Излязоха още танцуващи двойки. Бенджамин изведе Сюзан, но Софи поклати отрицателно глава, когато Хенри я покани да танцуват. За миг тя се поддаде на силния си копнеж и усети невероятно остро колко е самотна Сякаш всички бяха излезли да танцуват тук, валсирайки грациозно като пеперуди… сякаш всеки имаше някого, с когото да се чувства цялостен, с изключение на нея.
Софи изправи гръб. Беше чиста глупост да се самосъжалява сега, когато бе преживяла толкова много.
Внезапно нещо я бодна по тила. Сърцето й спря. Ужас я обзе. И заедно с него едно напрегнато, разтърсващо чувство, което почти би могло да бъде описано като радост.
Софи знаеше, че Едуард е дошъл. В следния миг тя го видя.
Едуард влизаше от преддверието, опустошително красив с черния си фрак, с дълга, но небрежна крачка и с неотклонно впит в нея поглед.
— О, господи — прошепна Софи.
Тя стисна ръката на Хенри. Очите му блестяха от ярост… и той се насочваше право към нея.
24
Софи не можеше да помръдне, независимо че разумът я подтикваше да побегне и да изчезне.
Една предателска част от нея погледна към мъжа, когото обичаше, и почувства свирепо удовлетворение. Не беше ли станало ясно, че тя не може да живее без него?
Едуард спря пред нея, без да се усмихва, а очите му хвърляха искри. Смущението на Софи изкристализира в страх. Той отпусна надолу ъглите на устата си и хвърли поглед към Хенри, който държеше ръката й. После очите му се върнаха към нея.
— Отиваме да поговорим.
Софи си пое дълбоко дъх, но не можа да се успокои.
— Е-Едуард, можем д-да поговорим по-късно…
Ръката му се стрелна напред. Преди Софи да се опомни, той я сграбчи за ръката и я дръпна към себе си. Софи извика.
— По-късно ли? — запита той, едновременно недоверчиво и яростно. — Четири седмици те гоних през Атлантика и сега ми казваш да отложим това за по-късно? — Изражението му беше буреносно. — Не. Ще говорим сега. Ще обсъдим това веднага.
Софи не можа да откаже и кимна, сдържайки риданието си. Какво иска да обсъждат? Факта, че тя бе избягала с Едуина… или женитбата, за която той настояваше?
— Софи — Хенри излезе напред побледнял. Обърна се към Едуард. — Пуснете ръката й, Деланза — каза той с дрезгав глас.
Проявената от Хенри смелост накара Софи да разшири очи.
Едуард се обърна към Хенри и съвършените му черти се разкривиха.
— Махайте се.
Хенри замря.
— Пуснете й ръката. Преди да се видя принуден да направя сцена.
Едуард изведнъж пусна Софи, но видимо кипеше от ярост. Сви юмруци.
— Хайде де — каза той тихо, но заплашително. — Хайде, Мартен. Много ще ми хареса да ви разкъсам на парченца.
Хенри побледня. Софи извика:
— Спрете! — Бе изпаднала в състояние на съвършено неверие. Тези двама мъже се биеха заради нея! Заради нея! Това изглеждаше невъзможно… но беше напълно възможно, беше действителност. — Хенри, аз съм добре. Наистина.
Тя се опита да се усмихне, но не успя.
— Не сте длъжна да отивате с него, Софи — каза Хенри.
— Не — изсумтя Едуард и юмрукът му се озова в опасна близост до носа на Хенри. — Тя трябва да дойде с мене, Мартен… няма никакъв избор. Никакъв. Когато избяга от Франция посред нощ, заедно с дъщеря ми, отказвайки ми всякакви права, тя се отказа от всички свои права.
Софи преглътна и навлажни устните си. Вината я накара да почервенее. Думите му звучаха ужасно — избягала с дъщеря му; отнела му дъщерята… Господи, това беше ужасно. Но защо той не бе проявил повече разбиране, защо се бе показал толкова взискателен? Само да не го обичаше толкова.
— Всяко човешко същество има неотнимаеми права — изстреля Хенри, но на челото му блестеше пот, която се стичаше във веждите.
Едуард се изсмя грубо.
— Адвокатски приказки! Значи знаете, а? Тогава да знаете и това — вие нямате никакви права, когато става дума за Софи, а аз имам всички права като баща на детето й!
Софи местеше поглед от Едуард към Хенри и още не можеше да възприеме факта, че двамата се бият за нея. Тогава усети, че са привлекли наоколо си тълпа. Враждебността между двамата мъже беше очевидна… също както и нейният страх.
Бяха ли дочули разговора помежду им? Въпреки че бе решила да живее като самотна майка, стомахът й се сви от тревога. Не смееше да погледне наоколо си.
— Имам права — каза Хенри с неизмеримо достойнство, сдържайки тона на гласа си. — Защото искам да се оженя за нея.
Едуард побеля като стена. Загледа го втренчено. Минаха може би десетина секунди. И каза мрачно:
— Значи ставаме двама.
Софи погледна към Хенри, който още изглеждаше решителен като настървен булдог. Погледна и към Едуард, чиито ръце явно го сърбяха да се разправи физически с него.
— Хенри, всичко е наред, уверявам ви — каза бързо Софи. — Едуард само иска да поговорим. Ще излезем само за няколко минути, не повече. Едуард… нека да излезем отвън и да продължим този разговор насаме.
Едуард размаха ръка в подигравателен и същевременно гневен жест. Докато Софи минаваше покрай него, оставяйки Хенри с изражение, в което се четеше едновременно съмнение и тревога, тя усети как косата на тила й отново настръхва от смущение. Стомахът й се сви от същия ужас, който не я бе напускал през цялата вечер.
Едва сега тя разбра, че това е било предчувствие за обреченост.
Нощта бе черна и студена. Хиляди звезди блестяха като диаманти в безоблачното пурпурно небе. Софи трепна, когато Едуард я стисна за лакътя. Трябваше да не изостава от гигантските му крачки. Страхуваше се да започне разговор, страхуваше се от това, до което можеха да доведат думите, затова не го запита къде отиват.
Белите камъни на кръговата алея блестяха като перли в светлината на нощните газови фенери. Десетки карета и няколко автомобила се бяха подредили по нея, още много други екипажи бяха паркирани на два и три реда на Пето авеню пред парадния вход. Едуард спря пред една дълга, лъскава черна кола със заоблена предница, отвътре със снежнобяла тапицерия. Преди Софи да се осъзнае, той отвори вратата, бутна я вътре и се качи след нея. Пресегна се над нея, заключи вратата й, обърна се и я погледна.
У нея се надигна паника.
— Не можеш да ме заключиш в тази кола.
— Не мога ли? — Той вдигна едната си вежда. — Току-що го направих.
Софи потрепна и обгърна раменете си.
— Къде отиваме?
— Никъде няма да ходим. Не и докато не сме разрешили нещата помежду си.
Зъбите на Софи тракаха, не толкова от студ, колкото от ужасните му думи. Погледът на Едуард се спусна по почти голите й рамене. Софи се напрегна. Той се спусна още по-надолу, към разкошната извивка на почти голите й гърди, които се издуваха точно над линията на деколтето. Отмести очи.
