показания била очевидна, свидетелката била добре подготвена и затова трябвало да направи схемата по- рано. Възражението се прие и щеше да се наложи експертката да мине без илюстрацията си. Бях поел риск, ала не съжалявах за хода си. Предпочитах доктор Арсланян да говори на съдебните заседатели без нагледни помагала, отколкото Голанц да знае стратегията ми още преди нейната реализация.
— Добре, докторе, все пак ще можете да правите справки със записките си и схемата. Съдебните заседатели просто трябва да внимават. Какво научихте от анализа на осемте натривки?
— Научих, че има много голяма разлика между нивата на барутните следи при различните натривки.
— Как така?
— Ами, най-високо е нивото при натривки А и Б, които са взети от дланите на господин Елиът. После се наблюдава рязко понижаване: нивата при натривки В, Г, Д и Е са много по-ниски, докато при натривки Ж и З няма никакви барутни следи.
Тя отново използва показалката, за да посочи откъде са взети натривките.
— Какво ви показва това, докторе?
— Че барутните следи по дланите и дрехите на господин Елиът не са резултат от стрелба с огнестрелно оръжие.
— Можете ли да илюстрирате защо?
— Първо, сравнението на данните от двете длани показва, че с оръжието е стреляно с две ръце.
Експертката се приближи до манекена, вдигна ръцете му и ги събра в една точка, образувайки остър ъгъл. После постави дървения пистолет в ръцете му.
— Но в такъв случай също щяхме да наблюдаваме по-високи нива на барутни следи особено по ръкавите на якето и по останалите части от дрехите.
— Само че натривките, направени от шерифското управление, не показват такива резултати, прав ли съм?
— Абсолютно. Всъщност показват тъкмо обратното. Въпреки че е логично да се очакват по-ниски нива от тези на барутните следи по дланите, понижението не би трябвало да е толкова рязко.
— Какво означава това според вашето експертно мнение?
— Означава, че е имало последователно пренасяне на барутен прах. Първо, когато са го качили в патрулна кола „четири алфа“ със заключени зад гърба ръце. После барутният прах вече е бил върху дланите и ръцете му и част от него вторично се е пренесла по предницата на якето му при нормалните му движения с ръце. Това се е повтаряло многократно, докато не са взели дрехите му за анализ.
— Ами отрицателният резултат за натривките от ризата под якето?
— Не го взимаме предвид, тъй като ципът на якето може да е бил вдигнат по време на евентуалното произвеждане на изстрели.
— Според вашето експертно мнение, докторе, възможно ли е по дланите и дрехите на господин Елиът да са останали такива барутни следи от стрелба с огнестрелно оръжие?
— Не, не е възможно.
— Благодаря ви, доктор Арсланян. Нямам повече въпроси.
Върнах се на мястото си и се наведох, за да прошепна в ухото на Уолтър Елиът:
— И ако сега не ги обземе основателно съмнение, не знам кога!
Той кимна.
— Най-добре изхарчените десет хиляди долара в живота ми.
Според мен и самият аз не се бях представил зле, но не казах нищо. Голанц помоли съдията за следобедна почивка, преди да разпита свидетеля, и Стантън се съгласи. След прекъсването на заседанието ми се стори, че в жужащите разговори в залата се долавя повече енергия. Шами Арсланян определено беше дала тласък на защитата.
След петнайсет минути щях да видя какво крие в арсенала си Голанц, за да хвърли сянка върху достоверността на свидетелските показания, ала се съмнявах, че има сериозни резерви. Ако изобщо разполагаше с нещо, нямаше да иска почивка. Щеше веднага да се нахвърли върху експертката.
След като съдебните заседатели и съдията опразниха залата и зрителите се изнизаха в коридора, спокойно се приближих до масата на обвинението. Голанц пишеше въпроси в бележника си. Не вдигна очи към мен.
— Какво има?
— Отговорът е не.
— На кой въпрос?
— На онзи, който щеше да ми зададеш — дали клиентът ми е готов да сключи сделка. Не проявяваме интерес.
Прокурорът се подсмихна.
— Смешен си, Холър. Е, какво като имаш страхотна свидетелка. Процесът още далеч не е приключил.
— Имам и капитан от френската полиция, който утре ще свидетелства, че Рилц е изпял седем от най- опасните и отмъстителни престъпници, които е разследвал през живота си. Случайно двама от тях излезли от затвора миналата година и изчезнали. Никой не знаел къде са. Може пък през пролетта да са били в Малибу.
Голанц остави химикалката си и най-после ме погледна.
— Да, вчера разговарях с твоя инспектор Клузо7. Ясно е, че ще каже каквото поискаш от него, само и само да лети с първа класа. Когато свършихме, извади една от онези карти с жилищата на звездите и ме помоли да му покажа дома на Анджелина Джоли. Страшно сериозен свидетел си намерил.
Вях предупредил капитан Пепен да не се пали много с онази своя „звездна карта“. Явно не ме беше послушал. Трябваше да сменя темата.
— Е, къде са немците?
Прокурорът погледна зад себе си, сякаш за да се увери, че роднините на Йохан Рилц ги няма.
— Казах им, че трябва да са готови, защото ще изградиш защитата, оцапвайки паметта на техния син и брат. Казах им, че ще използваш проблемите, които преди пет години Йохан е имал във Франция, за да измъкнеш убиеца му на свобода. Казах им, че ще го представиш като немски жиголо, който е съблазнявал богати клиенти, и мъже, и жени, из цял Малибу и Западен Лос Анджелис. И знаеш ли какво ми отговори баща му?
— Не, но ти ще ми кажеш.
— Отговори ми, че се били нагледали на американско правосъдие и се прибирали у дома.
Опитах се да измисля някаква остроумна и цинична реплика. Но не успях.
— Не се безпокой — прибави Голанц. — Ще им се обадя да им съобщя присъдата, каквато и да е тя.
— Добре.
Оставих го и излязох в коридора да потърся клиента си. Видях го в центъра на обръч от репортери. Самонадеян след успешните показания на доктор Арсланян, сега той обработваше другите съдебни заседатели — общественото мнение.
— И през цялото време, докато се занимават само с мен, истинският убиец е на свобода!
Кратко и запомнящо се изказване. Биваше си го. Тъкмо се канех да разблъскам тълпата и да го дръпна настрани, когато ме пресрещна Денис Войчеховски.
— Ела.
Отдалечихме се по коридора.
— Какво става, Сиско? Чудех се къде си.
— Бях зает. Получих сведения от Флорида. Искаш ли да ги чуеш?
Бях му разкрил признанието на Елиът, че е подставено лице на така наречената фамилия. Версията на моя клиент ми се струваше правдоподобна, обаче утрото е по-мъдро от вечерта и си бях припомнил една всеизвестна истина — че всички лъжат. И затова бях поръчал на Сиско да види дали ще успее да я потвърди.
— Разправяй.
