След невинността

На Софи това не й хареса.

— Мисля, че трябва да поговориш надълго с маркиза колкото може по-скоро. Бъди открита и почтена, изкажи всичките си тревоги, които сподели с мене. Мисля, че трябва да научиш нещо повече за миналото му… и за първата му жена.

Очите на Лиза се разшириха.

— Няма да го видя чак до бала утре вечер.

— Тогава трябва да поговориш с него. — Софи се насили да вложи весела нотка в гласа си.

Лиза изглеждаше потънала в мисли.

— Трябва да тръгвам. — Софи се изправи. — Едуина скоро ще огладнее, а не искам да се срещам със Сюзан.

— Почакай — извика Лиза, стана и уви една хавлия около накаляното си тяло. — Софи… къде си отседнала? Как да те намеря?

— В „Лексингтън Ин“, на Тринайста улица — каза Софи.

Лиза излезе от ваната.

— Той беше тук миналата седмица.

Софи замръзна, сигурна, че не е чула добре.

— Моля?

— Едуард Деланза е идвал у дома да те търси. Аз не бях тук Сюзан го отпратила. Госпожа Мърдок ми каза, че тя му казала, че ти си била отишла в Бостън при роднини.

Софи знаеше, че трябва да бъде облекчена, че Сюзан е отпратила Едуард по лъжлива следа. Странно, но това я разочарова.

— Какво е искал?

— Само да те види. Той знае ли за Едуина? — запита Лиза.

Софи кимна.

Лиза я изгледа втренчено.

— Софи… трябва да се срещнеш с него. Незабавно.

— Не мога.

— Защо да не можеш? — извика Лиза. — Той е бащата на детето ти! По дяволите, Софи, той трябва да се ожени за тебе.

Софи никога не беше чувала Лиза да ругае.

— Вече ме помоли — каза тя хрипливо. — Аз отказах.

Лиза зяпна.

— Отказала си? Защо?

— Защото го обичам. Защото той не ме иска. Иска само Едуина. Защото не мога да понеса мисълта да съм омъжена за него и той в същото време да ходи с друга жени.

— Софи, ако дойде пак.

— Не! Да не си посмяла да му кажеш къде съм! — извика Софи.

Лиза не отговори. И тъй като на Софи не й хареса проблясъкът в очите й, тя още същия следобед се премести заедно с Рашел и Едуина в един пансион надолу по реката.

Докато Софи се обличаше за годежния бал на Лиза, тя разработваше в ума си план как да се крие зад учтиви формалности, когато се срещне пак с майка си и втория си баща по-късно тази вечер. В края на краищата това минаваше пред слугите… защо да не минава и пред нея?

Увери се, че на бала няма да се получи фиаско. Сюзан щеше да има много работа покрай петстотинте поканени. Бенджамин също. Нямаше да имат възможност да я привикат настрана и да й досаждат със смехотворния си план да даде Едуина за осиновяване. Ако Софи успееше, можеше дори съвсем да ги избегне… а би могла дори да се забавлява.

Много отдавна не бе била на хубав бал. Натъжи се, като си спомни за последния си рожден ден през май. Макар да не бе танцувала с Жорж, беше забавно да наблюдава другите двойки. Хрумна й, че всъщност никога не е ходила на бал във висшето общество.

Несъмнено това щеше да й бъде единственият й и последен бал.

— Софи, колко си хубава — възкликна Рашел.

Софи се обърна с вдигнати вежди.

— Едуина заспа… а ти си страшно хубава — извика Рашел.

Софи дори не се бе опитала да се огледа в огледалцето, което ползваха двете с Рашел. Пансионът беше сносен и те бяха наели две стаи, не една, и то на доста ниска цена; само че във всяка от стаите имаше само по едно единично легло с тънък дюшек, разнищени чаршафи и овехтели одеяла, малка тоалетка с леген за миене и единичен свещник.

Софи бе заела една рокля на Лиза в светъл коралов цвят, който, както Лиза бе отбелязала, подчертаваше идеално тъмнорусата коса на Софи, кехлибарените й очи и златистия й тен. Софи бе харесала роклята още щом я бе видяла в гардероба на Лиза. Беше по-ярка от всичко, което бе носила досега, но Лиза настоя да я вземе.

— Светлите цветове са по-весели, не като твоите тъмносини и сиви дрехи, които действат траурно и депресиращо — бе констатирала тя, пъхайки роклята в ръцете на Софи. — Аз дори нямам сива рокля. Е, имам една много права, с много дълбоко деколте и в сребристо.

Софи бе взела кораловата рокля. Сега тя се обърна към Рашел.

— Тази рокля не изглежда толкова дръзка на закачалката, колкото когато я облека — забеляза тя, тъй като не хареса особено това, че деколтето й бе твърде дълбоко, както констатира, щом наведе поглед, за да се огледа.

— Ти кърмиш. Не можеш да си скриеш гърдите при това положение — усмихна се Рашел. — Изглеждаш много секси, приятелко. Господин Мартен ще бъде силно затруднен да се въздържи да не те зяпа.

Въпреки че се чувстваше полугола, Софи се усмихна.

— Зяпа. Казва се зяпа.

— Цяпа, зяпа, голямо чудо. Аз те зяпам. Никога не съм те виждала да изглеждаш така като сирена, скъпа приятелко.

— Моля те, Рашел! И двете знаем, че не съм сирена. — Софи се запъти неуверено към леглото и седна на него. — Слава богу, че тази рокля не е изцяло прилепнала.

— Много си отслабнала — каза неодобрително Рашел. — Иначе нямаше да можеш да облечеш дрехите на Лиза. Хенри е долу.

Софи скочи и сърцето й се разтуптя нервно.

— Защо не каза по-рано? — Грабна сатенената чантичка с мъниста, която бе заела заедно с роклята, и черната кадифена наметка. — Как ми е косата?

— Като се вземе предвид, че я нагласи без огледало — идеално, скъпа.

— Не стърчи ли някъде?

Рашел се засмя и я целуна по двете бузи.

— Съвършена е. Хайде, забавлявай се тази вечер.

Софи надникна в другата стая, за да целуне спящата си дъщеря за довиждане.

— Няма да закъснявам — обеща тя.

— Ако си дойдеш преди два часа през нощта, няма да те пусна да влезеш — извика след нея Рашел.

Софи трябваше да се усмихне, докато бързаше надолу по стълбите. Хенри се разхождаше във фоайето и изглеждаше доста хубав с черния си фрак и фините кожени обувки. Вдигна поглед. Софи забави крачка. Очите му се разшириха в искрено възхищение. Софи почти се почувства красива. И въпреки себе си, само за миг си представи, че Едуард я чака, за да я съпроводи на бала.

Софи забави крачка, когато наближиха къщата. Усети, че се е вкопчила в ръката на Хенри.

— Добре ли сте? — запита той загрижено.

Тя вдигна очи към него.

— Нервна съм. Имам някакво усещане… лошо предчувствие… за тази вечер.

— Не сме длъжни да влизаме — каза Хенри. Софи се насили да се усмихне.