— Да. Не бива да е зад вас, когато шофирате.
— Шериф, освен това забелязах на записа, че не сте поставили на дланите на господин Уимс найлонови торбички или нещо от този род, преди да го качите в патрулната кола. Защо?
— Не смятах, че е нужно.
— Защо?
— Понеже нямаше да има съмнение. Имаше категорични доказателства, че е стрелял с притежаваните от него оръжия. Нямахме намерение да му правим барутни натривки.
— Благодаря ви, шериф Столуорт. Надявам се, че ще имате възможност да поспите.
Седнах и оставих свидетеля на Голанц. Той бавно се изправи и застана на катедрата. Вече знаеше точно накъде съм се насочил, ала не можеше да направи нищо, за да ми попречи. Но трябваше да му отдам дължимото. Той откри миниатюрна пукнатина в разпита ми и се опита да се възползва максимално от нея.
— Шериф Столуорт, приблизително колко време чакахте да поправят колата ви в гаража?
— Около два часа. Само двама души работеха нощна смяна и имаха много работа.
— Останахте ли при колата си през цялото това време?
— Не, седнах на едно бюро в офиса и написах доклада за ареста на Уимс.
— По-рано свидетелствахте, че каквато и да е процедурата, общо взето разчитате на хората в гаража да поддържат колите ви чисти, нали?
— Да.
— Трябва ли изрично да молите за това, или работниците в гаража сами чистят и поддържат автомобилите?
— Никога не съм ги молил. Те просто го вършат, това им е работата.
— А знаете ли дали служителите в гаража не са почистили или дезинфекцирали колата през онези два часа, докато не сте били при колата си и сте пишели доклада?
— Нямам представа.
— Може да са го направили, без вие непременно да разберете, нали така?
— Да.
— Благодаря ви, шериф.
Поколебах се, но се изправих зад катедрата.
— Шериф Столуорт, споменахте, че им е отнело два часа, за да ремонтират колата, защото са били само двама и са имали много работа, нали?
— Да, така е.
Произнесе го с такъв глас, все едно искаше да каже: „Господи, писна ми от вас“.
— Значи няма особена вероятност да са отделили време, за да почистят колата ви, след като вие не сте ги помолили за това, нали така?
— Не знам. Трябва да попитате тях.
— Помолихте ли ги изрично да почистят колата ви?
— Не.
— Благодаря ви, детектив.
Седнах. Голанц се отказа от повече въпроси.
Наближаваше обяд. Съдията разпусна съда, но ни даде само четирийсет и пет минути почивка, за да компенсира времето, изгубено сутринта. Нямах нищо против. Беше ред на моята звездна свидетелка и колкото по-скоро я призовях на скамейката, толкова по-бързо клиентът ми щеше да бъде оправдан.
49.
Доктор Шамирам Арсланян беше изненадваща свидетелка. Не от гледна точка на присъствието й на процеса — все пак фигурираше в свидетелския списък по-отдавна, отколкото се занимавах с делото аз. А от гледна точка на външния й вид и личността й. Името и произходът й караха човек да си я представя сериозна, мургава и потънала в науката си. С бяла лабораторна престилка и коса, вдигната на кок. Само че тя изобщо не отговаряше на този образ. Жизнерадостна синеока блондинка с весел нрав и непринудена усмивка, тя не беше просто фотогенична. А телегенична. Изразяваше се ясно и говореше уверено, без изобщо да е арогантна. С една дума, беше приятна — свидетел, за какъвто мечтае всеки адвокат. При това — експерт по криминалистика.
Бях прекарал по-голямата част от уикенда с Шами, както предпочиташе да я наричат. Бяхме обсъдили следите от изстрел в делото Елиът и показанията, които щеше да даде за защитата тя, както и въпросите, които можеше да очаква от Голанц. Всичко това беше отложено за толкова напреднала фаза от играта, за да избегнем проблемите, свързани с предаването на доказателствения материал. Ето защо я бях държал на тъмно за сребърния куршум чак до последния възможен момент.
Нямаше съмнение, че е звезда под наем. Беше водила предаване по Съдебната телевизия за собствените си подвизи. Когато я заведох на вечеря в „Палмата“, на два пъти я спираха да й искат автограф и си говореше на малко име с двама телевизионни шефове, които дойдоха да я поздравят на масата ни. И взимаше хонорар като звезда. За четири дни в Лос Анджелис, през които да проучи веществените доказателства, да се подготви и да даде показания, щеше да получи десет хиляди долара, плюс режийните. Добра работа, ако можеш да си я уредиш, а тя можеше. Беше известно, че проучва многобройните предложения и избира само онези, в които е твърдо убедена, че е допусната много сериозна съдебна грешка. Освен това не е зле да участваш в дело, което привлича вниманието на националните медии.
След първите десет минути с нея вече знаех, че ще си струва и последния цент, който й плаща Елиът. Щеше да е двоен проблем за обвинението. Излъчването й щеше да спечели съдебните заседатели, а фактите й щяха да подпечатат сделката. Процесът до много голяма степен зависи от свидетелите, а не от това какво разкриват техните показания. Номерът е да продадеш аргументите си на съдебните заседатели, а Шами можеше да продаде и изгорели кибритени клечки. Експертът по криминалистика на прокуратурата беше лабораторен плъх с излъчване на епруветка. Моята свидетелка беше водила телевизионно предаване, наречено „Химически зависими“.
Когато моята дългокоса свидетелка се появи от дъното, чух тихо жужене в съдебната зала — тя привличаше всички погледи, докато минаваше по централната пътека. Пресече опитното поле и се насочи към свидетелската скамейка. Носеше морскосин костюм, който плътно обхващаше формите й и подчертаваше водопада от руси къдрици по раменете й. Даже съдия Стантън изглеждаше заслепен и помоли съдебния шериф да й донесе чаша вода още преди да се е заклела. Не беше питал лабораторния плъх на обвинението дали иска нещо.
След като съобщи името си и го произнесе по букви, и се закле да казва истината и само истината, аз се изправих зад катедрата с бележника си.
— Добър ден, доктор Арсланян. Как сте?
— Много добре, благодаря.
В гласа й се долавяха слаби нотки южняшки акцент.
— Преди да поговорим за биографията ви, искам веднага да изясним нещо. Вие сте платена консултантка на защитата, нали така?
— Да. Плаща ми се да съм тук, а не да свидетелствам за каквото и да е друго, освен собственото ми мнение — независимо дали е изгодно за защитата. Това е сделката и аз никога не я променям.
— Добре, разкажете ни откъде сте, докторе.
— В момента живея в Осининг, щата Ню Йорк. Родена съм и израснах във Флорида и съм прекарала доста години в района на Бостън, учих в едно или друго училище.
— Шамирам Арсланян. Това не звучи като име на човек от Флорида.
Тя се усмихна сияйно.
— Баща ми е стопроцентов арменец. Тъй че това ме прави наполовина арменка, наполовина флоридчанка, предполагам.
— Какъв опит имате в криминалистиката?
— Ами, имам две научни степени. Получих магистърска степен по инженерна химия от Масачузетския технологичен институт. После защитих дисертация по криминалистика и колежът „Джон Джей“ в Ню Йорк ме
