— Това е върховният момент в живота на Лиза… след деня на женитбата й. Обещах й, че ще дойда.
— Възхищавам ви се, Софи — каза Хенри.
Софи се почувства неудобно от похвалата, но същевременно бе учудена; тя леко отпусна ръката му, когато влязоха в къщата. Дженсън я посрещна радостно, поемайки наметката й.
— Как е Лиза? — попита го Софи.
— Цял ден й беше лошо, бедничката.
— А майка ми?
— Тя е в кухнята, малко е нервна.
Софи кимна кратко.
— Да вървим — каза тя на Хенри, искаше да избяга в балната зала и да се скрие сред другите гости, преди Сюзан да я е видяла.
— Не съм в кухнята — извика Сюзан и токчетата й отекнаха по мраморния под. — Софи… стой тук!
Но Софи вече бе замръзнала на място. Обърна се бавно с лице към майка си.
Двете се вгледаха една в друга.
— Трябва да говорим още сега — каза Сюзан.
Очите на Сюзан се стрелнаха към Хенри.
— Сър, ще ни извините ли? Искам да поговоря насаме с дъщеря си.
Но Софи не позволи на Хенри да отговори. В нея нахлу ярост и тя се разтрепери.
— Не! Няма какво да си кажем, няма, чуваш ли? Ти си жестока егоистка и не мислиш за нищо друго освен за себе си! — Думите заприиждаха и не можеха да спрат, сякаш някой друг живееше вътре в Софи и говореше вместо нея. — Години наред правех това, което ти искаше… винаги както ти искаше! Искаше да се крия от света, защото съм осакатена, и аз се криех! Разбира се, че не исках да ти създавам притеснения. Искаше да остана неомъжена и аз се съгласих, защото беше по-лесно да се съглася, отколкото да бъда смела и да потърся възможността да намеря любов! Слушах те… вярвах ти! Дори дотолкова ти вярвах, че мислех, че ще обикнеш Едуина, когато я видиш, и дойдох у дома, защото имах нужда от тебе! Но ти ме предаде… предаде ме за кой ли път… и не мисля, че някога ще мога да ти простя това, което ми стори!
Сюзан бе пребледняла като стена.
— Софи… аз те обичам. Всичко, което направих, съм го направила заради тебе.
— Всичко, което си направила — изрече остро Софи, желаейки да се спре, но без да може, — си го направила, защото е било най-доброто за тебе, а не защото е било най-доброто за мене.
Сюзан изхленчи:
— Аз те обичам.
Софи сподави едно ридание.
— А аз обичам Едуина.
Сюзан хвърли поглед към Хенри.
— Той знае, мамо, знае всичко.
— Глупачка — прошепна Сюзан.
— Не… ти си глупачката, защото се опита да ме разделиш от дъщеря ми.
Софи се извърна и побягна. Хенри се затича след нея.
Тя не можеше да спре треперенето си. Чуваше вибриращите звуци на оркестъра, който свиреше в балната зала на първия етаж, както и засилващия се ромон от гласовете на гостите, които ставаха все повече и повече. Не можеше да си спомни някога да е била по-разгневена. Каза си, че ако си държи главата вдигната и се усмихва, никой няма да разбере колко е била разстроена тази вечер или че е казала такива ужасни — но верни — неща на майка си.
Въпреки че схватката бе свършила, тя още не можеше да се успокои. Почувства се дори по-зле. Независимо колко беше наранена и ядосана, Сюзан й беше майка. Част от Софи се чувстваше засрамена за това, което бе изрекла, а друга част я болеше за Сюзан, защото знаеше колко жестоко я бе наранила.
И беше тъжна. Щеше ли да може отново да иде като дъщеря при майка си?
Чувството на леко замайване и гадене, което през цялата вечер владееше Софи, сега се бе усилило. Хенри я хвана под ръка и те слязоха по трите мраморни стъпала в балната зала, огромно помещение с блестящ паркет, бели колони и висок яркожълт таван с изящни махагонови корнизи. Побираше петстотин души. И сега несъмнено гостите не бяха по-малко.
Софи си каза, че ужасното чувство, което я владееше, се дължи на последните пет минути, а не на нещо, което може да се случи по-нататък.
— Мога ли да направя нещо? — запита Хенри.
— Самото ви присъствие ме успокоява, Хенри — каза Софи съвсем искрено. — Съжалявам, че трябваше да присъствате на тази сцена.
Преди той да успее да отговори, оркестърът спря да свири и тълпата изведнъж се умълча.
— Ето я — прошепна някой.
Софи се обърна и ахна, когато видя Лиза на най-горното стъпало в облак от бяла дантела и шифон. Лиза бе толкова красива. Сюзан се усмихваше, а Бенджамин грееше в бащинска гордост. Изражението на маркиза бе мрачно и вкаменено. Софи се стресна. Да не би предстоящият брак с Лиза да му е неприятен? Да не би да се жени насила?
Нещо по-лошо, Лиза се взираше право напред и Софи разбра, че и тя е развълнувана. Усмивката й бе принудена. Когато Бенджамин се прокашля, за да започне речта си, сълзи се появиха в очите й.
Бенджамин започна да представя маркиза, след което щеше да обяви годежа и с това да го направи официален.
Софи не слушаше. Тя се опитваше да хване погледа на Лиза, надявайки се да я успокои някак от разстояние, но Лиза не гледаше никого. Сега Софи я заболя за сестра й вместо за себе си и мислено насърчаваше Лиза да бъде по-бодра. Софи се обърна и хвърли поглед към залата. Видя море от дами в ярки червени, жълти, сини и зелени рокли, сред които тъмнееха черните смокинги и белите ризи на джентълмените. Десетина големи кристални полилеи висяха над главите на гостите и като че ли правеха въздуха да искри.
Погледът й внезапно бе привлечен от един мъж, застанал в периферията на тълпата, но на по-предна линия, близо до вратата за терасата, където стоеше и Софи с Хенри. Софи не можеше да откъсне смаяния си поглед от него. Беше на възрастта на майка й или малко повече, с тъмнозлатиста коса, твърде гъста и твърде дълга, за да бъде елегантна. Беше загорял, висок и строен, извънредно елегантен в черния си смокинг и снежнобелия нагръдник И я гледаше напрегнато.
Софи сведе поглед смутена. Изглеждаше й познат, но не можеше да си спомни кой е, нито си спомняше да се е запознавала с него. Трябва да е приятел на Сюзан или на Бенджамин. Но защо така упорито я гледа?
Изведнъж той отклони погледа си. Софи го видя да се смесва с тълпата. Погледна отново към площадката, където стояха Лиза с маркиза, с баща си и със Сюзан. Тълпата аплодираше. За учудване на Софи Сюзан също се бе загледала в мъжа… и бе пребледняла от смайване.
Маркизът извади от джоба си малка кутийка за бижута и небрежно я отвори. Вдигна я за миг и тълпата ахна, а очите на Софи се разшириха. Пръстенът беше невероятен, очевидно бе безценно наследство, принадлежащо на неговото семейство, огромен рубин, заобиколен от диаманти, който хвърляше искри в балната зала. Когато маркизът го постави на средния пръст на Лиза, тълпата отново започна да аплодира.
Софи също заръкопляска, молейки се Лиза да се свести и да отмени сватбата, докато още е време. Знаеше, че Лиза е права. Сейнт Клер не я обичаше… в действителност той изглеждаше страшно нещастен от този годеж.
Оркестърът започна да свири. Маркизът поведе Лиза за първия танц с безизразно лице, прегърна я и двамата се завъртяха.
Бяха удивителна двойка. Той висок и силен, рус и мъжествен, а тя бледа и крехка, тъмнокоса и невероятно фина. Отекнаха още аплодисменти, които постепенно се засилваха. Само Софи знаеше, наблюдавайки скованото изражение на Лиза, че едва се сдържа да не се разплаче.
