на Бенджамин?
— Няма.
— Откъде си така сигурен?
— Защото той знае истинската история. Защото знае кой съм аз в действителност.
Сюзан възкликна.
Джейк се усмихна, но усмивката му не беше приятелска.
— Не съм те лъгал, като казах, че той ми е добър приятел, Сюзан.
Сюзан успя да усмири истерията си.
— Ти си едно проклето копеле, не мога да те понасям.
— Не казваше това в писмата си.
— Защо изкарваш наяве най-лошото у мене?
— Не ми е приятно да ти казвам това, Сюзан, но никой не те кара да постъпваш така, както постъпваш.
Тя не можеше да спечели, нито с него, нито без него.
— Джейк… трябва да поговорим насаме.
Погледът му се спусна по почти голите й гърди.
— Да поговорим?
Въпреки огромните й грижи през ума й минаха различни сценарии. В леглото Джейк бе ненаситен, егоистично взискателен, но и се раздаваше безрезервно. В леглото Джейк щеше да я измори, докато тя не започне да моли за милост, но тя щеше да го измори също така, че той да моли за почивка.
— Проклет да си, не ме дразни — каза тя тихо, не можейки да се сдържи да не оближе устните си.
— Не мога ли да взема това, което ти така добре умееш да даваш?
Сюзан замря на място.
— Ще те чакам в библиотеката в края на коридора — каза тя, обърна се и побягна.
Джейк я наблюдаваше през тежките си замрежени клепачи. Думите от писмата й отекваха в ума му.
Всеки път, щом Джейк получеше някое от писмата й, знаеше, че трябва да го изгори, без да го е отворил, но бе прочел всичките, и то неведнъж.
Някога и той я бе обичал. Чудеше се дали не е затаил тази любов някъде дълбоко в себе си.
Без да откъсва поглед от нея, с ускорен пулс, дишайки неравно, той се отдели от колоната и я последва.
Единствената причина, поради която Джейк бе останал толкова дълго на бала, бе да дразни Сюзан и да я ядосва. Дори да й бе поискал развод толкова отдавна, дори да бе принуден малко след това да избяга от Ню Йорк, изоставяйки нея и дъщеря си, дори да бе мъртъв пред закона, истината бе, че тя все още е негова жена, защото той си беше напълно жив.
Както всеки мъж, независимо какви бяха истинските му чувства към нея, всеки път, когато помислеше за нея и Бенджамин, изпитваше внезапна ярост.
Тя казваше, че го обича. Обичаше ли го, когато сегашният й съпруг се любеше с нея? Обичаше ли го? Джейк можеше да си каже, че това никак не го интересува, можеше силно да се надява, че е истина, но знаеше твърде добре, че тя не вика името му, когато спи с Бенджамин Ралстън.
Спря пред една тежка двойна врата от орехово дърво, която тя бе оставила открехната. Поколеба се, инстинктите му казваха да се обърне и да избяга, но той бутна едното крило и влезе. Сюзан стоеше в стаята, опряла гръб на вратата, застинала като класическа гръцка статуя. И напук на себе си, напук на миналото — също толкова красива.
Някога Джейк бе обожавал красотата й. Някога я бе обичал цялостно. Тя беше всичко, което той не беше, всичко, за което всеки мъж като него си мечтаеше да има за жена. Бе красива, елегантна, аристократична и богата. Тъй като той беше обикновен ирландец, а тя беше от висшето общество, изглеждаше му недостижима, но той се бе оженил за нея и тя му бе родила неговото скъпоценно дете.
Оттогава между тях бе имало много предателства и гняв, много разочарования и много тъга. За двамата. Той не можеше да й прости многобройните любовници, след като вече бяха женени, но може би най-малко можеше да й прости, че се е омъжила за Бенджамин Ралстън седмици след като бе научила, че той е мъртъв.
Понякога, в най-дълбоките нощи, сам с бутилка ирландско уиски, Джейк се питаше какво би станало, ако тя не се бе омъжила повторно, ако Той бе успял да се свърже с нея, ако тя бе отишла при него в Австралия със Софи, както бе планирал още докато беше в затвора, преди да избяга. Мечтаеше за прост живот, в който той ще работи усилено с ръцете си, за да осигури основното за своето семейство. Мечтаеше за любов и смях, за неугасваща страст.
Това беше абсурд. Когато бе трезвен, знаеше, че е така. Сюзан го бе ненавиждала още когато бяха младоженци, защото той я бе откъснал от висшето общество. Как можеше изобщо да мисли, че тя ще бъде щастлива като жена на фермер в австралийската пустош?
Сега тя имаше това, което бе искала да има — място във висшето общество, богат съпруг със синя кръв, богатство и уважение. Джейк се вгледа в нея. Вярваше само наполовина на уверенията й, че още го обича. Вярваше само наполовина на думите и, че би захвърлила всичко заради един обикновен ирландец като него.
Нарочно, но и със съжаление, той се държеше на разстояние от нея.
— Какво искаш да обсъждаме? Какво е толкова важно?
Сюзан намокри устни.
— Софи.
Джейк я загледа втренчено.
— Какво се е случило?
Сюзан преглътна.
— Джейк… ужасно е. Софи съсипва живота си, и аз не мога да я вразумя! Толкова ме е страх. И за да стане още по-лошо… — Изведнъж истински сълзи се посипаха по бузите й, — тя избяга от къщи. Мислех, че ще се върне… но тя ме мрази, Джейк!
Той се приближи до нея и хвана ръцете й, разтърсвайки я.
— Какво, по дяволите, значи това, „избяга от къщи“?
— Точно това! — извика Сюзан — Избяга оттук… дори не знам къде живее!
Той отново я разтърси.
— Защо? Какво си направила? Знам, че е заради тебе!
Сюзан замръзна.
— Проклет да си! Не е заради мене! Искам само най-доброто за нея и съм я насърчавала да прави това, което трябва! — Тя се освободи от ръцете му. Погледите им се срещнаха. — Искам тя да се откаже от незаконната си дъщеря и да я даде за осиновяване на една прекрасна двойка!
Лицето на Джейк стана бяло като стена.
— Какво?
— Софи роди дете. Във Франция. Мисли да не се омъжва и да задържи детето. Но тя не може да направи подобно нещо и двете го знаем. Всички от персонала вече знаят истината… но никой няма да тръгне да клюкарства. Мога да те уверя, защото ще унищожа всекиго, който дръзне да очерня дъщеря ми.
Джейк се хвана за облегалката на един стол, за да остане прав. Лицето му изразяваше неприкрит потрес.
