работи, господин адвокат.
— Празни ли? Някои от тези хора са го заплашвали, когато са ги отвеждали в затвора. Може да са пуснали някой от тях. Някой може току-що да е излязъл и да е изпълнил заплахата си. А може да са поръчали убийството му от затвора. Има много възможности и не бива да се пренебрегват като празни работи. Не разбирам вашето отношение.
Бош се усмихна и поклати глава. Спомних си, че баща ми правеше същото, когато се канеше да каже на мен, петгодишния, че нещо не съм разбрал.
— Изобщо не ме интересува мнението ви за моето отношение. Ще проверим вашите улики. Но аз търся нещо малко по-актуално. Нещо от текущите дела на Винсънт.
— Е, тук не мога да ви помогна.
— Можете, естествено. Сега всички дела са ваши. Предполагам, че ги преглеждате и се срещате с новите си клиенти. Ще се натъкнете, ще видите или чуете нещо, което не пасва, което не ви се струва наред, което може би ще ви поуплаши. И тогава ще ми се обадите.
Вперих очи в него, без да отговоря.
— Човек никога не знае — продължи той. — Това може да ви спаси от…
После сви рамене и не довърши, но мисълта му беше ясна. Опитваше се да ме подплаши, за да ме накара да му окажа далеч по-голямо съдействие, отколкото позволяваше съдия Холдър и отколкото смятах, че е редно.
— Едно е да ви разкривам информация от закрити случаи — отвърнах. — И съвсем друго — да ви издавам, сведения от текущи дела. Пък и знам, че искате много повече от самите заплахи. Смятате, че Джери се е натъкнал на нещо или е знаел нещо, заради което са го убили.
Бош — не сваляше очи от мен — бавно кимна. Аз се предадох пръв.
— Какво ще кажете за известна взаимност, детектив? Какво ви е известно и не ми го разкривате? Какво е имало в лаптопа, че е било толкова важно? Какво е имало в папката?
— Не мога да разговарям с вас за следствие, което се води в момента.
— Вчера можехте, когато ме попитахте за ФБР.
Той ме погледна и присви тъмните си очи.
— Не съм ви питал за ФБР.
— Стига де. Попитахте дали е имал федерални дела.
Защо ще го правите, ако няма някаква федерална връзка? Предполагам, че се отнася за ФБР.
Бош се поколеба. Имах чувството, че съм познал и съм го приклещил в ъгъла. Като бях споменал Бюрото, го бях накарал да си мисли, че знам нещо. Сега щеше да му се наложи да даде, за да получи.
— Този път вие сте пръв — казах.
Той кимна.
— Добре, убиецът е взел мобилния телефон на Джери Винсънт — или от трупа му, или защото е бил в куфарчето му.
— Ясно.
— Вчера, точно преди да се срещнем с вас, получих разпечатките на телефонните му разговори. В деня на убийството три пъти са го търсили от Бюрото. Четири дни по-рано са му звънили още два пъти. Разговарял е с някого там. Или те са разговаряли с него.
— Кой?
— Не мога да кажа. Всички изходящи разговори от Бюрото се водят на главния телефон. Знам само, че са му се обаждали от Бюрото, без имена.
— Колко дълги са били разговорите?
Бош отново се поколеба, неуверен каква част да ми разкрие. Погледна бележника в ръката си и видях, че неохотно решава да ми каже още нещо. Щеше да се ядоса, когато установеше, че нямам какво да му дам в замяна.
— Всички са били кратки.
— Колко кратки?
— Никога повече от минута.
— Тогава може просто да са бъркали номера.
Детективът поклати глава.
— Прекалено често. Искали са нещо от него.
— Някой от там питал ли е за полицейското разследване?
— Още не.
Замислих се за всичко това и свих рамене.
— Е, може да го направят и тогава ще узнаете.
— Да, а може да не го направят. Не е в техния стил, ако разбирате какво искам да кажа. Сега е ваш ред. Какво знаете за федералната връзка?
— Нищо. Потвърдих, че Винсънт не е имал федерални дела.
Лицето на Бош потъмня: осъзнаваше, че съм го изиграл.
— Искате да кажете, че не сте открили федерални връзки, така ли? Даже визитка на човек от Бюрото в кантората?
— Точно така. Нищо.
— Носеше се слух, че федерален състав съдебни заседатели разследвал корупция в щатските съдилища. Знаете ли нещо за това?
Поклатих глава.
— Не съм работил цяла година.
— Благодаря за помощта.
— Вижте, детектив, не разбирам. Защо не може просто да им позвъните и да ги попитате кой се е обаждал на жертвата? Не е ли това начинът за водене на следствие?
Бош се усмихна, като че ли разговаряше с дете.
— Ако искат да знам нещо, те ще ме потърсят. Ако им се обадя, просто ще ме отсвирят. Ако е било в рамките на разследване на корупция и те продължават да работят по случая, вероятността да разговарят с местно ченге е нищожна, меко казано. А ако са го убили заради тях, вероятността е нулева.
— Как така ще го убият заради тях?
— Казах ви, търсили са го нееднократно. Искали са нещо. Притискали са го. Някой друг може да е научил за това и да е решил, че го заплашва опасност.
— Прекалено много догадки за някакви си пет телефонни разговора, които общо дори не правят пет минути.
Бош повдигна бележника.
— Тоя списък също е само догадки.
— Ами лаптопът?
— Какво по-точно?
— Да не би всичко да е заради него, заради нещо в него?
— Вие ми кажете.
— Как да ви кажа, след като нямам представа какво е имало вътре.
Той кимна и се изправи.
— Приятен ден, господин адвокат.
И излезе. Взе бележника, разбира се. Останах да се чудя дали ме предупреждаваше, или ме разиграваше.
16.
Лорна и Сиско пристигнаха заедно петнайсет минути след заминаването на Бош. Събрахме се в кабинета на Винсънт. Аз седнах на бюрото на убития адвокат, а те се настаниха един до друг пред него. Проведохме поредното обсъждане, в което разгледахме делата, постигнатото предишната вечер и какво остава за вършене.
Заедно със Сиско вчера бях посетил единайсет от клиентите на Винсънт, като привлякох осем от тях и
