— Използвах един частен детектив от Форт Лодърдейл, с когото съм работил навремето. Тампа е чак в другия край на щата, но исках да се обърна към човек, когото познавам и на когото имам доверие.
— Разбирам. И какво откри той?
— Преди седемдесет и осем години дядото на Елиът основал компания за добив и транспорт на фосфатни торове. Той я управлявал, после бащата на Елиът и накрая самият Елиът. Само че не искал да си цапа ръцете в бизнеса с тор и я продал една година след като баща му починал от инфаркт. Компанията била частна, тъй че данните за продажбата не са публични. Навремето вестниците предполагали, че става въпрос за около трийсет и два милиона.
— Ами организираната престъпност?
— Моят човек не успял да намери такива данни. Всичко му се струвало чисто, законно де. Елиът ти е казал, че е подставено лице и са го пратили тук да инвестира парите им. Не ти е споменал, че е продал компанията си и е донесъл парите в Холивуд. Просто те е излъгал.
Кимнах.
— Добре, Сиско, благодаря ти.
— Трябвам ли ти в съда? Имам да свърша още едно-две неща. Чух, че заседател номер седем не се появил тая сутрин?
— Да, духнал е. И нямам нужда от теб в съда.
— Добре, тогава ще се чуем по-късно.
Той тръгна към асансьорите. Останах да зяпам клиента си, който даваше изявления пред репортерите. В гърдите ми пламна и постепенно се разгоря гняв. Проправих си път през навалицата към него.
— Добре, това е всичко, господа! Край на коментарите.
Хванах Елиът за ръка, издърпах го от тълпата и го поведох по коридора. Отпъдих двама репортери и накрая се отдалечихме достатъчно от чужди уши. Можехме да поговорим насаме.
— Какви ги вършиш, Уолтър?
Той се ухили ликуващо, сви юмрук и го размаха във въздуха.
— Натрих им носовете! На прокурора, шерифите и всички останали.
— Не бързай толкова. Има още доста път. Може да сме спечелили битката, но не и войната.
— О, я стига. В кърпа ни е вързана победата, Мик. Тя беше невероятна на свидетелската скамейка. Направо искам да се оженя за нея!
— Добре, чудесно, но първо да видим как ще се справи с разпита на Голанц, преди да купиш халките.
Приближи се поредната журналистка и аз й казах да се разкара, после пак се обърнах към клиента си.
— Виж, Уолтър, трябва да поговорим.
— Добре, казвай.
— Възложих на един частен детектив да провери версията ти във Флорида и току-що научих, че си ме будалкал. Излъгал си ме, Уолтър, а аз ти казах никога да не ме лъжеш.
Елиът поклати глава. Изглеждаше ядосан, че му развалям настроението. Фактът, че го хващат в лъжа, за него беше дребна работа и се сърдеше, че изобщо го правя на въпрос.
— Защо ме излъга, Уолтър? Защо си измисли тази история?
Той сви рамене и отговори, без да ме поглежда.
— Историята ли? Веднъж я прочетох в един сценарий. Всъщност отхвърлих проекта. Обаче помня сюжета.
— Но защо? Аз съм твой адвокат. Можеш да ми казваш всичко. Помолих те да ми кажеш истината и ти ме излъга. Защо?
Елиът най-после ме погледна в очите.
— Знаех, че трябва да запаля огън под краката ти.
— Какъв огън? Какви ги говориш?
— Стига, Мики. Хайде да не…
И понечи да се обърне към съдебната зала, ала аз грубо го сграбчих за ръката.
— Не, искам да чуя. Какъв огън си запалил?
— Всички се връщат вътре. Почивката свърши и трябва да влизаме.
Стиснах го още по-силно.
— Какъв огън, Уолтър?
— Ще ми счупиш ръката.
Поразхлабих хватката си, но не го пуснах. И не откъсвах очи от неговите.
— Какъв огън?
Елиът се извърна и изобрази стеснителна усмивка. Най-после пуснах ръката му.
— Виж — каза моят клиент. — От самото начало трябваше да ми повярваш, че не съм го извършил. Само така можех да съм сигурен, че ще вложиш всичко от себе си. Че ще си безпощаден.
Втренчих се в него и видях, че усмивката му се превръща в гордо изражение.
— Казах ти, че познавам хората, Мик. Знаех, че имаш нужда от нещо, в което да вярваш. Знаех, че ако съм само мъничко виновен, но не и виновен в голямото престъпление, ще ти дам каквото ти е нужно. Ще ти върна огъня.
Казват, че най-добрите актьори в Холивуд са от грешната страна на камерата. В този момент осъзнавах, че това е вярно. Разбирах, че Елиът е убил жена си и нейния любовник и дори се гордее с това. Най-после си възвърнах дар слово.
— Откъде взе оръжието?
— А, имах го. Бях го купил от един битак през седемдесетте. Адски си падах по „Мръсния Хари“ и исках магнум четирийсет и четвърти калибър. Държах го във вилата на плажа за самоотбрана. Нали разбираш, на плажа има много скитници.
— Какво всъщност се случи в къщата, Уолтър?
Той кимна, като че ли още отначало е възнамерявал да ми каже точно в този момент.
— Случи се това, че отидох да я пипна с онзи, с когото се чукаше всеки понеделник като по часовник. Само че когато стигнах там, разбрах, че е Рилц. Тя ми го представяше за педал, мъкнеше го по вечери, купони и премиери с нас и сигурно после се бяха забавлявали с това. Бяха ми се подигравали, Мик… Това ме разяри. Направо обезумях. Извадих пистолета от шкафа, сложих си гумени ръкавици, намерих ги под мивката, и се качих горе. Трябваше да им видиш лицата, когато скиваха онзи голям патлак.
Дълго се взирах в него. И по-рано клиенти ми се бяха изповядвали. Но обикновено плачеха, кършеха ръце, бореха се с демоните, събудени в тях от извършените престъпления. Ала не и Уолтър Елиът. Той беше студен като желязо.
— Как се избави от оръжието?
— Не бях отишъл там сам. С мен беше един човек, който взе пистолета, ръкавиците и дрехите ми и слезе на плажа, после се качи на Тихоокеанската крайбрежна магистрала и хвана такси. През това време аз се измих и се преоблякох, и накрая се обадих на спешния телефон.
— Кой беше човекът, който ти помогна?
— Няма нужда да знаеш.
Кимнах. Не защото бях съгласен с него. Кимнах, защото вече знаех. Пред очите ми проблесна споменът за Нина Албрект и лекотата, с която отключи вратата на терасата, след като аз не успях да се справя с механизма. Това предполагаше, че познава спалнята на шефа си, което още навремето ми беше направило впечатление.
Извърнах очи от своя клиент и ги сведох към пода. По него бяха стъпвали милион хора, извървели милион километри, за да получат правосъдие.
— Изобщо не очаквах онази работа с пренасянето на барутните следи, Мик. Когато казаха, че искат да ми вземат натривки, се съгласих. Мислех, че съм чист и че когато се уверят, всичко ще приключи. Няма оръжие, няма барутни следи, няма дело.
Поклати глава.
— Слава Богу, че има адвокати като теб.
Рязко го погледнах.
