— Не знаех. Не знаех.
— Как би могъл? Не можеш да очакваш да знаеш всичко за живота ни, след като си се уединил в анонимност някъде в ирландските провинции!
Джейк вдигна глава, шокът започваше да се разнася.
— Бащата. Кой е? — изрева той.
Сюзан се поколеба.
— Кажи ми, по дяволите! — отново изрева той. Стигна с две крачки до Сюзан и я повдигна от пода. После очите му се разшириха. — Деланза е, нали? Нали? — извика той, като я разтърсваше отново.
Сюзан кимна и очите й се напълниха със сълзи.
— Проклет да е — извика Джейк. Пусна я изведнъж на пода. — Забрави за осиновяването, Сюзан. Това копеле ще се ожени за Софи — няма две мнения по този въпрос.
Сюзан побледня, поклащайки глава.
— Не.
Усмивката на Джейк не беше от най-красивите.
— Да — каза той. — Да.
25
Софи най-накрая си възвърна самообладанието и излезе от мястото си зад една колона до вратата към терасата. Знаеше, че Едуард я наблюдава от другия край на залата. Не беше лесно да го убеди, че трябва сама да се сбогува с Хенри.
Сега трябваше да намери Хенри. Софи тръгна бързо към периферията на балната зала, оставяйки терасата отдясно на себе си, с надеждата да избегне всякакви срещи с познати, все още доста по- разтреперана, отколкото би си признала, от всичко, което се бе случило навън. Враждебността на Едуард и гневните му, но въпреки това възбуждащи целувки бяха повече от достатъчни, за да я зашеметят, но въпросът му относно нейната връзка с Хенри бе непростим.
Софи огледа празнуващата тълпа, но никъде не видя Хенри. Страхуваше се, че чувствата му са били наранени от внезапната поява на Едуард и от начина, по който Едуард така собственически я бе отмъкнал със себе си. Хенри щеше да бъде още по-наранен, когато тя му кажеше, че Едуард настоява още сега тя да го заведе при Едуина.
Софи хвърли напрегнат поглед към вратата на балната зала, където за последен път бе видяла Едуард, но него го нямаше. Тя трепна, оглеждайки се неловко наоколо си, защото очакваше той да се появи изневиделица пред нея от сенките на високите папрати. Но не беше там.
Тя нямаше време да се чуди къде е изчезнал. Зърна майка си да влиза в балната зала от другата врата. Софи се обърна рязко и избяга на терасата. Сърцето й биеше твърде силно, тя стискаше юмруци. Едуард й бе казал да се сбогува с всички, с които иска, но тя нямаше намерение да говори пак със Сюзан тази вечер. Може би и никога повече няма да говори с нея.
Тя преглътна огромната топка от тъга, която внезапно бе заседнала на гърлото й. Ярки фенери блестяха в центъра на терасата, която сега бе пуста, а краищата й бяха осветени само от лъчите на пълната луна. Софи се поколеба, пулсът й започна да се успокоява, тя вдъхваше аромата на вечнозелените храсти, натрапчив и гъст. Разбра, че трепери и имаше защо. Вън беше студено, не можеше да стои без наметка или палто. Едуард скоро щеше да дойде да я потърси, ако тя не го намери във фоайето, както бе обещала. Трябваше да направи това, за което бе тръгнала.
Софи се насочи към вътрешността на къщата. Очите й се разшириха. Недалече от мястото, където бе застанала, стоеше Джулиан Сейнт Клер. Без съмнение и той бе сметнал това място за идеално закътано. Защото се навеждаше над една жена и я целуваше страстно… и тази жена трябва да беше Лиза.
Но като си спомни притеснението на Лиза, Софи остана на място, без да помръдва, наблюдавайки страстната прегръдка.
Маркизът се изправи и каза нещо, тихо и безстрастно. Последва движение и Софи дочу звук от удар на длан по нечия буза. После Лиза избяга тичешком от него и профуча покрай Софи, без да я забележи.
Софи обаче бе видяла Лиза достатъчно добре, за да разбере, че се е разплакала. Тя повдигна полата си и хукна подир нея, забравяйки за Хенри и Едуард.
Лиза изтича през балната зала и гостите се обръщаха след нея. Тя не обърна внимание на това, може би беше прекалено развълнувана; изтича нагоре по стълбите в централното фоайе. Софи изтича след нея.
— Лиза! Чакай! Аз съм, Софи!
Лиза не спря. Повдигнала високо полата си, откривайки прасеца и глезена, тя тичаше нагоре по стълбите.
Софи спря на долния край на стълбите, за да си поеме дъх; глезенът ужасно я болеше от тичането през балната зала, но беше твърдо решила да помогне на сестра си. Едуард изникна отнякъде.
— Какво става?
— Не знам — каза тя, все още задъхана. — Лиза е много разстроена. Трябва да ида при нея.
Очите й блеснаха предизвикателно и той не посмя да я спре. Едуард стисна челюст.
— Ще те чакам тук. Ако не дойдеш до петнайсет минути, ще се кача горе да те намеря.
Софи вдигна брадичка.
— Говорех напълно сериозно, като ти казах, че съжалявам, задето съм отделила Едуина от тебе. Нямам намерение пак да бягам.
Усмивката му бе горчива и изпълнена с недоверие. Тя се обърна и хукна нагоре по стълбите, искаше й се това да заличи миналото, да го промени и да го направи съвършено.
Софи спря пред вратата на Лиза, чувайки звук от удар. После се чу друг шум, като от падане на някакви неща, сякаш някой влачи нещо из стаята. Тя не можеше да си представи какво прави Лиза. Софи опита да отвори вратата, като същевременно повика Лиза по име. Но вратата беше заключена.
— Лиза? — Тя почука силно. — Моля те, аз съм, Софи; искам да ти помогна.
Вратата изведнъж се отвори. На прага се появи Лиза, разрешена и явно разстроена.
— Лиза? Какво се е случило?
Лиза протегна ръка и дръпна Софи в стаята. Затвори вратата и я заключи.
Софи видя един куфар на леглото. Дрехи и бельо, явно извадени набързо от местата си, лежаха разпръснати по пода.
— Какво става?
Лиза хвана Софи за раменете.
— Не ме спирай!
Тя плачеше, цялото й лице бе набраздено от сълзи. Едно предчувствие накара Софи да замре на място.
— Лиза — каза тя с прекъсващ се глас, — не прави нищо прибързано.
— Ще избягам! — извика Лиза и отново избухна в сълзи. Обърна гръб на Софи, засъбира дрехи и започна да ги натиква в куфара.
Софи хвана ръката й, спря я и я обърна към себе си, заставайки с лице срещу нея.
— Скъпа… какво се е случило? — залита тя меко.
— Мразя го — каза Лиза, а гърдите й се повдигаха и спускаха тежко. — Никога няма да се омъжа за него. Ще избягам… Софи, ти трябва да ми помогнеш!
Софи отново замръзна. После каза внимателно:
— Нека да седнем и заедно да решим какво трябва да направиш.
— Вече знам какво трябва да направя. И нямам време да говоря! — изкрещя истерично Лиза. — Отказвам да бъда пожертвана пред олтара за такива като него!
— Какво те кара да говориш така? — запита Софи.
Лиза се обърна и започна да затваря куфара.
