— Не съм сигурен, че мога да имам доверие на човек, който не пие поне от време на време.
— Аз съм твой адвокат. Можеш да ми имаш доверие.
— Имах доверие и на предишния, а я виж какво се случи с него!
— Не ме заплашвай, Уолтър. Просто ми разкажи историята.
Той отпи голяма глътка и остави чашата си на масата прекалено рязко. После се огледа, за да види дали някой в ресторанта е забелязал. Стори ми се, че всичко това е театър. Всъщност проверяваше дали не ни наблюдават. Обходих своето зрително поле, доколкото можех, без да го правя очевидно. Не видях Бош, нито друг, когото да определя като ченге.
Елиът започна разказа си.
— Когато пристигнеш в Холивуд, няма значение кой си и откъде идваш, стига да носиш едно нещо в джоба си.
— Пари.
— Точно така. Преди двайсет и пет години пристигнах тук и имах пари. Отначало ги вложих в няколко филма, а после и в едно загубено студио, което никой не ебаваше за нищо. И го направих конкурентоспособно. Още пет години и вече няма да приказват за Голямата четворка. А за Голямата петорка. Арчуей ще се нареди до Парамаунт, Уорнърс и останалите.
Не очаквах, че ще се връщаме чак двайсет и пет години назад.
— Добре, Уолтър, всичко това за успеха ти ми е ясно. Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че парите не бяха мои. Когато пристигнах тук, не носех собствените си пари.
— Нали фамилията ти притежавала фосфатна мина или спедиторска компания във Флорида?
Той кимна.
— Вярно е, но зависи какво разбираш под „фамилия“.
Осени ме със закъснение.
— За мафията ли говориш, Уолтър?
— Говоря за една организация с огромен оборот във Флорида, която се нуждаеше от законен бизнес, за да изпира печалбите си, и подставени лица, които да ръководят видовете бизнес. Аз бях счетоводител. Бях едно от тези подставени лица.
Вече лесно можех да до наредя пъзела. Флорида преди двайсет и пет години. Зенитът на безпрепятствения приток на кокаин и пари.
— Пратиха ме на запад — продължи Елиът. — Имах легенда и куфари, пълни с пари. И обичах киното. Биваше ме да избирам филмите и да ги произвеждам. Поех Арчуей и го превърнах в компания за милиарди долари. И после жена ми…
Изражението му стана тъжно.
— На сутринта след дванайсетата ни годишнина, когато брачният договор тъкмо я беше направил моя съсобственичка, тя ми каза, че ме напускала. Щяла да поиска развод.
Кимнах. Разбирах. Брачният договор даваше на Мици Елиът половината от акциите на Уолтър Елиът в Арчуей Студиос. Само че той беше подставено лице. Акциите му всъщност принадлежаха на организацията, а тя не беше от онези организации, които ще допуснат половината им инвестиции да си излязат през вратата в пола.
— Опитах се да я разубедя. Не искаше да ме чуе. Беше влюбена в онова нацистко копеле и си мислеше, че той ще я защити.
— Организацията е наела убиец.
Почувствах се адски странно да произнеса тези думи. Огледах се и обходих ресторанта с очи.
— Не се предполагаше, че точно тогава ще отида във вилата — каза Елиът. — Съобщиха ми да стоя надалеч, да си осигуря непоклатимо алиби.
— Тогава защо отиде?
Той ме погледна в очите.
— Защото още я обичах. Не знам защо. Желаех я. Бях готов да се боря за нея. Отидох, за да се опитам да го предотвратя, навярно да се превърна в героя, да спася положението и да си я върна. Не знам. Нямах план. Просто не исках да се случи. Затова отидох там… но беше късно. Когато стигнах, и двамата бяха мъртви. Ужасно…
Елиът се взираше в спомена, може би виждаше сцената в спалнята в Малибу. Сведох очи към бялата покривка. Адвокатът никога не очаква клиентът да му каже цялата истина. Части от нея, да. Но никога студената, суровата и абсолютна истина. Трябваше да имам предвид, че продуцентът е пропуснал отделни моменти. Но и онова, което ми беше казал, ми стигаше засега. Идваше ред да поговорим за подкупа.
— И после е дошъл Джери Винсънт — подсказах му.
— Да.
— Разкажи ми за подкупа.
— Няма много за разказване. Фирменият ми адвокат ме свърза с Джери и всичко вървеше нормално. Договорихме се за хонорара и после той дойде при мен, това беше в началото, някъде преди пет месеца, и каза, че към него се обърнал някой, който можел да пробута наш човек за съдебен заседател. Каквото и да се случело, той твърдо щял да държи за оправдателна присъда, но и щял да работи в полза на защитата по време на обсъждането. Щял да е сладкодумец, опитен в убеждаването — а бе изпечен мошеник. Обаче имаше една уловка. Щом задействахме тази схема, трябваше да започнем по график, за да може този човек да попадне като съдебен заседател на моя процес.
— И вие сте приели предложението.
— Да. Това беше преди пет месеца. По онова време нямах някаква сериозна защита. Не бях убил жена си, но шансовете като че ли не бяха на моя страна. Нямахме сребърен куршум… и ме беше страх. Бях невинен, обаче виждах, че ще ме осъдят. Затова приехме предложението.
— Колко?
— Сто хиляди в аванс. Както сам си установил, Джери ги изплати чрез своите хонорари. Разду възнаграждението си, аз му платих и после той плати за съдебния заседател. Ако при обсъждането съдебните заседатели не стигнеха до единодушно решение, щях да дам още сто бона, а за оправдателна присъда щяха да са двеста и петдесет. Джери ми каза, че тези хора го били правили и по-рано.
— Подставен съдебен състав ли имаш предвид?
— Да, така се изрази той.
Помислих си, че от ФБР може да са надушили за предишните машинации и затова да са потърсили Винсънт.
— Джери ли е бил адвокат и в предишните случаи?
— Той не ми каза и аз не съм го питал.
— Някога да ти е споменавал, че ФБР души около твоето дело?
Елиът се отдръпна, сякаш току-що съм казал нещо отвратително.
— Не. Това вярно ли е?
Изглеждаше уплашен.
— Не знам, Уолтър. Просто ти задавам въпроси. Но Джери ти е казал, че ще отложи процеса, нали?
Клиентът ми кимна.
— Да. Онзи понеделник. Каза, че нямало нужда от нашия човек. Той имал сребърния куршум и щял да спечели процеса сам.
— И затова са го убили.
— Това трябва да е. Такива хора едва ли ще ти позволят да си промениш намеренията и да им извъртиш номер.
— Какви хора? Организацията ли?
— Не знам. Просто такива хора. Който и да върши такива неща.
— Казвал ли си на някого, че Джери ще отложи процеса?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен.
— Тогава на кого е казал Джери?
— Няма откъде да знам.
