
— Предложението ви ме смайва, Хенри. Моля ви, дайте ми малко време.
Той кимна сериозно.
Софи не можеше да пропусне годежния прием на Лиза. Не беше се връщала в къщата, откакто бе говорила с Бенджамин и бе избягала, когато бе разбрала, че и той одобрява плановете на Сюзан. Тази седмица тя бе толкова потънала в собствените си проблеми и в грижите за Едуина, че почти не се бе сетила за сестра си. Лиза сигурно е на нокти, помисли си Софи.
Следобеда преди бала Софи се осмели да иде у дома; остави Едуина с Рашел в хотела. Избра внимателно часа. Сюзан излизаше всеки следобед с други дами и Софи разчиташе на това. Нямаше никакво желание да се вижда с майка си, още повече пък да влиза в словесни престрелки с нея.
Софи намери Лиза във ваната, цялата намазана с лечебна кал.
— Здравей, Лиза. Дойдох да взема назаем една рокля за бала довечера.
— Софи!
Софи се усмихна при вида на сестра си. От нея се виждаха само очите и устата. Калта беше черна и това й придаваше едновременно комичен и тъжен вид. Софи седна на едно столче.
— Тази кал наистина ли прави кожата по-хубава?
Лиза се поизправи.
— Къде беше? О, господи! Така се притеснявах за тебе и за бебето!
И тя се разплака.
Софи коленичи до Лиза и я потупа по накаляния гръб.
— Добре съм. Наистина.
Лиза сподави хълцанията си.
— Майка ти е вещица… и баща ми също. Как могат да бъдат толкова жестоки към тебе?
Те само правят това, което вярват, че е най-доброто — каза Софи.
— Ти защитаваш ли ги?
— Не — въздъхна Софи.
— Добре ли сте двете? — запита Лиза, стиснала ръба на ваната, която стоеше на крачета като лъвски лапи.
— Да. Справяме се. Сюзан ми отряза издръжката, но Хенри Мартен ми даде на заем пари… и Дюран-Рюел също.
Софи се бе срещнала с него веднага след като бе получила шокиращото предложение за брак от Хенри Мартен. Той показа съчувствие към притесненото й положение и бе склонен да й помогне.
— Знам — каза Лиза. — Софи, те само за тебе говорят.
На Софи това не й хареса.
— Когато си получа следващата издръжка, ще ти я дам — каза твърдо Лиза. — Значи, смяташ да дойдеш довечера?
— За нищо на света няма да пропусна годежния ти бал, Лиза, и ти благодаря — каза Софи с тъжна усмивка. — Предполагам, че не съм толкова сама, колкото се страхувах. Всички се наредиха на моя страна в тази малка криза.
— Софи… ти не си сама! — Тонът на Лиза беше свиреп. — Когато двамата с Джулиан се оженим през май, ти и Едуина можете да дойдете да живеете при нас.
Софи бе поразена от великодушното предложение.
— Лиза, ти със сигурност не би желала сестра ти и племенницата ти да ти се мотаят в краката, когато започнеш брачния си живот. — Напротив.
Тя бе упорита.
— Ами маркизът?
— И той ще пожелае същото, сигурна съм в това.
Софи се съмняваше. Ако имаше нещо, в което да е сигурна, то беше страстта между двама любовници по време на медения им месец На маркиза нямаше да му се харесва да имат компания.
— А как е твоят знаменит годеник?
Усмивката на Лиза угасна.
— Лиза? Има ли нещо да не е наред?
— О, Софи — възкликна Лиза — Аз го обичам, влюбих се още когато се запознахме, но в края на краищата видях истината! Не мисля, че той е влюбен в мене!
Софи бе виждала Джулиан Сейнт Клер само веднъж, в деня, когато бе пристигнала. Но помнеше колко скована бе вежливостта му… и колко бързо бе забелязал, че на ръцете й няма пръстени. Спомни си, че не го бе видяла да се усмихва нито веднъж Ако не беше видяла пламъка в очите му, ако не беше видяла как целува Лиза щеше да сметне този мъж за толкова студен, колкото го показва външността му.
А Лиза беше нещо повече от едно мило момиче. Тя беше интелигентна приятна и невероятно великодушна Човек трябваше да е глупак, за да не се влюби в нея. Но, от друга страна… Сейнт Клер прекалено много напомняше на Софи за Едуард.
Напомняше й за Едуард, въпреки че косата му беше златиста защото беше друга версия на съвършената мъжественост. Такъв мъж винаги ще има богат избор от жени, дори без никакъв чар, и беше твърде глупаво да се допусне, че Сейнт Клер живее като светец. Ясно беше, че е увлечен по Лиза Но Софи знаеше от личен опит, че страстта не е любов.
— Какво те кара да мислиш така Лиза?
Тя се поколеба.
— Той не се усмихва Софи. Вежливостта му е съвършена но не се усмихва… не и когато е с мене. — Замълча за миг. — И води повърхностни разговори.
— Надявам се, не се усмихва и в присъствието на други жени?
— Не. Чудя се… Може би той в действителност не харесва жените? — каза несигурно Лиза. — Възможно ли е такова нещо? Когато целувките му са толкова страстни? Когато е толкова… — Лиза замълча за миг и се изчерви — … толкова мъжествен?
— Всичко е възможно — каза Софи загрижена и се сети за първата му жена. — Какво още знаеш за него?
— Знам само, че е единственият син на граф Кийт и че майка му е умряла преди много години.
— Лиза, може би прибързваш — каза меко Софи. Но се запита дали информацията за маркиза е достоверна.
Сълзи изпълниха очите на Лиза.
— Но аз го обичам… до полуда! Ако можех, щях да се омъжа за него още тази вечер. Моля се неговата резервираност да е само плод на британската му скованост и след сватбата да опозная истинската му личност… и любовта му.
