— Господин Мунис, какво е означението на покрива на патрулката?
— Пак е „четири А“ или „четири алфа“.
— Къде седи мъжът, когото откарват?
— Отдясно на задната седалка.
— Ръцете му закопчани ли са с белезници?
— Ами, бяха, когато го вкарваха в колата. Заснех го.
— Закопчани зад гърба му, нали така?
— Точно така.
— Не е ли в същата поза и на същото място в патрулката като господин Елиът, когато сте го заснели осем часа по-късно?
— Да. В абсолютно същата поза.
— Благодаря ви, господин Мунис. Нямам повече въпроси.
Голанц се отказа от разпита на свидетеля. Нищо в свидетелските му показания не можеше да се атакува и видеозаписът не лъжеше. Мунис слезе от свидетелската скамейка. Казах на съдията, че искам да оставя екрана за следващия свидетел и призовах шериф Тод Столуорт.
Когато влезе, Столуорт изглеждаше още по-разгневен. Това ме радваше. Освен това изглеждаше изтощен и униформата му сякаш беше увехнала върху тялото му. Върху единия ръкав на ризата му имаше черно петно, навярно от някаква схватка през нощта.
Бързо установих самоличността му и факта, че е шофирал автомобил „четири алфа“ в участъка в Малибу през първата смяна в деня на убийството на Мици Ели-ът и Йохан Рилц. Преди да му задам следващия въпрос, Голанц отново възрази и помоли за консултация при съдията. Когато се приближихме до банката, той разпери ръце, сякаш питаше „Каква е тази работа?“ Стилът му вече започваше да ми омръзва.
— Ваша чест, възразявам срещу този свидетел. Защитата го е включила в свидетелския списък сред множеството шерифи, които са били на местопрестъплението, и той няма връзка с делото.
Пак бях приготвил свидетелския списък. Този път ядосано го шляпнах пред Стантън и прокарах показалец по колоната, докато не стигнах до Тод Столуорт. Намираше се сред още петима шерифи, които бяха присъствали на местопрестъплението във вилата на Елиът.
— Ваша чест, ако съм крил Столуорт, значи съм го крил пред очите на всички. Той ясно е вписан в графата на органите на реда. Обяснението е същото като преди. Тук пише, че ще свидетелства за случилото се на втори май. Написал съм само това, защото изобщо не съм разговарял с него. Сега за пръв път ще чуя това, което има да каже.
Голанц поклати глава и се опита да запази самообладание.
— Ваша чест, защитата още от самото начало на процеса разчита на хитрости и измами, за да…
— Господин Голанц — прекъсна го съдията, — не казвайте нещо, което не можете да докажете и което ще ви вкара в неприятности. Този свидетел, също като предишния, когото призова господин Холър, фигурира в списъка от две седмици. Черно на бяло. Имали сте всички възможности да проверите какво ще кажат тези хора. Ако не сте се възползвали от тях, решението си е било ваше. Но това не е нито хитрост, нито измама. Мерете си думите.
За миг прокурорът остана със сведена глава, после каза тихо:
— Ваша чест, обвинението моли за кратко прекъсване.
— Колко кратко?
— До един часа.
— Не бих казал, че два часа са „кратко прекъсване“, господин Голанц.
— Ваша чест — обадих се. — Възразявам срещу каквото и да е прекъсване. Прокурор Голанц просто иска да ми вземе свидетеля и да обърне показанията му в своя полза.
— Сега пък аз възразявам срещу това — тросна се прокурорът.
— Вижте, никакво прекъсване, никакво протакане и край на препирните — отсече съдията. — Вече изгубихме по-голямата част от сутринта. Възражението се отхвърля. Върнете се на местата си.
Подчинихме се и аз пуснах трийсетсекунден откъс от видеозаписа, който показваше вкарването на окования в белезници мъж на задната седалка на патрулен автомобил „четири алфа“ в щатския парк Малибу Крийк. Замразих образа на същото място като по-рано, точно когато колата минаваше пред камерата. Оставих го на екрана и продължих разпита на свидетеля.
— Шериф Столуорт, вие ли управлявате този автомобил?
— Да.
— Кой е мъжът на задната седалка?
— Ели Уимс.
— Забелязах, че му поставят белезници, преди да го вкарат в колата. Защо? Защото е арестуван ли?
— Да.
— За какво е арестуван?
— Първо, за опит да ме убие. Освен това е обвинен в незаконна стрелба с огнестрелно оръжие.
— Колко незаконни изстрела е произвел?
— Не си спомням точния брой.
— Не са ли били деветдесет и четири?
— Може. Бяха много. Направо вдигна на крак всичко наоколо с тая стрелба.
Столуорт беше уморен и унил, но не се колебаеше в показанията си. Нямаше представа какво е значението им за делото Елиът и явно не се опитваше да помогне на обвинението, като отговаря кратко и неотзивчиво. Сигурно се сърдеше на прокурора, задето не му е съдействал.
— Значи сте го арестували и сте го закарали в недалечния участък Малибу, така ли?
— Не, закарах го чак в окръжния затвор в центъра, където можеха да го приемат в психиатричното отделение.
— Колко време отне това? Пътуването, искам да кажа.
— Около час.
— И после в Малибу ли се върнахте?
— Не, първо закарах алфата на ремонт. Уимс беше прострелял страничния прожектор. Докато бях в центъра, отидох в гаража и помолих да сменят разбитата част. Това отне остатъка от дежурството ми.
— И кога върнахте колата в Малибу?
— В края на дежурството. Предадох я на колегите от дневната смяна.
Погледнах записките си.
— Това трябва да са били шерифи… Мъри и Харбър, нали?
— Точно така.
Столуорт се прозя и в залата се разнесе тих смях.
— Знам, че отдавна вече би трябвало да сте в кревата, шериф. Няма да ви отнема още много време. Когато предавате колата от смяна на смяна, почиствате ли я? Или може би я дезинфекцирате по някакъв начин?
— Би трябвало. Реалистично погледнато, освен ако някой не е повърнал на задната седалка, никой не го прави. Колите излизат от ротация веднъж-дваж пъти седмично и момчетата от гаража ги почистват.
— Ели Уимс повърна ли във вашата кола?
— Не, доколкото знам.
Отново смях. Погледнах Голанц. Той изобщо не се усмихваше.
— Добре, шериф Столуорт, да видим дали съм ви разбрал правилно. Онази нощ Ели Уимс е арестуван за стрелба по вас и за произвеждане най-малко на още деветдесет и три изстрела. Ръцете му са закопчани зад гърба му и вие го закарвате в центъра. Вярно ли съм ви разбрал?
— Да.
— На видеозаписа се вижда, че господин Уимс седи отдясно на задната седалка. Там ли остана през цялото едночасово пътуване?
— Да. Бях му сложил предпазния колан.
— Стандартна процедура ли е арестантът да пътува отдясно на задната седалка?
