Рилц, немец, когото продуцентът винаги бил смятал за гей.
Елиът излязъл от къщата и се върнал в колата си. Потеглил, за да напусне мястото, но после се отказал. Решил да постъпи както е редно. Обърнал и отново спрял пред вилата. Обадил се в полицията и изчакал отпред да дойдат шерифите.
Хронологията и подробностите от развитието на следствието след този момент щяха да са важни за подготовката на защитата. Според данните в делото Елиът дал на следователите предварителни показания за това как открил двата трупа. После двама детективи го отвели в участъка в Малибу, за да не пречи при разследването на местопрестъплението. По това време не бил арестуван. Оставили го в незаключена стая за разпити, където чакал три безкрайни часа двамата главни детективи най-после да приключат с местопрестъплението и да дойдат в участъка. После провели разговор, който бил записан на видео, но ако се съдеше по разпечатката на записа, която прегледах, това бързо бе преминало в разпит. В този момент най-накрая му съобщили правата и го попитали дали иска да продължи да отговаря на въпросите им. Елиът благоразумно решил да млъкне и поискал адвокат. По-добре късно да вземеш това решение, отколкото никога, обаче щеше да е за предпочитане, ако не беше казал нито дума пред следователите. Просто е трябвало да се позове на Петата поправка и да си държи устата затворена.
Докато следователите обработвали местопрестъплението и продуцентът киснел в стаята за разпити в участъка, детектив от отдел „Убийства“ работел в шерифството в Уитиър и приготвил няколко заповеди за обиск, които били пратени на съдия от Върховния съд и подписани. Те позволили на следователите да претърсят вилата и колата на Елиът и им дали възможност да направят натривки на дланите и дрехите му, за да установят дали по тях има нитрати и микроскопични частици изгорял барут. След като отказал повече да им съдейства, в участъка поставили найлонови торбички върху ръцете му и го закарали в шерифството, където специалист направил анализ на следите от изстрел в криминалистическата лаборатория. Той се изразявал в натриване с химически обработени дискове на дланите и облеклото на Елиът. Когато били обработени от лаборант, натривките от дланите и ръкавите му показали високи нива на остатъчни вещества от изстрел.
Тогава Елиът вече официално бил арестуван по подозрение в убийство. Позволили му да се обади по телефона и той се свързал с личния си адвокат, който на свой ред позвънил на своя състудент Джери Винсънт. Впоследствие прехвърлили арестанта в окръжния затвор и го задържали по обвинение в двойно убийство. Следователите от шерифството се обадили в бюрото за връзки с обществеността на управлението и предложили да свикат пресконференция. Били опандизили голяма риба.
Затворих делото точно когато Сиско спря линкълна пред Арчуей Студиос. На тротоара имаше демонстранти — стачкуващи сценаристи, носещи червено-бели лозунги „Искаме справедлив дял!“ и „Обединени сценаристи!“. На някои бяха нарисувани юмруци, стискащи писалка. Друг лозунг гласеше „Любимият ви цитат? Написал го е сценарист“. На тротоара беше поставена голяма надуваема свиня, пушеща пура. Върху задника й беше жигосана думата „продуцент“. Свинята и повечето лозунги бяха изтъркани клишета и ми се струваше, че след като са хора на перото, демонстрантите биха могли да измислят нещо по-находчиво. Но пък те може би проявяваха такова творчество само когато им се плащаше.
Возех се на задната седалка с оглед представителността ми по време на тази първа среща. Надявах се Елиът да ме види през прозореца на кабинета си и да ме вземе за тежък и важен адвокат. Ала сценаристите видяха линкълн с пътник отзад, помислиха ме за продуцент и щом завихме към студиото, връхлетяха колата с лозунгите си и започнаха да скандират: „Алчно копеле! Алчно копеле!“ Сиско настъпи газта, профуча през тях и неколцина нещастни писачи трябваше да отскочат, за да не бъдат блъснати.
— Внимавай! — сопнах се. — Само това ни трябва, да сгазим някой безработен сценарист.
— Не се бой — спокойно отвърна той. — Винаги се разпръскват.
— Не и този път.
На портала Сиско се приближи достатъчно до будката, за да изравни моя прозорец с вратата. Уверих се, че никой от демонстрантите не ни е последвал на територията на студиото, и спуснах стъклото, за да поговоря с излезлия отвътре охранител. Носеше бежова униформа с тъмнокафява вратовръзка и еполети със същия цвят. Изглеждаше нелепо.
— С какво мога да ви помогна?
— Аз съм адвокатът на Уолтър Елиът. Нямам среща, но трябва спешно да го видя.
— Документите, ако обичате.
Извадих шофьорската си книжка и му я подадох през прозореца.
— В момента представлявам Джери Винсънт. Това е името, което е известно на секретарката на господин Елиът.
Охранителят влезе вътре и затвори плъзгащата се врата. Не знаех дали го направи заради климатика, или за да не ми позволи да чуя разговора. Каквато и да беше причината, скоро той отново отвори вратата и ми подаде слушалката.
— Госпожа Албрект, главната асистентка на господин Елиът, иска да разговаря с вас.
Взех телефона.
— Ало?
— Господин Холър, нали? За какво става дума? Досега господин Елиът контактуваше изключително с господин Винсънт по този въпрос и в календара му няма определена среща.
„Този въпрос“. Странен евфемизъм за обвинение в двойно убийство.
— Госпожо Албрект, предпочитам да не говоря за това на портала. Както се досещате, „този въпрос“ е много деликатен, ако ми позволите да използвам вашите думи. Може ли да дойда в офиса и да се срещна с господин Елиът?
Завъртях се на седалката и погледнах през задния прозорец. Зад моя линкълн чакаха на опашка още две коли. Сигурно не бяха продуценти. Сценаристите ги бяха пуснали да минат безпрепятствено.
— Опасявам се, че това не е достатъчно, господин Холър. Може ли да ви включа на изчакване, докато се свържа с господин Винсънт?
— Няма да се свържете с него.
— Той ще се съгласи да разговаря с господин Елиът, сигурна съм.
— Аз пък съм сигурен, че няма, госпожо Албрект. Джери Винсънт е мъртъв. Тъкмо затова съм тук.
Погледнах отражението на Сиско в огледалото и свих рамене, за да покажа, че не съм имал друг избор, освен да я шашна с новината. Бях възнамерявал да се вмъкна ловко в студиото и лично да съобщя на Елиът, че адвокатът му вече не е сред живите.
— Извинете, господин Холър, казвате, че господин Винсънт е… мъртъв, така ли?
— Точно това казах. И съдът ме назначи за негов заместник. Сега може ли да вляза?
— Да, разбира се.
Върнах слушалката на охранителя и след миг порталът се отвори.
13.
Определиха ни страхотно място на паркинга за ръководния персонал.
Казах на Сиско да ме чака в колата и отидох на срещата сам, с двете дебели папки, които Винсънт беше събрал по делото. Едната съдържаше предадения до този момент от прокуратурата доказателствен материал, включително важните следствени документи и разпечатките на разпитите, а в другата имаше документи и всевъзможни сведения, събрани от Джери през петте месеца работа по случая. От тези две папки бях получил доста добра представа с какво разполага и с какво не разполага обвинението и накъде иска да насочи процеса прокурорът. Оставаше да се върши още работа и липсваха части от аргументите и стратегията на защитата. Имаше вероятност Джери Винсънт да ги е пазил в главата, лаптопа или бележника си, но ако ченгетата не арестуваха заподозрян и не върнеха откраднатите вещи, това нямаше да ми е от никаква полза.
Минах по алея, пресичаща прекрасно поддържана морава и водеща към офиса на Елиът. Планът ми за срещата се състоеше от три части. Първа точка от дневния ред беше да го привлека за свой клиент. След това щях да поискам разрешение да отложа процеса, за да имам време да набера инерция и да се подготвя. И накрая трябваше да видя дали продуцентът разполага с някое от нещата, липсващи в защитната
