да е начин е свързано със защитата, аз ще…
Проврях се покрай него и го изпреварих. Нямаше нужда да слушам останалото.
— Давай в този дух, Джеф — казах на влизане в залата.
Не забелязах Столуорт и се надявах, че е излязъл да чака в коридора, както му бях казал. Когато стигнах на масата на защитата, Елиът само дето не викна.
— Какво става?!
Дадох му знак да говори по-тихо и зашепнах:
— Заседател номер седем не се появил днес и след като направил проверка, съдията установил, че е измамник.
Клиентът ми се вцепени, все едно някой току-що е опрял нож за писма в гърба му.
— Боже мой, какво значи това?
— За нас — нищо. Процесът продължава с резервен съдебен заседател на негово място. Но ще разследват кой е номер седем и да се надяваме, Уолтър, че това няма да ги отведе до теб.
— Не виждам как би могло. Но сега не можем да продължим. Трябва да спреш процеса. Поискай съдията да го обяви за невалиден.
От умолителното му изражение разбрах, че изобщо не е вярвал в собствената си защита. Разчиташе единствено на подставения съдебен заседател.
— Съдията реши да продължи процеса. Трябва да се задоволим с каквото имаме.
Елиът прокара треперещата си длан по устните си.
— Не се бой, Уолтър. В добри ръце си. Ще спечелим процеса и със собствени средства.
В този момент секретарката призова за тишина, съдията изкачи стъпалата към банката и каза високо:
— Добре, продължаваме с делото „Щатът Калифорния срещу Уолтър Елиът“. Да влязат съдебните заседатели.
48.
Първият свидетел на защитата беше Хулио Мунис, видеооператорът на свободна практика от каньона Топанга, който изпреварил останалите представители на местните медии и стигнал преди тях при къщата на Елиът в деня на убийството. С въпросите си бързо установих как си изкарва прехраната. Мунис не работеше за мрежа или местен новинарски канал. Подслушваше полицейските радиочестоти от дома и колата си и засичаше адреси на местопрестъпления и интересни полицейски ситуации. Отиваше там с видеокамерата си, снимаше репортажи и после ги продаваше на телевизионните канали, които не са пратили свои хора. В случая с Елиът за него всичко започнало, когато чул, че пращат следствена група от отдел „Убийства“, и отишъл на адреса с камерата си.
— Господин Мунис, какво направихте, когато стигнахте там? — попитах.
— Ами, извадих камерата и почнах да снимам. Забелязах, че са качили някой на задната седалка на патрулката, и си помислих, че е заподозрян. Затова го снимах и после снимах шерифите, дето опасваха района с полицейска лента, такива неща.
Представих заснетата от Мунис дигитална видеокасета като първото си веществено доказателство и поставих пред ложата видеоекран и плеър. Заредих касетата и натиснах бутона. Тя беше предварително настроена да започне от момента, в който Мунис е снимал къщата на Елиът. Наблюдавах съдебните заседатели и видях, че гледат записа много внимателно. Самият аз вече бях запознат с него — бях го гледал няколко пъти. На него Уолтър Елиът седеше на задната седалка на патрулната кола. Тъй като Мунис снимаше под ъгъл надолу, ясно се виждаше отпечатаното върху покрива означение 4А.
Обективът рязко се прехвърли от колата към шерифите, опасващи къщата с полицейска лента, после се върна върху патрулката. Този път детективите Кайндър и Ериксън извеждаха Елиът навън. Свалиха му белезниците и го поведоха към къщата.
Спрях записа с дистанционното управление и го върнах на мястото, където Мунис снимаше отблизо моя клиент в колата. Превъртях напред и после замразих кадъра, за да покажа на съдебните заседатели Елиът, който седеше наведен напред, защото ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба.
— Добре, господин Мунис, бих искал да насоча вниманието ви към покрива на патрулната кола. Какво виждате отпечатано отгоре?
— Виждам означението на колата. „Четири А“ или „четири алфа“, както казват по радиостанцията шерифите.
— Познавате ли това означение? Виждали ли сте го по-рано?
— Ами, аз често слушам полицейската честота, тъй че познавам означението „четири алфа“. И даже бях виждал тая патрулка по-рано същия ден.
— При какви обстоятелства?
— Слушах полицейската честота и чух за престрелка в щатския парк Малибу Крийк. И отидох да снимам там.
— В колко часа беше това?
— Към два през нощта.
— Значи около десет часа преди да снимате действието около къщата на Елиът, сте отишли да снимате стрелбата в парка, така ли?
— Точно така.
— И същата кола с означение „четири алфа“ е участвала в този първи инцидент?
— Да, когато най-накрая го заловиха, откараха заподозрения с „четири алфа“. Същата кола.
— Приблизително по кое време се случи това?
— Трябва да е било чак към пет сутринта. Беше дълга нощ.
— Заснехте ли случилото се?
— Да. Записът е отначало на същата касета.
Той посочи замразения кадър на екрана.
— Тогава да го видим — казах аз.
Натиснах бутона за връщане на дистанционното управление. Голанц моментално скочи, възрази и помоли за консултация при съдията. Стантън ни даде знак и аз взех със себе си свидетелския списък, който бях внесъл в съда преди две седмици.
— Ваша чест — гневно започна прокурорът. — Защитата за пореден път се опитва да ни измами. Нито в доказателствения материал, нито където и да е другаде няма признаци за намерението на господин Холър да разгледа някакво друго престъпление със същия свидетел. Възразявам срещу представянето на този запис.
Спокойно плъзнах свидетелския списък пред съдията. Според правилата за доказателствения материал трябваше да посоча всеки свидетел, когото възнамерявам да призова, и да дам кратко обобщение на показанията, които очаквам от него. Хулио Мунис присъстваше в списъка ми. Обобщението беше кратко, но обхващаше всичко.
— Тук ясно се казва, че той ще свидетелства за запис, заснет от него на втори май, деня на убийството — заявих. — Записът от парка е направен в деня на убийството, втори май. Списъкът е внесен преди две седмици, ваша чест. Господин Голанц е можел да разговаря с този свидетел и да провери записите му. Очевидно не го е направил.
Съдията проучи свидетелския списък за миг и кимна.
— Възражението се отхвърля. Можете да продължите, господин Холър.
Върнах се, превъртях записа и го пуснах. Съдебните заседатели продължаваха да гледат с неотслабващо внимание. Образите на нощния запис бяха по-зърнести и сцените подскачаха повече от тези на предишния.
Накрая се появи мъж със закопчани зад гърба ръце, вкарваха го на задната седалка на патрулен автомобил. Един шериф затвори вратата и удари два пъти по покрива. Колата потегли и мина точно пред камерата. В този момент отново замразих кадъра.
Зърнестият образ на патрулката едновременно показваше мъжа на задната седалка и покрива на колата.
