беше.
— Не разбирам.
— О, господи! Софи, аз съм мъж, а ти си жена, а тази рокля е ужасно секси.
Той се пресегна над нея и отключи вратата й. Ръката му докосна гърдите и. Софи се насили да пренебрегне този допир.
Бореше се със себе си, за да не заплаче. Думите му биха могли да бъдат комплимент, ако бяха казани по друг начин, в други обстоятелства. Той много ясно даваше да се разбере, че животинската му страст бе пламнала заради нейната рокля — нищо повече.
Софи се обърна и затърси невиждащо дръжката на вратата. Едуард се появи от другата страна на колата и й отвори вратата. Посегна да хване ръката й и й помогна да излезе, но щом стъпи на земята, Софи дръпна ръката си. Тръгна по алеята и усети, че той я следва. Обърна се рязко.
— Не направи ли вече достатъчно? Какво искаш сега? Върви си!
— Не сме свършили, госпожо — каза той. — Искам да видя Едуина, нали не си забравила? И изобщо не ти вярвам. Сега ще се сбогуваш с домакините и с Мартен и после ще те заведа у дома.
Софи замръзна, разгневена, изпълнена с негодувание и страх.
Сюзан се усмихваше на гостите, преструвайки се, че е спокойна и весела. Но балът по случай годежа на Лиза, който тя бе подготвила с такова въодушевление, се бе превърнал в най-лошия й кошмар.
Външно Сюзан се усмихваше, но вътрешно кървеше.
Сюзан не бе помислила, че Софи ще дойде на годежния бал на Лиза. И когато я видя, бе колкото развълнувана, толкова и облекчена. Грижата за дъщеря й не познаваше граници. Колкото повече време минаваше, тъй като Софи не се връщаше у дома, капитулирала пред изискванията на Сюзан, толкова повече Сюзан започваше да се страхува, че дъщеря й е много по-силна, отколкото някой би си помислил.
Софи обаче не само бе дошла на бала, но бе нападнала Сюзан с такава ярост, на каквато Сюзан не бе подозирала, че тя е способна.
Като си спомни това, на Сюзан почти й прилоша.
Сюзан поздрави още една двойка, докато си проправяше път през тълпата, изпълнявайки ролята на домакиня. Раздаваше автоматично любезни усмивки и думи и едва ли чуваше и една дума от онези, които биваха отправяни към нея. Само да можеше да намери Софи и да поговори с нея; но инстинктът й подсказваше, че сега не би могла да си проправи път към дъщеря си. Софи бе прекалено разгневена.
Пулсът й се ускори, дланите й овлажняха. Това, което се бе случило със Софи, бе достатъчно лошо, но и Джейк беше тук Когато го намеря, ще го убия. Джейк беше хладнокръвен, невероятно хладнокръвен, за да дойде тук така! Беше му писала още две писма, на които той не бе отговорил, и този път тя се извиняваше за ядния тон на предишните си писма, настоявайки, че сега вече се е променила към по-добро. Този път дори бе признала, че все още го обича… и че винаги ще го обича.
Но този кучи син отново я бе пренебрегнал.
И сега бе дошъл тук. Беше се осмелил да дойде на бал в дома на Бенджамин. Какво се опитваше да направи? Да унищожи брака й, да я унищожи публично?
Разтреперана, лепнала усмивка на лицето си, Сюзан кимна на един приятел на Бенджамин и се скри зад една колона, поемайки жадно въздух. Не можеше да се успокои, не можеше да отпъди убийствените, болезнени думи на Софи от мисълта си, не можеше да се освободи от ужаса, че някой ще познае Джейк и ще я унищожи още веднъж, този път завинаги. В този момент го ненавиждаше повече, отколкото го обичаше… но никога не бе имала по-голяма нужда от него.
Замръзна, когато го зърна с крайчеца на окото си. Джейк се бе облегнал на една колона и отпиваше от чашата с шампанско, същинско въплъщение на мъжка красота, мъжка нехайност и надменно мъжко безразличие. Погледите им се срещнаха. Джейк вдигна чашата си към нея в подигравателна наздравица.
Ярост пробяга по тялото й. Сюзан жадуваше да изтрие с нокти това нахално изражение от лицето му. Но трябваше да въздържи гнева си. Ако някой можеше да й помогне, това беше Джейк. Защото в края на краищата Джейк беше нейната Гибралтарска скала, нейната полуоткъсната котва в бурното море.
Опитвайки се да овладее треперенето, тя се насочи към него… но в следващия миг замря в изненада.
Маркиз Дьо Коно бе спрял до Джейк. За пръв път от години насам Сюзан видя Джейк да се усмихва наистина искрено. Двамата се ръкуваха, а Сюзан ги наблюдаваше с неверие и ужас. Значи се познават? В този миг маркизът дръпна Лиза напред и явно я представи на Джейк. Сюзан почувства как подът под краката й се изплъзва.
Още колко по-лоши случки щяха да станат тази вечер?
Защото тя очакваше Лиза да разкрие истината. Лиза бе виждала не само портрета, който Софи бе направила на Джейк, но и снимката, по която Софи го бе рисувала. Джейк едва ли се беше променил толкова.
Времето застина. Сюзан не можеше да си поеме дъх Знаеше, че животът й върви към пропаст… и че този път нямаше да може да се възстанови.
Но Лиза нито изпищя, нито припадна. Тя кимна учтиво на Джейк, беше доста бледа и изморена, и след миг маркизът се отдалечи заедно с нея. Сюзан се отпусна назад, поемайки си дълбоко дъх.
Вечерта обаче бе едва в началото си. Ами ако маркизът представи Джейк на Бенджамин? Тази възможност изглеждаше ужасна. Той сигурно ще познае Джейк, макар че Лиза не го бе познала.
Сюзан се запъти към него.
Той я видя да идва и се настани по-удобно до колоната, като я гледаше с безсрамен, откровено мъжки поглед, който породи тъмна гореща реакция у Сюзан. Независимо колко уплашена и гневна беше, независимо колко се нуждаеше от неговата помощ, той беше мъжът на всичките й мечти, той беше единственият мъж, когото тя желаеше. Тя искаше да си го върне, и то от момента, когато бе узнала, че е жив.
И щеше да си го върне или да умре, опитвайки се да го постигне.
Сюзан върна мисълта си към това, което я интересуваше в момента — много трудно, защото кръвта течеше така гореща във вените й.
— Какво правиш тук? — изсъска тя. — Ти си луд! Ами ако те познаят?
Белите му зъби блеснаха.
— Джулиан ме покани.
— Джулиан? — Думата едва излезе от гърлото й, задавено от истерия. — Откъде, за бога, го познаваш?
— Приятели сме — усмихна се Джейк — Добри приятели.
— Ами ако те представи на Бенджамин? — извика Сюзан, дори прекалено високо. Тя замръзна, когато разбра, че няколко гости се обръщат да ги погледнат, но след това отново подемат прекъснатите си разговори. Сюзан почервеня и се нахвърли върху Джейк — Проклет да си, че ме поставяш в такова затруднено положение! Може би щеше да е по-добре да си беше останал мъртъв!
— Мислех, че искаш да бъдеш моя жена — подигра се Джейк. — Сигурно няма да си доволна, ако имаш призрак за мъж.
— Що се отнася до мене, аз съм ти жена — прошепна рязко Сюзан, — а ти трудно можеш да минеш за призрак, и двамата го знаем.
— Тогава Бенджамин какъв е?
Бузите на Сюзан бяха станали аленочервени. Тя бе направила някои дискретни проучвания относно законността на положението си.
— Той ми е съпруг.
Джейк избухна в смях.
— Да не искаш да ми кажеш, че си двубрачница, скъпа моя?
— Не беше нарочно, и ти го знаеш — извика тя и стисна юмруци. — Ами ако Сейнт Клер те представи
